Адвокати на защитата

Тя извади от една от папките си няколко ксерокопирани страници и му ги подаде.

— Искаш ли да прочетеш показанията му пред полицията или да ти преразкажа най-главното? — Но това в действителност не беше въпрос и тя не изчака отговора.

— Той и жена му са чули изстрелите и веднага след това са те видели да излизаш…

— Видели са мен да излизам? Веднага след изстрелите?

Тя кимна.

— И двамата.

— Тогава значи лъжат. Няма начин да не лъжат.

Но тя вече бе успяла здравата да го уплаши и точно такава беше целта й. Време бе да атакува отново, да го накара да осъзнае колко отчаяно беше положението.

— Лъжат или не, факт е, че господин Саларко се е обадил на 911 от телефона в жилището на Муни — тя поглед на листовете пред себе си — точно шест минути и четирийсет секунди преди ти да позвъниш от същия телефон. И по-късно е казал на сержант Тейлър, че докато е говорил по телефона, е видял на масичката за кафе пистолет, който е липсвал, когато е дошла полицията.

Тя се наведе напред, пронизвайки го с очи.

— Събери две и две, Андрю. Само един човек би могъл да вземе и да скрие пистолета и това си ти. Отнесъл си го в колата, за да се отървеш от него по-късно и затова се е наложило да излъжеш. Това не е малка лъжа. Това е огромна, опашата лъжа.

Рей Нелсън ескортира Андрю обратно в килията му, а Котрел придружи Ву по коридора в обратната посока. Държа й вратата, докато излизаше.

— Благодаря — каза тя.

— Оправиха ли се нещата?

Тя спря, леко изненадана.

— В началото искахте да си тръгнете — напомни й той.

— Понякога това е лош признак.

— Просто трябваше да уточним някои основни правила — каза тя. — После всичко мина добре.

Той я съпроводи по късата пътека, която водеше надолу към телената ограда.

— Не иска да си признае, нали?

Стигнаха портала и тя се обърна да го погледне. Пътеката не бе особено широка, така че виждаше лицето му отблизо.

— Не мога да обсъждам това с вас. Съжалявам.

— Естествено. Разбирам. — Той отключи портала и я пропусна да мине. — Това е най-трудната част, да осъзнаеш, че си вътре. Не можеш да излезеш и да си отидеш вкъщи с мама и татко.

— Да, но…

Той й подаде ръка, може би като извинение, че я е накарал да се почувства неудобно.

— Просто се опитвах да завържа разговор — каза той.

— Приятен ден, госпожо…

Тя осъзна, че не е нужно да се държи като задник. Протегна му ръка и се усмихна.

— Извинете, малко се разсеях. Ейми Ву.

— Радвам се да се запознаем.

— Аз също. Е, сигурна съм, че ще се виждаме често.

— Ще пазя момчето ви.

Тя срещна погледа му за миг.

— Оценявам го. Навярно ще има нужда. Благодаря ви.

6

— Преча ли? — попита Ву.

Харди вдигна поглед от справката с приходите и разходите, един от многото документи, които Норма му поднасяше всяка седмица за оценка и коментар — цифрите бяха добри, но все пак цифри. Той се възползва от възможността да се откъсне от тях, затвори папката и махна с ръка.

— Надявах се, че ще се отбиеш, след като се върнеш.

— Всъщност съм тук от известно време, но висях в кабинета си. — Ву посочи зад себе си. — Чаках Атила да напусне поста си.

— Постъпила си правилно. — Той бутна стола си назад, стана и се протегна, приближи се към бара. — Искаш ли кафе, бира, вода или чаша хубаво отлежало бордо?

— Не, благодаря.

— Толкова по-добре — каза Харди. — Нямам хубаво отлежало бордо. Дейвид имаше. По това време на деня често се отбивах при него и той вече беше преполовил бутилка с някакво рядко питие.

— Липсва ви много, нали?

Харди отвори хладилника, обърна се и кимна.

— Да, много. — После някак сковано вдигна рамене, пресегна се и извади бутилка вода. — Как върви?

— Не много добре, страхувам се. Съдия Джонсън го задържа под стража.

— Не се учудвам. Става дума за убийство, все пак. В такива случаи обикновено налагат точно такава мярка.

— Знам, но се надявах, че може би предвид възрастта му и факта, че няма криминално минало, плюс парите на Хал Норт, ако бяха поискали да наеме частна охрана за Андрю… Както и да е, няма значение. Дори нямах шанс да изложа аргументите си. — Тя млъкна. — Джейсън Бранд, прокурорът, разигра страхотен театър. Мисля, че това оказа влияние.

— Как го приеха клиентите ти? Уволниха ли те?

Тя се подсмихна.

— Не още. Но всеки път, когато телефонът иззвъняваше, откакто се върнах, си мислех, че ще изхвърча.

— Благодаря, че го сподели — ухили се той. — И какво е положението сега?

— Ами — започна тя, — ако си послужим с поговорката всяко зло за добро, Андрю поне получи предупредителен сигнал. Задържането му в ареста го разтърси. Мислеше си, че Норт ще се погрижи за него, както винаги досега. Като разбра обаче какво става, ми даде възможност да му изложа някои неприятни истини.

— Като например?

— Като например доказателствата. — Ву изведнъж се оживи и се наведе напред на канапето. — Може би за първи път осъзна истински защо са го арестували. Започнах с факта, че на полицията й е известно, че е имало оръжие на местопрестъплението.

— Той не го ли знаеше вече?

Тя поклати глава.

— Мислеше, че се е отървал от пистолета, без да спомене за него пред никого. Както е и станало в действителност. Но за негово нещастие преди това го е видял един свидетел. Изненадах го с хипотезата какво трябва да е направил и той почти си призна. Да не говорим за още пет-шест извъртания и очебийни лъжи или пък за идентификацията.

— Той не знаеше ли, че са го идентифицирали?

— Не и подробностите. Но ми се струва, че когато го оставих, вече бе започнал да схваща картинката.

Харди се облегна на стола си.

— Това ли наричаш всяко зло за добро?

— Наистина е така — отвърна тя.

— Не искам да ти противореча, но за клиента обикновено не е добра новина, когато областният прокурор го заковава.