— Не толкова често, колкото си мислиш, Джина. Не толкова често.
— Въпреки това, може би този път.
Но Фримън настоя.
— И този път правилното нещо би било да накара твоята клиентка да се лиши от един милион от доларите си?
— Точно това беше обратът, който ми предложи. Спомена ми за спестяване на половин милион от парите й, две години разтакаване и доста проблеми.
— И се случи така, че той извади от купчината, с която се занимава областната прокуратура, точно твоето дело? И съжали твоята клиентка, след като техният офис я обвинява?
Джина си играеше с трохите в чинията си.
— Може би заради това се почувствах неудобно.
— Понеже имаш добри инстинкти. — Фримън се изправи, отиде до прозореца и погледна надолу към улицата.
— И следващата стъпка на Гейб беше да ти каже да се обадиш на адвоката на брата, нали?
— Накратко, да. — Тя видя реакцията му. — Какво? Това сякаш има смисъл. И наистина има.
— И какъв е той?
— Аз съм адвокат. Няма да говоря с брата. Ще премина по обичайните канали, през съветника му.
— Откъде знаеш, че има такъв? Как
— Той е говорил с него, забрави ли? Оттам знае. Вероятно ти го е споменал.
Фримън се бе облегнал на печката. Наведе се назад и скръсти ръце.
— Добре, задай си този въпрос. Момчето решава, че е извършено престъпление и отива в полицията, нали? Правилно. След това са повдигнати обвинения и той работи изключително с офиса на областния прокурор, с обвинителите. Съгласна ли си?
Заслушана, Джина кимна.
— Той вече има цял офис с адвокати, които работят за него и които случайно работят и за областния прокурор.
— Точно така — каза Фримън. — Офисът на областния прокурор. Тогава за какво му е собствен адвокат? Имам предвид да се занимава със същото дело. Не е обвиняем и не се нуждае от защитник. Дявол го взел, дори не е ищец в гражданско дело. Просто е човекът, който е съобщил за престъплението. Отива в областната прокуратура. Няма нужда от адвокат.
— Добре. — Светлината се приближаваше, но Джина все още не можеше да я види. — Хората имат адвокати, Дейвид. Аби — моята клиентка — ми каза, че са спорили по завещанието.
— Тя и брат й или ти и адвокатът на брат й?
— Ами, не. Първото.
— Но сега милият стар Джим си наема адвокат, който вече се е задействал. — Фримън вече бе превключил на известния си ярък съдебен стил на действие. Гласът му доби нотка на неотложност. — И после Тори ти казва, че Джим ще оттегли обвинението, което е направил. Помощник областният прокурор ти казва, че знае това. Той ти го представя като напълно сигурно, като брилянтна сделка. Добре, тогава ми отговори на следния въпрос: как би могъл да го знае, ако не е говорил с адвоката на Джим, който — бих могъл да добавя — дори не е бил в картинката около тези криминални обвинения? И кой случайно е най- отвратителният човек, който практикува право във великия щат Калифорния?
Фримън сграбчи салфетката си и избърса с нея челото си, при което няколко трохи изпаднаха. След това седна с доволно изражение, възвърна си нормалния глас и заговори като че ли на себе си:
— Господи, ще ми се поне веднъж да опита нещо такова срещу мен. — Погледна през масата. — Моля те, направи ми една услуга.
— Разбира се, ако мога. Каква?
— Не се хващай. Не говори с Логан. Виж какъв ще е следващият ход на Тори.
Тя помисли върху това за един дълъг момент.
— Ами ако впише обвиненията? Сега той държи всичките козове, Дейвид. Ако разследването започне, клиентката ми губи.
— Тя направила ли е това, за което намекват? Извършила ли е престъпление?
— Не.
Фримън се облегна назад на стола си, подръпна косматите си вежди и разтърка ъгъла на устата си.
— Хората мразят да им казвам това, но…
— Аз не бих те намразила.
Старият адвокат докосна ръката й.
— Ако бях на твое място, щях да вярвам в мъдростта и справедливостта на закона.
Джина се вгледа изследващо в лицето му и видя, че е напълно искрен.
— Човек би могъл много да те хареса — каза тя. После някакъв облак премина през лицето й. — Колкото до попадането в капана… ще се опитам да стоя настрана.
Точно преди осем сутринта тя го спря, докато пресичаше фоайето на път към стълбите за собствения си офис.
— Господин Харди.
Мъжът закова в крачка, завъртя се деветдесет градуса наляво и се отправи към нейното място, докато я гледаше в очите.
— Филис, любов моя. Как си в тази чудесна сутрин?
— Много добре, благодаря. Ако сте свободен, господин Фримън би искал да ви види веднага в офиса си.
— Е, това би направило денят щастлив и за двама ни.
И аз бих искал да го видя, но не знаех дали ще ме пуснеш.
— Винаги, когато пожелаете, господин Харди. Знаете това.
— Но само когато имам среща.
— Това са правилата на господин Фримън, а не моите.
— Добре, благодаря ти, Филис.
— Няма защо.
Когато затвори вратата на Фримън зад гърба си, Харди направи гримаса.
— Успях.
Дъвчейки края на молива си, възрастният мъж седеше на бюрото си, изцяло запълнено с папки на дела. Вдигна поглед.
— Какво си успял?
— Да разбера автоматичния глас на всички тези менюта на телефонните съобщения. — Той се опита да го изимитира. — „С цел сигурност и обучение и за да ни помогнете да ви служим по-добре, това обаждане може да бъде наблюдавано за ваше удобство.“ Особено ми харесва частта с удобството. Но този глас…
Фримън остави молива си.
— И какво за него?
— Той е на Филис. — Дизмъс постави куфарчето си на бюрото и отиде до страничния плот, за да си налее чаша кафе. — Не мога да повярвам, че го разпознах едва тази сутрин. Предполагам, защото сега говорим по-малко, отколкото едно време. Но е тя, Дейвид, сигурен съм — същият момичешки ентусиазъм, яснота на целите, радост от живота, които избликват от всяка сричка. Как мислиш, защо не ни е казала? Звезда в нашите среди, представи си!
Фримън го остави да продължи със същата страст, чакайки го да се настани пред бюрото и да отпие първата си глътка кафе.
— Имам приятел, който има клиент — започна Дейвид без предисловие. — Името на клиента е Аби Оберлин. — Той продължи още няколко минути, описвайки случая, който Джина Роук му бе представила сутринта, завършвайки с въпроса: — И кой според теб е адвокатът на брата на Аби, Джим?
— Най-малкото зная защо пожела да поговориш с мен — отвърна Харди.
— Предположих, че ще ти хрумне. Онзи задник. — Фримън почти никога не бе напълно притеснен, въпреки че споменаването на Даш Логан бе едно от нещата, които можеше да го ядоса. Той бързо въртеше
