помисли, че независимо от сравнително младата му възраст, мъжът е работил достатъчно дълго в системата, за да стане безчувствен към присъщия й ужас. Той бе просто един тъмничар, нищо повече. Звероукротител. Въпреки това почти й се извини и без съмнение беше по-човечен от партньора си.
— Никой няма да нарани клиента ви — каза той.
Но Ву му се опъна.
— Вече се случи. Настоявам някой веднага да се погрижи за тази цицина на главата му. Ще дойда да го видя след няколко минути и дотогава искам да го е прегледал лекар. Ясно ли е? — Ву обхвана двамата с поглед.
— И като стана дума, пристав, как е вашето име? — обърна се тя към втория.
— Котрел — отвърна той. — Рей Котрел.
Тя си го записа в бележника и изгледа въпросително двамата.
— Но вие току-що го нарекохте… — и направи знак към Нелсън. — Вие нарекохте
— Така го нарича и майка му. Проблем ли има?
Няма, осъзна Ву и каза:
— Ще държа и двама ви отговорни.
Заплахата й не стресна особено никого от тях. Двамата мъже невъзмутимо размениха погледи. После Нелсън докосна рамото на Андрю и каза.
— Да вървим. Внимателно.
Андрю хвърли последен отчаян поглед на майка си, после се обърна и тръгна с приставите обратно към тъмницата си.
5
Ву беше адвокат от осем години. През това време се бе занимавала най-вече с подаване на жалби във фирмата на Фрийман, наред с един постоянен, но незначителен поток от криминални дела, при които ставаше дума главно за уреждане на спорни въпроси, фигурираше и в списъка на адвокатите, които бяха на разположение на съда — веднъж месечно присъстваше в съдебната зала, където се точеше върволица от криминални дела, обикновено прехвърляни неохотно към Офиса на обществените защитници. Това бяха предимно случаи, свързани с грабежи или търговия с наркотици, при които имаше повече от един обвиняем.
На тези дела Офисът на обществените защитници имаше право да поема само един обвиняем — иначе щеше да се получи конфликт на интереси. И така, съдът избираше един от адвокатите, които бяха подръка в залата, за да представлява другите обвиняеми. По този начин Ву бе защитавала голямо разнообразие от клиенти и получила, поне така си мислеше досега, добра школовка в работата с всякакви мошеници и откачени, като дори бе навлязла в някои от сложните криволици на наказателното право.
Но никога не се бе занимавала със случай на убийство. Никога преди не се беше сблъсквала с такова сериозно предизвикателство. Всъщност до този уикенд нито един криминално проявен клиент не й бе заплащал директно — хонорарите й за спорните случаи се изплащаха от съда. Сега тя бе стъпила на съвършено непозната почва и усещаше как заплашително се клати под краката й. Първата й схватка беше завършила безславно. Прекалено самоуверена, тя бе пропуснала по най-глупав начин да подготви клиентите си за най-лошото — отчасти защото не вярваше, че то ще се случи. От досегашния си опит знаеше, че споразуменията винаги бяха една възможност.
Сега, застанала в коридора заедно със семейство Норт, тя се опитваше да поправи вредите.
— Записах имената и номерата на значките на тези пристави. Уверявам ви, че преди да напусна тази сграда, ще подам жалба срещу тях.
Норт заговори:
— На ваше място не бих си прахосвал времето. Андрю призна, че е загубил равновесие. Човекът просто си вършеше работата. Въпросът ми е какво, по дяволите, се случи току-що? Нали ни казахте, че ще го освободите.
— Казах, че има такава възможност.
— Каква ти възможност. Вътре дори не се проведе истинска дискусия. — Норт носеше маратонки, джинси, синя дънкова риза и спортно сако от рипсено кадифе, но небрежното облекло по никакъв начин не се отразяваше на вида или поведението му. Лицето му на булдог бе затворено, безизразно, а леденосините очи — неразгадаеми. — По дяволите, всичко това не ми вдъхва особени надежди за бъдещето, заявявам ви го най-откровено.
— Хал. — Линда докосна рамото на съпруга си.
Той задържа погледа си върху Ву.
— И какво следва оттук нататък?
— Ще говоря с областния прокурор — каза Ву. — Ще обжалвам задържането под стража.
— Надявам се — отвърна Норт. — Не ме интересува колко ще струва.
— Не смятам, че въпросът е в парите, сър.
— Е, ако не е, тогава ще стане. Може би трябва сам да отида при този човек.
Ву безпомощно погледна съпругата за подкрепа, но Линда не откъсваше очи от вратата на съдебната зала. Сякаш още се надяваше синът й да излезе всеки момент. Ву отново се обърна към Норт:
— Идеята не е добра, сър — каза тя. — Каквото и да разправяше съдията, истината е, че много често пускат непълнолетни, обвинени в тежки престъпления.
— Не и този път — отбеляза той.
— Знам.
— Какво ще правим сега? — обади се Линда.
Преди фиаското в съдебната зала Ву се бе надявала, че ще й се удаде да поговори с Андрю и родителите му в далеч по-комфортната обстановка на дома им. Там щеше да им покаже доказателствата, които вече бе извадила от следствената документация и които според нея щяха да закопаят Андрю, ако се изправеше пред съда за възрастни. Вече спечелила Хал Норт на своя страна, а вероятно и Линда, щяха да се озоват трима срещу сина — и Ву щеше да е в състояние да режисира разговора, в резултат на който Андрю щеше да осъзнае необходимостта от признание.
Сега, с кипящия от спотаен яд заради провала й Хал, с Линда, все още тънеща в ужасно неведение относно стратегията, която вече беше задействала, и с Андрю обратно в килията Ву разбираше, че трябва светкавично да промени плана си. Ако в този момент се съберяха — в килията на Андрю или другаде, — резултатът три на един в нейна полза щеше да се обърне в три на един срещу нея, като най-вероятно Хал нямаше да хаби сили да убеждава момчето да признае, а Линда и Андрю щяха да са решително против.
Всичко се беше объркало тотално. Единственото, на което залагаше сега, бе да разговаря с момчето на четири очи и да го спечели на своя страна, както бе сторила с втория му баща предишния ден. Андрю нямаше нужда да слуша аргументите на Линда защо трябва да поема риска на един процес за възрастни заради минималния шанс да бъде оправдан. Той нямаше нужда от такъв вид подкрепа. Трябваше да бъде сплашен и убеден.
Линда повтори въпроса си:
— Какво ще правим сега?
— Сега — отвърна Ву, — мисля, че е много важно да прекарам малко време насаме с Андрю. Той трябва да разбере срещу какво се изправя и че ще остане тук доста дълго. Трябва да види доказателствата, с които разполагат против него. А най-вече трябва да осъзнае, че вече е попаднал в системата и точно сега се нуждае повече от адвоката си, отколкото от родителите си.
— Смятате, че не бива да го виждаме? — На Линда със сигурност не й допадна този вариант. — След като и без това вече сме тук?
— Можете да го виждате по всяко време, госпожо Норт, винаги, когато поискате. Но точно в този момент той е много объркан, а виждам, че и вие също. Трябва да се опитам да изясня нещата с Андрю още сега, така че да започнем да си съдействаме и да работим заедно.
— Тя премести погледа си от Хал на Линда. — Вижте, не ви обвинявам, че сте разстроени, но в известен смисъл това тази съдебна процедура не промени особено положението. Андрю трябва да бъде
