— Нали каза, че излизаш в четвъртък? Дотогава ще мога добре да прегледам папките на Илейн, още повече че сега зная какво търся.
— Планирано е за четвъртък. Ако утре всичко мине добре.
— Какво ще има утре?
Той сви рамене.
— Просто няколко изследвания, да се уверят, че артериите ми работят. Така че можем да си направим уговорка, да кажем, в четвъртък, твоята обедна почивка в твоя офис?
Младата жена се изправи.
— Звучи добре. Ще бъда готова.
— Ако по някаква причина ме задържат тук, ще се обадя и ще оставя съобщение.
Трея тъкмо се сбогуваше, когато една мисъл я спря. Тя извади портфейла си и химикалка от чантата си. Изтегли една визитка, написа нещо на нея и му я подаде.
— Да ти спестя търсенето. А това е домашният ми телефон, в случай че ти потрябва още нещо.
Той използва визитката за отбелязване на страницата.
— Благодаря ти. И докато не си прибрала химикалката… — Той й продиктува и своя номер и тя го записала друга визитка.
— Добре, тогава… — Смело сви рамене и леко повдигна ръка. Ейб направи същото и тя се обърна да си тръгне. Когато стигна до вратата, Глицки я повика:
— Трея. — Младата жена спря и се обърна. — Благодаря ти, че дойде. И за цветята.
— Няма защо. — Тя посочи към нощното му шкафче. — Приятно четене. Лека нощ, Ейб.
21
Един прекрасен френски ресторант, „Рю Шармен“, заемаше приземния етаж в кооперацията на Дейвид Фримън. Старият адвокат похапваше там понякога и четири пъти седмично, след което се изкачваше по стълбищата до своя просторен апартамент с една спалня. Снощи бе вечерял с четирийсетгодишна адвокатка на има Джина Роук. Бяха споделили необичайна бутилка „Романе-Конти“, говориха за право и политика, право и театър, право и наскоро приключилият футболен сезон. След вечерята Джина попита Дейвид дали би имал нещо против тя да остане, а той й отговори, че ще бъде много мило от нейна страна.
Сега, точно след зазоряване, Фримън безшумно си подсвиркваше, размотавайки се из претъпканата си кухня в стар и изтъркан кафеникав халат за баня и размъкнатите чехли. Обикновено затрупваше кухнята си с документи, юридически книжа и папките на делата си, но тази сутрин бе разчистил всичко, бе застлал дървения плот с бяла копринена покривка и бе поставил официален сервиз за кафе, захар, сметана, масло, конфитюри и желета и все още топла и хрупкава Франзела от сутрешните доставки на „Рю Шармен“.
Фримън замълча и се усмихна с удоволствие, когато звуците на Петата симфония на Малер започнаха да се чуват от дневната и звукът внимателно се усилваше. Минута по-късно се появи Джина, разресвайки все още влажната си коса, впечатляващо изпълнила плюшения халат, който той някога бе откраднал от хотел „Бел Еър“.
— Изглеждаш чудесно — отбеляза той.
Тя направи няколко стъпки и се наведе да го целуне. След това се отдръпна на една ръка разстояние и му се усмихна.
— Чувствам се чудесно — каза гостенката.
— За един момент имах ужасното чувство, че искаш да ми кажеш, че аз също изглеждам чудесно.
Тя се разсмя.
— Всъщност…
Той размаха пръст.
— Не си и помисляй, че ще стигнем дотам. Ела, седни, кафето е горещо.
Дейвид наля на нея, а след това и на себе си. Когато се настаниха, Фримън пое първата си глътка, кимна одобрително и постави лъжичката си на масата.
— Добре — каза той, — ако все още искаш да говорим за това, мисля, че едва ли ще бъда по-готов. — Предишната вечер по време на основното ястие, в един от юридическите спорове Джина му разказа за своите случаи и изведнъж — и съвсем нехарактерно за него — Фримън я спря и й каза, че предпочита да не развалят една толкова приятна среща с разговори за Даш Логан.
Сега домакинът се намръщи.
— Това е втория път, когато се появява през последни те две седмици. Или може би трябва да кажа „изпълзява“ изпод камъка си или там, където живее. Приемам го като лош знак за нашата професия. — Въздъхна. — И какъв беше случаят? Снощи в ума ми се въртяха други неща.
Тя се усмихна на комплимента му, след това накратко му скицира проблема с делото „Оберлин“ дотам, където я бе спрял предишната вечер. Областната прокуратура бе повдигнала криминални обвинения срещу клиентката на Джина, Аби, която се бе грижила за майка си през последните няколко години и която бе наследила сериозен дял от състоянието й от осем милиона долара. Очевидно бе, каза Джина, че Джим, не особено добрият брат, стоеше зад обвиненията и просто изнудваше сестра си за дял от парите, Фримън слушаше, дъвчейки разсеяно коричка от франзелата.
— Нека да позная развитието — областната прокуратура е предявила обвинения. Какви са те?
— От тормоз на възрастен човек до убийство. Все още не са ги уточнили.
Това го накара да се намръщи.
— И защо, след като са построили делото?
— Не зная със сигурност. Мисля, че Гейб Тори просто се мотае. — Тонът й разкриваше известен скептицизъм.
— Каза, че не е искал да се занимава с това дело, въпреки че тормоза на възрастни хора е на доста предно място в списъка на Прат. Очевидно не харесва Джим, брата…
Фримън нетърпеливо кимна. Вече бе чул името веднъж и нямаше нужда да му го напомнят.
— Харесването няма нищо общо. Клиентката ти или го е направила, или не.
— Не е, Дейвид.
Той повдигна ръката с хляба.
— Не казвам, че е, Джина. Казвам каква трябва да е позицията на Тори.
Но тя клатеше глава.
— И очевидно така ще бъде. Ще даде зелена светлина на разследването и съвсем скоро ще стигне до обвиненията, но иска да ми даде време да се огледам и може би да спестя на Аби малко ядове.
Фримън спря да дъвче, прекъсна всяко движение. Очите му се втренчиха в празното пространство някъде между него и Джина.
— Господи! — промълви той.
— Какво има?
Той й отговори с друг въпрос:
— И, ако не ме лъже паметта, този човеколюбив брат Джим е нашата връзка с Даш Логан?
— Той му е адвокат.
Кимване.
— Точно така и вече е на борда, нали? Виждаш ли нещо нередно в тази картинка, Джина?
Младата жена се опита да спечели време, като си наля малко кафе, а после поклати глава.
— Не съвсем от тази гледна точка. — Наведе се напред. — Освен че ми се струва някак странно. Затова и ти го разказах.
— Ще ти кажа защо ти се струва странно.
Но тя не се съгласи.
— Мисля, че самият Гейб го е направил. Впечатлението ми е, че той се опитваше да постъпи правилно извън записа.
— Да постъпи правилно ли?
— Понякога се случва.
