Адвокати на защитата

по делото на Андрю Бартлет. Боскачи махна с ръка.

— О, няма нищо. Тя е толкова симпатична, че на човек му се иска да направи нещо мило за нея. — После, като се наведе и сниши глас, добави: — Освен това — разбира се, тя не го знае — но не можеше да избере по-удобен момент за нас.

— За нас?

Той посочи групата на масата.

— Кларънс. Всички ние. Ще спечелим точки, като произнесем двете присъди до края на седмицата, когато Кларънс обяви кандидатурата си. Тогава ще може да каже, че има петдесет присъди за убийство до този момент от мандата си, за няма и четири години.

— Шегуваш се. Толкова голям ли е броят им?

— С двете на твоята съдружничка стават точно толкова. А петдесет звучи къде-къде по-добре от четирийсет и осем, ако разбираш какво имам предвид.

— Не знам, на мен и четирийсет и осем ми звучи добре.

— Не ме разбирай погрешно. Четирийсет и осем е чудесна бройка. Но ние смятаме, че на обикновените хора ще им хареса повече цифрата петдесет, ще я запомнят по-лесно. При администрацията на Прат нямаше дори петдесет повдигнати обвинения за убийство.

— Помня добре — каза Харди. — Съмнявам се, че са били и петнайсет.

Боскачи зашепна:

— Дванайсет, ако искаме да бъдем точни. Което е една от причините да имаме такъв голям брой сега. Между нас казано, ние задвижихме някои от изостаналите случаи. — Той се ухили триумфално. — Така че твоята госпожица Ву се появи точно навреме — дойде при мен с разумна и дори, ако мога така да се изразя, благотворителна молба, от която можем да извлечем изгода. Тя каза, че не е изключено вторият баща на хлапето — нали познаваш Хал Норт? Киносалоните Норт? — да ни бъде толкова благодарен, че сме спестили на синчето му трийсет и повече години строг тъмничен затвор, че да пожелае да изрази признателността си към Кларънс по по-осезаем начин.

— Същото спомена и на мен, но на твое място не бих очаквал чека толкова скоро.

Изведнъж лъсна отблъскващата страна от личността на Боскачи. Лицето му потъмня видимо. Харди се изкуши да се протегне и да махне папийонката му, за да може да си поеме дъх, но той заговори достатъчно ясно, без никакво затруднение.

— Защо? Някакъв проблем ли има? Норт би трябвало да се разтопи от благодарност.

Мислейки трескаво и съзнавайки, че за малко да издаде неволно пред Боскачи собствените си опасения относно начина, по който Ву водеше делото, Харди каза:

— Не. Не виждам проблем, Алън. Само че осем години са си осем години и завареният му син така или иначе трябва да ги излежи. Малко вероятно е Норт да гледа по същия начин на сделката като теб.

— Тогава — каза Боскачи — някой трябва да му обясни. Предвид случая на момчето му — а той е отвратителна каша, не го забравяй — това е може би най-добрата сделка, на която сме се съгласявали от гледна точка на заподозрения. Надявам се, че докато стане време да набираме сериозно средства за Кларънс, той ще го разбере. Обзалагам се, че твоята госпожица Ву няма да има нищо против да си побъбри с него, за да му очертае по-ясно картинката. — Той направи пауза. — Всеки може да го направи, но най-добре да бъде тя. Мисля, че тази жена може да омае и змия. Щастлив си, че я имаш, но сигурно го знаеш, нали?

Харди се насили да кимне колкото може по-любезно.

— Затова й плащаме тлъстите хонорари, Алън. Целият този чар плюс остър като бръснач ум. Ако не вярвах в космическата истина, че винаги сме на страната на добрите, бих казал дори, че е малко нечестно.

9

Малка джунгла от дифенбахии, каучукови дървета и други още по-екзотични растения вирееше в ъглите и покрай задната стена на конферентната зала във фирмата. Отворена към закътано преддверие, снабдено с райграс и фонтан, цялата външна стена и част от покрива бяха издадени извън корниза на сградата и създаваха парников ефект, заради което бяха кръстили помещението Солариума.

Часът беше малко след шест и Джина Роук, собственичката на сградата, облечена в консервативен сив костюм, седеше с чаша кафе начело на голямата маса в средата на стаята. Роук наближаваше петдесетте, но малцина биха й ги дали. Винаги бе имала хубава кожа и младежко лице. Благодарение на диетата, на която се бе подложила неотдавна, и редовните физически упражнения брадичката и скулите й бяха добили по-чисти очертания, и фигурата й като цяло изглеждаше по-слаба, макар и още налята. От лявата й страна Дизмъс Харди, подражавайки на стария си наставник Фрийман, отпиваше вино от голяма чаша. Срещу тях Уес Фарел се опитваше да им разкаже някакъв виц, който единодушно бил обявен за най-смешния на света. Но не му позволяваха да започне.

— Кой е гласувал за това нещо? — попита Харди. — Трябва да е някаква фалшификация. Мен, например, никой не ме е питал. А теб, Джина?

— Не.

— Виждаш ли? А ние и двамата сме всеизвестни с чувството си за хумор.

Фарел не се предаваше.

— Това е една много престижна група за проучване на вицове със седалище в Швеция или там някъде. Не биха седнали да се допитват до хора като теб и Джина.

— Значи е европейски виц — констатира Харди, — което ми намирисва на арогантен европоцентризъм. Та казваш, че по мнението на някакви си шведи е най-смешният виц. Точно тези чалнати шведи, които имат най-висок процент самоубийства в света.

— Може ли все пак да разкажа вица? — попита Фарел. — После ще решите.

— Добре — каза Харди. — Но като ни съобщи предварително, че е най-смешният виц на света, това гарантирано го прави с четирийсет процента по-малко смешен.

Фарел настояваше.

— Остават ви шейсет процента. Заслужава си, обещавам.

— Нямам търпение — каза Роук.

Харди обаче продължи да се заяжда.

— Ти смя ли се с глас, когато го чу, Уес?

— Не, но аз никога не се смея с глас на вицове.

— Смя се на вица за Мръсния Харолд.

Фарел се ухили.

— Вярно е.

— Значи, съдейки по собствения ти отговор, този нов така наречен най-смешен виц на света не е толкова смешен, колкото вица за Мръсния Харолд.

— Проклети адвокати — каза Фарел. — Винаги ще извъртите нещата.

— Какъв е този виц за Мръсния Харолд?

Харди се обърна към Роук:

— Това детенце имало много неприличен език и учителката никога не го вдигала. Един ден преговаряли азбуката и трябвало да назовават по една дума с всяка буква и после да съставят с нея изречение. Стигнали до „д“ — Харолд вдигал ръка на всяка буква — и учителката най-после го посочила, защото предположила, че няма мръсни думи с „д“.

— Джудже! — възкликна Роук с усмивка. — Познавам едно джудже с много голяма пишка.

— Това е. — Харди отново отпи от виното си.

Фарел се възползва от възможността.

— Отиват Холмс и Уотсън на къмпинг, разпъват палатката си и лягат да спят. Два часа по-късно Холмс казва:

„Уотсън, какво виждаш?“, а Уотсън вика: „Виждам милиони, милиони звезди.“ Холмс пита: „И какъв извод си правиш от това?“ Уотсън отвръща: „Представям си, че около звездите кръжат планети като нашата и на всяка може да има живот“. А Холмс го скастря: „Уотсън, глупак такъв, някой ни е задигнал палатката!“ —