— Вината не беше ваша — каза той.
Но Трея поклати глава.
— Не мисля, че…
Ейб вдигна длан.
— Моля ви. Спрете. Нали? Вие не сте виновна — повтори той. Обърна се към Франи. — Някой да каже на госпожа Гент, че не тя е причината.
— Да, сър. — Франи се зае със задачата. — Не ти си причината — каза тя на Трея. Погледна я в очите, опитвайки се да я накара да се почувства приета. След това се обърна към болния: — Защо?
— Започвам да си мисля, че това изобщо не се е случило. — Съпругът на Франи също се включи. Нямаше и следа от гнева, който Трея бе видяла в съдебната зала. Той й говореше делово, с шега в тона. — Ейб понякога прави такива неща, за да привлече внимание. Всъщност животът му е тъжен и самотен.
— Всички ние много го съжаляваме — добави Франи. Като малко момче, Винсънт не можа да усети иронията:
— Така ли? Аз не. Аз харесвам чичо Ейб.
— Благодаря ти — каза Глицки.
Майка му го потупа по главата.
— Шегуваме се, Винс. Ние също го харесваме. Всъщност не го съжаляваме.
— Но аз го съжалявам — каза адвокатът с усмивка. Той също рошеше с ръка косата на сина си и му намигна.
Трея забеляза, че никой няма да признае, че тя е изиграла някаква роля в колапса на лейтенанта. Осъзна с изненада, че тези хора са добри, опитваха се да я предпазят, докато го подкрепят.
Глицки й заговори:
— Оценявам идването ви тук, наистина. Но това така или иначе щеше да се случи.
За момент не го повярва.
— Ами — каза тя, — все още съжалявам.
Планът на Трея — да се извини, да остави цветята и да избяга — се разпадаше пред очите й. Доктор Кемпиън влезе и Франи Харди пое контрола над ситуацията. Тя изпрати Нат, Рита с двамата тийнейджъри и по-малките деца до магазина за подаръци да си купят сладолед. Така че дъщерята на Трея, която вече бе част от тайфата, тръгна надолу и сега трябваше да остане, поне докато момичето се върне.
Когато Кемпиън си тръгна, четиримата останаха струпани около леглото. Трея и Франи седнаха на столовете, а съпругът на Франи и синът на Ейб останаха прави. Сега, без всички хора, които разпръскват енергия, Трея много по-силно се чувстваше като аутсайдер.
Тя седеше и слушаше как всички си говорят за изписването на Глицки, което докторът очакваше около четвъртък, въпреки че останалите го смятаха за прекалено скоро. Но лейтенантът обясняваше, че точно така се процедира в наши дни.
— Освен това — каза той, обръщайки се към Харди, — ако насрочиш изслушването за идната седмица, ще трябва да свърша малко работа.
— Татко, няма да се върнеш пак на работа.
— Ами…
— Дядо каза, че сега си временно отстранен.
Това беше ново за Трея. Какво означаваше, че е временно отстранен? И, ако беше така, откога и защо я бе разпитвал?
Харди се плесна по челото.
— Би трябвало, ако мозъкът ми още не е умрял. Но ние тъкмо говорехме за споразумението.
Глицки се изправи на леглото.
— И какво за споразумението?
— Не се получи — отвърна Харди. — Отиваме на дело.
Белегът върху устните на Ейб побеля. Сега седеше наведен напред, гърбът му не бе облегнат на матрака.
— Защо би направил това?
— Какво имаш предвид под „защо“? — попита Харди.
Франи заговори:
— Не мисля, че сега трябва да обсъждаме този въпрос.
— Тя беше станала на крака и лицето й бе почервеняло. — Поне аз не искам.
Глицки се обърна с лице към нея.
— Всичко е наред, Фран, наистина. Просто малко работа.
— Не е
— Не. — Глицки се опита да не се впряга, да говори без обичайната си строгост. — Той имаше предвид физически стрес. Да не вдигам тежки предмети, такива работи. Говорим за нещо друго — той посочи Харди, — просто работа. Само няколко минути.
Айзък се намеси:
— Не съм убеден.
Глицки се обърна към сина си:
— Ти не беше тук, Айк. Сега нещата са доста по-леки.
— Татко, дори и пет пъти по-леки да са, пак ще те вкарат в десетте процента на най-високо напрежение.
Трея трябваше да се усмихне на това, но тогава Ейб я погледна.
— Но искам да поговоря с вас за Илейн, въпреки всичко. Може ли?
Тя погледна към Франи сякаш за позволение. Над всички отново се настани мълчание.
— Коя е Илейн? — попита Айзък.
Харди веднага се намеси, прекалено бързо, дори някак извън всеобщия ритъм:
— Илейн Уейджър. Жертвата на случая, за който говорехме.
Но думите му увиснаха във въздуха. Всички, освен Айзък, знаеха и го осъзнаваха. Най-сетне Глицки погледна към сина си.
— И с теб бих искал да поговоря за Илейн.
— И какво за нея? Не я познавам.
— Не, но…
Франи започна:
— Ейб, не зная дали сега е времето за…
Но Глицки вдигна ръка.
— Той трябва да знае. — Отново се обърна към сина си. — Когато бях на твоите години, Айк, излизах с Лорета Уейджър.
— Която стана сенатор. Мама е споменавала за това. Всички го знаехме.
— Да, ами, това, което сигурно не е споменала, е, че нещата бяха доста сериозни. — Той се поколеба, преди да продължи. — И така, накратко казано, преди няколко години разбрах, че тогава тя е забременяла.
— И тогава не си го разбрал? Какво стана?
— Не ми каза. Внезапно ме изостави и се омъжи за Дейн Уейджър.
— Но детето е било твое?
Глицки кимна.
— Илейн. Да.
Айзък прекара ръка по черепа си и огледа останалите в стаята.
— Уоу. — Но Айзък бе интелигентен младеж и в съзнанието му започнаха да се появяват и други асоциации. Трея можеше да види как момчето постепенно ги осмисля. — Имам предвид…
Стъпките и силният смях навън в коридора го спряха. Тогава Ребека връхлетя с луд бяг в стаята, на
