това ще е добро за мен, пък и за теб. Няма намерение да използва обвинението, защото, ако това се случи, ние ще имаме почва за обжалване.
— Обжалването ще е след като ме обвинят. Не искам да говоря за обжалване.
— Добре, тогава да не говорим. — Дизмъс рязко тропна по масата. — Нека останем в настоящето. Ти си дълбоко в лайната и Глицки е единственият човек, който прави нещо, което може да ти помогне, независимо дали това му е целта. Откриването на истината ще ти помогне. — Минута преди това адвокатът бе предизвикал Коул със същата теза и сега отново изчака отговора му — отрицание, противопоставяне, каквото и да е, — но нямаше такъв. Харди въздъхна. — Сега ме чуй. Глицки е факт. Ако можем, ще го използваме. Ако не си в състояние да го приемеш, аз също си тръгвам.
Коул срещна погледа му.
— Не му вярвам.
Харди хвърли коза си:
— Той е мой приятел от около трийсет години, затова трябва да кажа, че аз му вярвам. Сега имаш две възможности. Можеш да го приемеш, да повярваш на инстинктите ми и да поговорим за стратегията. — Опита се да внесе малко жлъч в думите си. — Или да кажеш на майка си да ти наеме друг адвокат.
Това предизвика съживяване.
— Не говорим за майка ми.
— Не, Коул, напротив. Не се самозалъгвай. Освен ако не искаш сам да поемеш отговорността. Но това не е в твой стил, нали? — Той изчака, изненадан, че се е стигнало дотук. Не бе възнамерявал да спори по този въпрос, но след като бяха започнали, щеше да върви докрай, дори ако това означава края на участието му в делото. Харди си мислеше, че клиентът му се нуждае от известна доза груби жизнени истини почти толкова, колкото и от добър адвокат.
Коул бързо преглътна два пъти последователно. Той отвори уста и най-сетне вдигна очи. За първи път Харди видя нещо като облекчение в тях.
— Добре — каза хлапакът. — Слушам те. Ще го направим по твоя начин. Какъв е планът?
Адвокатът почувства как напрежението пада от раменете му. Все още бе ядосан и нервиран и продължаваше да не му пука особено за клиента му. Но сега поне можеха да работят заедно. Вероятно. Облегна се назад и скръсти ръце на гърдите си.
— Стратегията има две страни. Първата е, ако си го направил…
— Почакай за момент. Казах, че не към сигурен, дали… имам предвид, че не съм…
—
Очите на Коул се присвиха. Беше се изпарил всеки намек за метадонова летаргия. Облегна се на стола си и скръсти ръце. Спокоен и равнодушен. Харди не обърна внимание на жеста му и си възвърна разния тон.
— Първата ни линия на защита е безсъзнанието, фактите тук биха могли да направят много трудно, ако не и невъзможно, да подбудим разумно съмнение дали си го направил.
— Аз…
Адвокатът вдигна ръка.
— Не ме интересува. Разбира се, ние ще спорим, че не си го направил. Но това, което наистина ще има значение, е да докажем, че дори и да си бил ти, си бил толкова пиян, че не си разбирал какво става. След шест или осем питиета по закон си пиян. След двайсет и в наркотичен глад, направо си в кома.
— А какво ще правим с пистолета?
— Същото щях да попитам и аз.
— Не съм вземал никакъв пистолет от Кълън. Той лъже.
— И защо ще го прави? Мислех, че ти е приятел.
— Да, така е. — Свиване на рамене. — Той е навън с три последователни гаранции за продаване на дрога. Има и три или четири обвинения за нападения-кражби. Някой друг път ще го притиснат, но явно си мисли, че този път ще го пазят. Затова си измисля история и я продава. Хей! Знаеш, че такива неща се случват непрекъснато. А в този случай някой иска да ме прецака повече от него, затова приемат сделката.
— Кой би искал това? И защо?
— Не зная. Някой в областната прокуратура. Някое ченге. Може би твоят приятел Глицки. Не зная.
Харди усети, че кръвта му отново кипва, но се опита да не обръща внимание.
— Познаваш ли някой по тези места? Имал ли си изцепки, за които трябва да знам? Да си чукал дъщерята на някое ченге или нещо такова?
— Не. — Той поклати глава, но после реши, че отрицанието не е било достатъчно красноречиво. — Хей, Бог ми е свидетел, не. Нищо такова.
Адвокатът бе напълно сигурен, че му казва истината. Фактите показваха, че не бе нужно Коул да има личен враг в офиса на областния прокурор. В това можеше да няма нищо лично — просто Прат трябваше да спечели делото. За да се запълни дупката в теорията на обвинението, бе нужно да се появи свидетел, който да обясни откъде Коул е имал оръжието.
И ето, той се появяваше.
Харди знаеше, че още преди време е трябвало да размени няколко думи с Алсоп и да добие собствено усещане за ситуацията. Но първо искаше да накара Коул да разбере стратегията му, да бъде в крак с нея.
— И така, План А е безсъзнанието. Не си спомняш.
— Но аз си
Дизмъс бе почти изкушен да му повярва.
— Кълна се — повтори клиентът му.
— Добре, Коул, ти се кълнеш. Но да продължим напред. Искам също да поставим въпроса, че, ако не си бил ти, някой друг я е убил. — Харди наистина не мислеше така, но споменаването пред Коул би увеличило доверието на момчето. Сега, докато седеше от другата страна на масата, Дизмъс би се обзаложил с осемдесет процента сигурност, че през следващите няколко дни момчето ще предложи и друг „кадър“ от нощта на злополучния понеделник. И сигурно той би илюстрирал поговорката за едноръкия човек.
— Изненадан съм, че Джеф ти е говорил за мен — Харди му бе казал за сутрешното си посещение в „Кроникъл“.
— И защо?
— Не бях идеалният роднина.
— И аз така чух.
— Тогава… защо?
Адвокатът започна да събира документите си, юридическите си неща, химикалките. Изправи се и внезапно си спомни майката на Коул предишния ден в офиса му, последните й години, вгорчени от болката и вината заради действията на сина й. Дори и ако не бе убил Илейн. Харди го погледна през масата.
— Може би и при Джеф нещата са както при приятеля ти Кълън, Коул. Нещо друго се случва. Хем си в него, хем не си. Разбираш ли какво казвам? Там навън съществува цяла вселена и знаеш ли какво?
— Какво?
— Тя не се върти около теб.
22
— Мисля, че бях малко груб с хлапето. — Харди чукна чашата си с мартини в тази на Дейвид Фримън.
