дрехи, поддържа офис.
Харди се изправи.
— Негов офис? Това е още една връзка.
— Към Коул ли? И каква е другата?
Дизмъс прескочи въпроса.
— Илейн е работила в офиса на Логан в деня, когато е била убита.
— Така ли? — Джеф се отпусна в стола си. — И това какво означава?
Адвокатът поклати глава и отговори загрижено:
— Не зная. Това е нещото, което не мога да разбера. И то ме побърква.
— Защо е била там?
Харди му разказа накратко за задълженията на Илейн като вещо лице, историята с руските застрахователни измами, липсата на желание за сътрудничество у Логан в началото на разследването в неговия офис. Когато приключи, Джеф все още беше заинтригуван, но не виждаше никаква връзка.
— Дали тези дела за застрахователна измама имат някаква връзка с наркотиците? Пропуснах ли нещо?
— Най-вероятно сме пропуснали — отвърна Харди. — Има прекалено много Логан.
— Но може би не достатъчно. — Репортерът се облегна назад и погледна над бюрото, което ги разделяше. — Нали знаеш, Диз, в журналистиката през цялото време минаваме през подобни работи. Пишеш някаква история и ако това последно малко парченце попадне на мястото си, могат да започнат да подготвят номинацията ти за Пулицър. Имам предвид, че дяволски много го желаеш. И тогава познай какво? Това, което искаш да напишеш, не се случва. Не е вярно, просто е съвпадение. Добра история, но не се основава на факти.
Харди помисли за момент. После отвори уста:
— Не е така. Поне аз не мисля, че е така.
— Добре.
— А какво ще кажеш за Гейб Тори?
— Какво за него? В какъв смисъл?
— Дейвид Фримън има теория за връзката между Тори и Логан. Това, което искам да знам, е дали са стари приятели? Дали са ходили заедно на училище? Може би са обратни и са имали връзка?
Тук Джеф го спря.
— Не са обратни. Всъщност, Логан е известен женкар. А Тори спи с Прат.
Откритието почти закова Харди на стола.
— Какво?
Джеф се разсмя.
— Не го ли знаеше? Сега говоря неофициално — те се опитват да го държат в тайна, тъй като Прат е щастлива от цялата феминистка история, че е лесбийка, но клюките се разнасят.
— Боже Господи. Виждаш ли? Ти знаеш всичко. Трябва да го публикуваш.
— В подходящ момент, да кажем преди изборите, когато би могло да направи повече добро.
— Не мога да повярвам. — Сан Франциско бе малък град, но очевидно не чак толкова, че да няма тайни. — Добре, значи не са обратни. Може да са бисексуални. Или пък майките им са били приятелки? Не зная, Джеф. Ти си репортер, с пръст на пулса на града.
— И, ако има нещо, ще съм го чул, нали?
— Така е. — Харди се наведе напред в очакване.
Джеф срещна погледа му, с някакъв проблясък от ирония в очите.
— Доколкото знам, нямат никаква лична връзка.
Дизмъс се облегна назад.
— Това е грешен отговор.
— Мислех, че би могло да е така.
Коул беше първият човек в живота на Харди, чийто външен вид и поведение наистина се бяха подобрили по време на престоя му в областния затвор. Беше се подстригал късо. Някои от раните и белезите от живота му на улицата, без да споменаваме нищо за нощта на ареста, бяха започнали да избледняват. Бе избръснал рядката си рошава брада. Редовното хранене за тези няколко дни вече видимо бе добавило малко плът върху костите на лицето му и бе заличило впечатлението за скелет. Едва ли се вписваше в идеята за едър, но вече не бе и хероинов скитник.
Харди седна срещу него в зоната за среща с адвокати, светла стая със стени от стъклени тухли. Говорът на Коул може и да бе малко провлечен в края на някои думи, но днес това приличаше повече на навик, отколкото на недостатък. Фактът, че говореше ясно в продължение на известно време за Харди означаваше, че би могъл да го прави непрекъснато, стига да си го постави за цел. Просто бе свикнал да мърмори под нос, за да се вписва в уличната среда, където бе привикнал да си затваря устата и да не казва нищо извън основните си нужди.
Е, каза си адвокатът, сега имаше причина и се бе издигнал до границата на възможностите си.
— Глицки? Шегуваш ли се? — Очите му също бяха ясни. Беше на метадон и наистина бе поискал ускорена детоксикация. Щеше да е чудесно, ако се придържа към програмата. Но в момента мислите му бяха другаде и бе повече от ядосан. — Говорим за същия Глицки, който ме остави да падна на главата си?
— Това, което чух, е, че не е успял да те улови навреме. Изсумтяване.
— Така ли ти е казал? Щото е лъжа.
Адвокатът бе седнал на ръба на масата в стаята за посетители и сега се наведе напред, накланяйки се към мястото на клиента си.
— Откъде знаеш, че се е случило точно така? Нали си бил в безсъзнание.
— Ами… — Твърдият поглед на Коул постепенно омекна. — Но няма начин той да се опитва да ми помогне.
— Така е — съгласи се Харди. — Не мисля, че опитва. Не и заради теб. Въпреки това, Коул, Глицки е добро ченге. Заслужава уважение.
Още една неодобрителна гримаса. Беше му трудно да повярва.
— Ще ти кажа какъв е. Притеснява се, че след делото ще го обвиним в бруталност. Опитва се да се измъкне. Мисли си, че ако се представи като част от нашия отбор, ще му се размине.
Дизмъс се облегна назад.
— Всичко си обмислил, нали?
— Не е чак такава философия.
— Не, прав си. Затова не искаме помощта му. Това ли е позицията ти?
За момент изражението на Коул се изостри.
— Той не предлага никаква помощ. Просто си връзва гащите.
Харди кимна, изправи се и се протегна. Когато заговори, тонът му беше груб:
— Виж дали ще можеш да си го набиеш в мозъка, Коул. Няма нито един човек в цялото полицейско управление, който да разследва нещо по този случай и да не пропуска нито един, които би могъл да е замесен в делото на Илейн. Освен Глицки. Прави го сам и поради свои причини и ще бъде много мило от твоя страна, ако не се интересуваш какви. Ако искаш да знаеш истината, да, той си връзва гащите. — Почувства как гласът му се отдалечава от него и гневът му нараства. — Глицки не иска да се провали твоето обвинение, защото си направил абсолютно глупаво самопризнание. Ето затова е, Коул. Иска да те закопчее заради законни свидетелства. Това е целта му — не дава и пет пари за нещастния ти задник. — За малко да добави, че и той също. Ако делото не беше за смъртно наказание, отдавна щеше да се е махнал.
— Но всичко, което открива, ще бъде против нас. Харди, който все още беше гневен, се наведе над момчето.
— Това, което се опитва да открие, Коул, е истината. Която, поправи ме, ако греша, вероятно ще ни помогне.
Очите на хлапака се втренчиха в ъгъла на стаята. Вземайки отново контрол над тона си, адвокатът седна на ръба на масата.
— Виж — каза той. — Изобщо не ме интересува какви са мотивите на Глицки. Ако иска да те обвини,
