— Съжалявам. Мислех да го оставя в колата.
— Но сега, след като не си го направил… — Съпругата му бе свикнала — постоянните прекъсвания винаги бяха нежелани, но бяха престанали да им обръщат внимание. Когато стигнат до мястото, където решат да вечерят, ще му напомни да си свали пейджъра и да го остави в гардероба. Но сега постави ръката си върху неговата и го целуна нежно по бузата. — Всичко е наред, върви.
Той използва телефона зад бара, като си помисли, че е последният работещ апарат с шайба в Калифорния. Номерът, на който трябваше да позвъни, не му беше познат на пръв поглед и това само по себе си бе малко необичайно — юридическият ум на Харди може и да беше просто сносен, но имаше отвратителна памет за телефонни номера, а този му се струваше нов.
— Бенкс — чу той. — Отдел „Убийства“.
— Инспекторе. Тук е Дизмъс Харди. Благодаря, че се свърза с мен.
Гласът не беше ентусиазиран.
— Със сигурност. Опитвам се да отговарям на обажданията. Какво мога да направя за теб? Каза, че лейтенантът… — Той не довърши изречението.
— Говорих с Ейб следобед. Той твърди, че може би тази история с Кълън Алсоп е свързана с Илейн. С Коул Бърджис.
— Може би. — Гласът вече не бе приветлив.
— Разбрах, че случаят с пистолета ти се е сторил малко странен. А сега и свръхдоза в деня, в който излиза…? — В някаква степен Харди се надяваше Бенкс да се хване за думите му и да ги довърши, но същевременно знаеше причината за нежеланието му и я уважаваше. — Вероятно някой е искал да му затвори устата.
— Възможно е. — Бенкс беше неубедителен. — Страут е склонен да го нарече случайност.
— Ти какво мислиш? — Харди остави тишината да се задълбочи. Това не свърши работа. Не можеше да се справи с младежа. Професионално те все още бяха от различни страни. Трябваше да намери начин да прехвърли мост помежду им.
Бенкс каза:
— Ами… — Имаше намерение да приключи разговора.
Харди го прекъсна.
— Спомняш ли си онзи ден на погребението, инспекторе? Когато попита Ейб дали има нещо, което можеш да направиш?
Никакъв отговор.
— Може да е това. Искам да ми дадеш само половин час.
Още една дълга пауза. След това гласът беше делови, решението бе взето.
— Сега имам среща, на която трябва да отида. Става въпрос за това. После смятах да мина да видя лейтенанта към края на часовете за посещения, вероятно към девет, девет и половина.
— Както се оказва, аз също мислех да се отбия и да го навестя след вечеря.
За Ридли това беше начин да се увери в нещата, които възнамерява да направи. Изглежда имаше нужда от някакво извинение.
— Така че ще бъде просто случайност, ако двамата се окажем там по едно и също време, нали?
Времето се бе изяснило и леко се бе затоплило. Не че бе станало кой знае колко горещо, но режещият влажен вятър от последната седмица бе отминал и сега въздухът беше спокоен и звездите блестяха над града.
Харди и Франи като по чудо получиха маса в „Пан И Вино“ без предварителна резервация. Мястото от доста време бе любимият им италиански ресторант малко по-нагоре от Марина. Когато приключиха, решиха да се поразходят. Вече бяха обсъдили всички възможни промени в живота на децата си, напредъка на Франи в кандидатстването — бе попълнила всички документи, — ужасната храна, която ядат, Моузес, Ейб, здравето и децата му. Дори Трея Гент. И всичко около нея, степента на лично обвързване в появата й в болницата. Ето затова бе Вечерта за излизане — да обсъждат, да останат свързани. Личен живот.
Държаха се за ръце и се разхождаха заедно с много други хора по Юниън Стрийт. Все още нямаше осем и половина. Двамата често се спираха и се заглеждаха в нещо на някоя витрина. Неочаквано Франи стисна ръката на съпруга си. Усмихната, тя погледна към него.
— Извинявай. Какво? — попита той.
— Казвах… „и тогава баба ми умря“. Мисля, че трябва да си чул това и то те е разбудило.
— Извинявай — повтори той. — Предполагам, че съм малко разсеян.
Но тя не искаше да го критикува.
— Добре — каза Франи, — ти беше олицетворение на търпението. Ако искаш, можем да обявим край на среща та и да поговорим за това, което става.
През първите години на Вечерта за излизане, основната тема, за която не можеха да говорят, беше работата на Харди. От време на време той дотолкова потъваше в делата си, че се случваше да предложи да отидат заедно до мястото на престъплението или да спрат до затвора, за да поговори с клиента си. Можеха до пълно изтощение да теоретизират случаите над ястия, които дори не са опитали.
Най-накрая бяха поставили извън правилника обсъждането на делата му по време на Вечерта за излизане. Темата все още се промъкваше в разговорите им, но като цяло забраната бе уважавана и пазена. Но Франи беше права. Тази вечер съпричастността на Харди към различните семейни и лични дискусии беше в най-добрия случай минимална. Тя вече знаеше, че Дизмъс и Фримън бяха взели някои критични решения по едно от делата му по време на обеда. Имаше някаква вероятност делата им някак си да са свързани. След час той щеше да се види с Глицки, да получи нова информация от Ридли Бенкс. Връзката между взаимоотношенията може да се изясни. И той можеше да мисли само за това.
— Просто не искам да губя времето на Ридли с глупави въпроси — каза Харди, докато обясняваше. — Така или иначе, той не би пожелал да ми помогне без Ейб. Не ми се иска да го плаша, да го карам да се защитава или да го прогоня.
— Как би могъл да го направиш?
— Ако започна да говоря за видео касетата на Коул, за самопризнанието, той ще се затвори.
— Защо?
— Защото Ридли е водил разпита. Все още го защитава, а тази нова свръхдоза прави нещата още по- сложни. Момчето няма точна представа защо, нито пък аз, но става нещо. Също така, заради това Ейб загуби работата си и едва не умря. Всичко може да е свързано, а може и да не е, но и в двата случая Ридли е напрегнат.
— И ти искаш да го промениш?
Харди кимна.
— Със сносния си юридически ум поне да определя проблемите. Може би.
— Които са?
Той спря и отстъпи настрани от човешкия поток. Все още бе достатъчно студено и въздишката му предизвика видимо облаче пара.
— Това е трудното. Не зная, Фран. Цял ден си блъскам главата, особено след като попаднах на връзката на Даш Логан с Илейн, което, разбира се, е делото на Коул. Но не съм убеден, че той е убил когото и да било. И наистина не виждам никаква връзка между Илейн и Рич Макнийл. В нито едно от тези неща няма логика. Нищо не ги свързва, освен Логан, който очевидно е на всяка манджа мерудия.
— Е — каза Франи, — ако Ейб има съмнения, а сега и Ридли — и никой от тях не е наистина в лагера на защита та, — тогава може би е време да помислиш дали пък Коул не казва истината.
— Че не е било загуба на съзнание? Че се е оказал край нея, след като някой друг го е направил?
Тя сви рамене.
— Може и да се е случило.
— „Може и да се е случило“ не се вмества особено в юридическите стандарти, Фран. Не бих могъл да защитя това пред съдебните заседатели.
— А какво ще кажеш само за съдия? Ами за изслушването?
На Харди дори не се наложи да го обмисля — той завъртя отрицателно глава.
— Изслушването е формалност. Стандартът е вероятна причина, а не основателно съмнение. Тори го
