пет години, преди да се случи някой добър трус. Доста ще се отегчиш. Столът е по-удобен.
Дизмъс почака още малко за възможно ново разтърсване. Когато до няколко секунди това не се случи, тръгна напред.
— Добре е да видиш човек, който не се страхува от яростта на природата.
Елиът погледна към стаята, където лекото земетресение бе минало съвсем незабелязано.
— Компютърът ми дори не премигна, Диз. Нямам намерение да умра при земетресение, повярвай ми. По-малко вероятно е дори от светкавица и това е закон в нашата къща.
— Във вашата къща имате закон за светкавиците? Ние — каза Харди, докато сядаше, — просто няма да го позволим.
— Не. Не за светкавиците, а да бъдеш убит от светкавица.
— Ти имаш закон за това да бъдеш убит от светкавица?
Джеф се облегна назад, свали ръцете си от клавиатурата и ги отпусна върху страничните облегалки на стола си.
— Всъщност да. Колкото и смешно да ти звучи, имаме правило да не се страхуваме от нещо, което е по-малко вероятно да ти се случи от това да бъдеш убит от светкавица.
— Харесва ми — съгласи се Харди. — Нека позная — твоите момичета са преследвани от случайни страхове, нали?
— Ха! Случайни. Бих платил огромна сума да бяха случайни. Става въпрос за всичко. — Той се опита чрез усмивка да омаловажи думите, но Дизмъс разбираше, че това е също толкова смешно, колкото и постоянните страхове на собствената му дъщеря, а те съвсем не бяха забавни. — Всичко, Бог ми е свидетел — повтори Джеф. — Самолетни катастрофи, СПИН, вируси, терористи, змии, ядрени аварии, паяци, хора, които отвличат деца на всеки ъгъл, тъмното — Господи, тъмното! — да се прибират сами вкъщи… всичко.
— Пропусна инфаркта — добави Харди. — Бек се бои да не получи инфаркт, след като това се случи на Глицки.
— Не се притеснявай — отговори Джеф. — Ако Никол чуе за това, веднага ще го включи в списъка.
— Казах на Бек, че дванайсетгодишните рядко умират от инфаркт. Тя не ми обърна внимание. Би
Този път Джеф почти се усмихна. Той потърка брадата си, вероятно притеснен, че се е стигнало до това, но, дявол го взел, налагаше се.
— Ами, най-сетне стигнахме до някаква малка степен на параноя, която да приемаме сериозно. Имам пред вид, че съществуват някакви разумни неща, от които би трябвало понякога да се страхуваме. Нали така?
— Прав си.
— Макар да не съм сигурен, че ти, аз или съпругите ни имат такива страхове. Може би е нещо, свързано с новото хилядолетие.
— Вероятно — съгласи се Харди. — Въпреки че си спомням, че се притеснявах по време на кубинската криза.
— Не ми е приятно да го призная, но тогава имаше и възрастни, които се безпокояха. И знаеш ли защо? — Той повиши глас. —
— Или, както се оказа, нямаше.
— Точно така. Но най-сетне се наложи да кажем на Никол, че нещата, за които се тревожи, трябва да са по-вероятни от това да бъде убита от светкавица, от което, поради някаква причина, тя не се страхува. Ако е по-малко вероятно, няма да говорим за него, особено след времето за сън.
— И каква е вероятността да умреш от светкавица?
— Трийсет и две хиляди към едно за седемдесет и пет годишен живот.
Харди подсвирна впечатлен.
— Добра статистика.
Джеф сви рамене.
— Все пак остават дяволски много неща, за които да се притеснява — ще се изненадаш колко, — но поне ни спасява от страха от смърт при земетресение, паяци, змии, самолетни катастрофи, атомни бомби. Никое от тях не прескача бариерата. Всъщност, наистина помага.
— Ще го изпробвам довечера вкъщи — каза Дизмъс. — Идеята ми харесва.
— Така е — съгласи се Джеф, — но не вярвам да си дошъл за това, а ако е за Коул, той не е днешната ми тема. — Репортерът посочи екрана на компютъра си, наполовина изпълнен с думи. — Отново „Жиронд“. Отне ми два часа. Иска ми се наистина да измислят програма, която пише думи.
— Сигурен съм, че е на път — отвърна адвокатът. — И какво ново около летището, като изключим, че никога няма да бъде готово?
Джеф погледна към екрана, откри нещо и се върна към госта си.
— По начина, по който вървят нещата, Диз, може и никога да не завършат този последен етап, като се има предвид всички тези подизпълнители, за които се пред полага, че не изпълняват квотите си за малцинствата. Вече минаха седем месеца и фирмите са набрали персонала си. „Жиронд“ не могат да започнат работа, вероятно и ще загубят договора, а областният прокурор дори не е повдигнал обвинения. Трима подизпълнители вече са отпаднали, защото са изгубили работата си. Нещата просто смърдят.
За Харди всичко това бе стара история.
— Така работи Прат, Джеф. Прави огромна обществена клоака, след това се оттегля от последиците. Вие на страната на „Жиронд“ ли сте? Мислех, че те са лошите момчета?
Свиване на рамене.
— Всичко, което знам, е, че те честно и директно си спечелиха най-голямата сделка, която сме виждали от десет години. Сега целият град ги мрази. Надзорниците искат още един търг. И всичко се основава на факта, че офисът на Прат реши съвсем публично да разгледа нередностите при наемането на представители на малцинствата, което сега, както се оказва, не е вярно. — Той направи гримаса. — Това вони, Диз, наистина вони. — Отново погледна към екрана си. — И смятам да го напиша. Е? Какво има около Коул?
— Няма нищо специално.
— Специално. Това е добра дума. И какво по-специално? Само казвай бързо.
— Добре — съгласи се Харди. — Ти познаваш всички в града, нали?
— О, да — каза равнодушно Елиът, — аз и всички останали сме приятелчета.
— А какво ще кажеш за Даш Логан?
Досегашната фамилиарна реакция премина в неудоволствие.
— И какво за него?
— Това исках да те попитам.
— Той има ли нещо общо с Коул?
— Не зная. — Адвокатът направи лека гримаса. — Нищо специално.
Но темата бе привлякла вниманието на Джеф и той се протегна към чашата на масата си и отпи малко кафе, започвайки да се концентрира.
— Единственото, за което се сещам, е, че Логан представлява доста скапани дела. Ужасно много. Хората казват, че взема такси на търг.
— И след това ги продава, така ли? — Това беше достатъчно близо до Коул, за да достигне до Харди. — Хероин?
— Не. Кокаин. Очевидно си има собствен… — Джеф направи пауза. — Щях да кажа навик, но не зная дали е стигнал дотам. Вероятно е просто развлечение. Очевидно работи.
— Не добре — отвърна Харди, — ако отговарянето на обажданията е някакъв белег.
— Но достатъчно добре, за да живее комфортно — контрира го Джеф. — Той кара Z3, носи хубави
