Висър бяха като две деца в магазин за лакомства. Вземаха едно оръжие, после друго, натискаха спусъците, проверяваха работата, вадеха цилиндрите от револверите, патронниците от автоматичните. Разказваха си обичайните истории.
Времето летеше, а те истински се забавляваха. След това изневиделица до масата се появи Макдугъл, носейки им съобщението, че Логан и Кийн излизат.
— Юджин! — това беше гласът на Логан, който го викаше. — Хайде да се омитаме от тук.
Макдугъл, точно до Висър, взе случаен револвер от масата, завъртя цилиндъра, насочи го към плаката на стената, на който пишеше „Първо сигурността“, и натисна спусъка, като се засмя, когато изщрака.
— Забавно, нали? — каза той.
— Почти се почувствах зле заради това. — Висър нагласяше колана на седалката в колата на Логан. — Непрекъснато си казвах, че не винаги ще е толкова лесно.
Адвокатът го погледна.
— Хей, Юджин, моля те. Ченгетата те изритаха. Помниш ли го? Не беше достатъчно добър за тях.
— Знам го, но все пак. На вратите на Палатата има метални детектори, така че не можеш да вкараш вътре пистолет, а можеш да излезеш навън въоръжен до зъби. Имам предвид, че никой не е помислил за това.
Даш Логан почти занесе, връхлитайки в трафика от паркинга. Времето беше лошо и само това му липсваше. Носът му отново бе потекъл и той бе в страхотно настроение.
— Ето ти още една добре пазена тайна, Юджин. Можеш и да влезеш.
— Как ще стане?
Без да даде мигач, Даш смени платното и увеличи скоростта. Изпревари две коли, мина на червено и отново се върна в първоначалното си платно. Хвана носа си с палец и показалец и подсмръкна.
— Как според теб тези оръжия в хранилището са попаднали в Палатата?
— Те са веществени доказателства. Самият аз съм внесъл не малко от тях.
— Точно така. И каква е точната дефиниция за веществени доказателства? — Даш го остави да осмисли въпроса. Не му отне много време.
— Етикетчето.
— Правилно. Малкото листче хартия, което показва, че това е веществено доказателство. Ако искаш да вкараш базука в Палатата, просто й поставяш етикет, преминаваш през металния детектор и пожелаваш на пазача приятен ден. Ако не бяхме от добрите момчета, бих казал, че нямаше да е много красиво. Бум! — Изведнъж рязко зави и се вмъкна в едно празно място. — Вече сме пред „Юпитер“. — Хвърли една ослепителна усмивка към някакъв минувач. — Нищо чудно, че ме наричат Даш3
Гейб Тори затвори телефона и веднага започна да набира директния номер на Шарън, но реши, че новината е достатъчно важна, за да си струва лично посещение. След половин минута вече бе пред офиса й, където Мадлен, секретарката на Прат, му махна делово.
Областната прокурорка бе претрупана с работа — дори най-върлите й врагове признаваха, че е неуморна работохоличка. Оплакването, ако изобщо имаше такова, бе, че работата й няма никакви осезаеми резултати. Но тя работеше с часове и никой не можеше да го отрече.
Шарън седеше пред компютъра до бюрото си и ръцете й набираха нещо на клавиатурата. Като чу отварянето на вратата, тя вдигна поглед. Тори забеляза, че в очите й танцува мрачният призрак на неудоволствието и нетърпението, но той веднага отлетя. Не обичаше да бъде прекъсвана, но щом става дума за него…
Гейбриъл затвори вратата зад себе си.
— Интересни новини — започна той.
— Мразя думата интересен. — С въздишка Прат се отблъсна от компютъра. — „Можеше също толкова успешно да използваш и лоши“. Някой ти говори за филм и ти казва, че е интересен — ще отидеш ли да го видиш? Никога. А, ако го направиш, познай какво ще стане? Ще умреш от скука.
Тори изслуша цялата тирада.
— В неподходящ момент ли идвам? — попита мило.
— Не съвсем. Просто се опитвам да довърша тази статия за
Бяха обсъждали въпроса през почивните дни — списанието правеше нещо като анкета сред областните прокурори в щата с въпрос колко различни общности имат проблем с така наречените престъпления без жертви като проституция и наркомании. Позицията на Шарън в най-общи линии бе, че не трябва да ги преследваш и тъй като юридическата общност в щата бе наясно с възгледите й, Тори бе останал с впечатлението, че я е убедил да прехвърли работата на някой от по-нисшестоящите подчинени.
— И ти я
В отговора й нямаше и следа от самозащита. Бе взела решение, то беше правилното и толкова.
— Казах ти, че ще е по-добре да съм аз…
— … а не някой друг, който не би го формулирал толкова добре.
— Правилно. Така или иначе се бях навила да го направя сама. А щом името ми ще стои под него…
— Знам. Минал съм през това. Губиш си времето с маловажна работа. Нали затова са подчинените.
— Губя си времето да чета некомпетентна плява, Гейб.
— Ами наеми някой добър писател.
— Аз съм добър писател — сопна се тя. — Знам какво искам да кажа и ще го кажа добре.
Нямаше никакъв начин да спечели. Той кимна в знак на отстъпление.
— Съгласни сме да не се съгласим, нали?
— Чудесно. — Шарън изстреля думата.
Това не беше добро начало на нещо, което би могло да се окаже важна и дискусионна среща. Тори реши да приеме присърце презрителния й тон и да си тръгне. Да я остави с проклетата й статия.
Можеше отново да се върне привечер, когато, след едно — две питиета, ще бъде много по- възприемчива. Но още не бе имал възможността да помръдне, когато тя каза:
— Е, и какви са интересните новини?
Помощник-прокурорът нямаше избор. Той изчисти от гласа си всяка следа от предишния тон и заговори равно:
— Дизмъс Харди ми се обади преди десет минути. Иска сделка.
Прат го погледна.
— Наистина ли? — впечатли се тя. — Това е интересно. Какво иска?
— Второстепенно убийство.
— Второстепенно убийство ли? — Очевидно бе изненадана. Разсмя се хладно. — Иска да премине от смъртно наказание към второстепенно убийство? Този човек има изумително въображение. А ти какво му каза?
— Казах му, че трябва да поговоря с теб.
Прокурорката го погледна остро.
— Страхотно ласкателство, Гейб. Но какво наистина му каза?
— Точно това. — Той си придърпа един стол. — Казах му, че след като си направила от делото една от отправните точки на кампанията си, никак няма да е лесно.
Шарън се намръщи.
— Но е съвсем просто — отвърна тя. — Няма да стане.
Всъщност, Тори бе обяснил на Харди, че те трябва да поработят върху детайлите, но като цяло смяташе, че смекчаването на обвиненията за сметка на пледиране за вина е добра идея. Разбира се, след изборите. Харди би могъл да отсрочи делото за няколко месеца и тогава, след като вече се е натрупал прах върху резултатите, биха могли да говорят за сделка. Администрацията на Прат бе загубила популярност заради предпочитанието си да се споразумява по случаите, вместо да ги довежда до съд. По тези показатели бе с много по-високи стойности от останалите юридически институции в щата. Тори не виждаше причина да остави кампанията да промени основната политика.
