странно да я види точно тук.
Имаше и тяхна обща снимка с Илейн, седнали начело на една маса в „Джино и Карло“ по време на партито „Шампион на народа“, когато Арт Драйсдейл напусна областната прокуратура преди около две години. Ейб бързо вдигна поглед, докато спомените от онази вечер нахлуваха в съзнанието му. В този момент бе най-близо до идеята да й каже след първите дни от смъртта на майка й. Спомни си, че много се смяха — само по себе си това бе рядкост за Глицки. Смешно бе, че от другата й страна седеше Гейб Тори. Ейб не се сещаше за присъствието му, но фактът не бе изненадващ. Тори тъкмо бе станал главен помощник и двамата не бяха работили кой знае колко заедно. Пък и след като Илейн бе до него, Глицки не виждаше никой друг.
Той затвори папката и бавно издиша.
— Ами…
Този път Трея отпусна ръката си върху неговата и не я издърпа.
— Хайде да обядваме.
— Господи. Истинска храна. — Те четяха менюто в любимия бар на Глицки, „При Дейвид“, в една стара сграда без излишна украса на „Гиъри“. Лейтенантът погледна към Трея. — Питала ли си се някога какво правят с храната в болницата, за да стане толкова блудкава?
— Слагат тайна подправка — продължи шегата тя, — която придава на всичко вкус на картон. Но наистина е полезна. Десетократно ускорява оздравяването.
— Но има ужасен вкус.
Свиване на рамене.
— Изпробвали са я върху мишки. Те са я харесали.
— Затова ли здравословните храни имат вкус на картон?
— Само най-качествените — отвърна младата жена. — Останалите са истинска гадост.
Глицки цъкна с език, докато отново гледаше менюто.
— Тук не виждам нищо, което мога да ям. Няма да повярваш колко много неща трябва да избягвам от днес нататък.
Трея го погледна.
— Бих се обзаложила, че пилешката супа е добра. Той също се бе спрял на нея, заедно с препечена Франзела, без масло, с резен еврейска туршия. Младата жена си поръча пастрами и салата от сурово зеле върху ръж.
— А за пиене? — попита сервитьорката.
— Бих искала сода с целина — каза Трея.
— Един момент, моля. — Докато сядаше, Глицки почти падна от стола си. — Не можеш да поръчаш сода с целина. Аз смятах да я поръчам.
Трея го потупа по ръката.
— Обзалагам се, че имат повече от една бутилка.
— Не — отговори Ейб, — имам предвид, че никой от познатите ми не пие сода с целина.
— Е, сега вече познаваш човек, който пие.
Сервитьорката се намеси:
— Всъщност, тази напитка е доста популярна. Аз самата никога не съм я опитвала, но съм сигурна, че има тонове в склада.
— Виждаш ли? — усмихна се триумфиращо Трея. — Тонове. — След това се обърна към сервитьорката. — Днес сме решили да се поотпуснем. Ще донесете ли за двама ни по бутилка? Дори и вие може да я опитате — наистина е много добра.
Към два и петнайсет Харди бе оставил съобщение на Даш Логан да му се обади. Бе оставил още едно на Ридли Бенкс — че би било чудесно да му звънне в удобно за него време. На Глицки вкъщи. На Страут. Дори на Тори да го попита за някакви нови подробности по делото Бърджис, особено евентуална стенограма от разпитите на Кълън Алсоп в полицията или обвинението.
След като разбра, че нито един от тях нямаше намерение да му отговори, реши да свърши малко работа в офиса си. Все пак, имаше и други клиенти. Затова прегледа няколко документа по останалите случаи, проведе три телефонни разговора и реши да направи една победна обиколка надолу по стълбите, през фоайето и до кафе машината.
Телефонът иззвъня и го спря, преди да е стигнал до вратата. Той с няколко крачки се озова до бюрото си и вдигна преди второто позвъняване.
— Диз.
— Дейвид — отвърна той. — Какво има?
— Чудех се дали би ми отделил минута.
— Изяснил ли си ситуацията пред Филис?
— Тя ще ти държи вратата, докато влизаш.
— Веднага идвам.
На практика Филис не му отвори вратата, но му махна с ръка от рецепцията, като му хвърли само бегъл поглед. Когато Харди влезе в офиса, видя, че Фримън не е сам. Имаше нещо като среща на съдружниците. Харди познаваше и тримата, макар никой от тях да не му бе особено близък. Джон Ингълс, Ейми Ву, Къртис Родин. Тъй като Фримън не предлагаше партньорство във фирмата си, неговите съдружница не бяха склонни да се задържат за дълго. Но пък бяха склонни да работят като роби и да научават много за правото за доста кратко време.
Възрастният мъж прочисти гърлото си.
— Взех решение по случая
Харди погледна към съдружниците, след това към хазяина си.
— Слушам те.
— Ето каква е ситуацията. Започвам да вярвам, че делото ще доминира във вестникарските страници, веднага щом влезе в съда. Знам, че след предварителното изслушване ще се захванеш с етапа на обвинението. — В Калифорния углавното дело се състоеше от две фази — обвинение и наказание. Обикновено всяка част се водеше от различен адвокат. Защитникът в наказателната фаза се наричаше „адвокат на Кинън“ след решение на апелативния съд, което бе създало прецедента, Фримън продължи: — Бих искал да предложа услугите си като адвокат на Кинън. С облика, който вече е придобило делото, дори само рекламната цена си струва. Искам да участвам.
Най-съкровената мечта на Харди бе да помоли Фримън да изиграе тази роля, когато му дойде времето. Досега се бе колебал заради парите — Джоди Бърджис бе наела него, а не Фримън да защитава Коул. А стандартните такси на стария адвокат бяха почти два пъти по-големи от неговите, представянето в съда пък струваше тройно. Джоди никога не би могла да си го позволи. Сега най-известният защитник в града се бе кандидатирал заради рекламната стойност на делото.
Харди и за миг не повярва, че причината бе в популярността. Но със сигурност го прие.
— Това е щедро предложение, Дейвид — каза той. — Ще го имам предвид.
Фримън продължи да се забавлява.
— Имам едно изискване. Ще настоявам да използвам собствените си способни съдружници, за да изследвам елементите на фактор К, ако има такива. — Това включваше другите вероятни заподозрени или всичко, което би могло да предизвика основателно съмнение у съдебните заседатели. — Те биха могли да работят под твоя надзор и наставления, но времето им ще бъде отчитано за фирмата, по моите административни параметри. — Старецът продължи със сериозно покерджийско изражение. — Наистина вярвам, че това партньорство би било полезно и за двама ни, Диз. Възможността е прекалено добра, за да я пропуснем. Надявам се, че ще се съгласиш.
Харди хвърли поглед към младите и нетърпеливи съдружници, Тримата мускетари, които очевидно бяха готови веднага да се захванат за работа. Кимна.
— Мисля, че ще го преживея.
След обеда, Глицки се върна заедно с Трея в „Ренд и Джекмън“ и прекара следобеда, преглеждайки
