прегърнал я през рамо, закрачи с нея към изхода.
Когато се озоваха навън в тъмната като рог нощ, той ненадейно я целуна. Двамата се отправиха надолу по алеята. Тя потръпна от хлад и се сгуши в сакото на костюма си. Вече му бе казала, че не е в състояние да шофира, но той й отвърна, че е достатъчно трезвен и ще я закара. Беше паркирал там, където и тя. Където паркираше всеки посетител на Съдебната палата, в края на алеята. Паркингът бе широк, от двете му страни се издигаха триетажни сгради и ограждаха пространството. През делничните дни всяко местенце бе заето, а сега се виждаха само три коли — тази на Ейми до близката сграда, после колата на Бари и още една, паркирана в по-далечния край. Една улична лампа до пустата будка на пазача хвърляше сноп светлина върху целия паркинг, като само ъглите тънеха в дълбока сянка.
Когато стигнаха колата му, Бари й отвори вратата и тя се наведе, като се боеше да не колабира върху седалката. Когато потеглиха на заден, фаровете осветиха сградата пред тях, после пробягнаха по третата кола.
Проследявайки светлинния лъч зад натежалите си клепачи, Ейми рязко се изправи:
— Чакай малко! Спри!
— Какво? — Бари натисна спирачката.
Преди колата да спре напълно, Ейми отвори вратата и излезе със залитане. Падна веднъж, удари си коленете, после стана и отново тръгна.
— Какво правиш? — извика след нея Бари, който още седеше зад волана.
Тя се обърна и посочи.
— Насочи фаровете до колата, там, до стената. — Ейми се отправи към тъмната безформена купчина на паважа срещу сградата. Когато фаровете я осветиха, тя доби очертания, Бари я настигна тичешком.
— Боже господи!
Тялото бе облечено в бизнес костюм и тренчкот. Лежеше изкривено настрани, като сега лицето ясно се виждаше. Под главата му се бе образувала тъмна локва, но Ейми не бе в състояние да обърне внимание на другите подробности. Стоеше като вкаменена, неспособна да откъсне поглед от страшните, празни втренчени очи на жертвата.
Мъртвият беше Алън Боскачи.
ВТОРА ЧАСТ
12
— Извинете, случайно да сте господин Харди?
Сдържайки раздразнението си, той се опита да бъде учтив със сладката млада келнерка. Беше неговата неприкосновена вечер и заедно със съпругата си поглъщаше най-вкусното пиле на света в кафе Зюни. Всички от обкръжението му знаеха, че сряда вечер е посветена изцяло на Франи и е единственото време през седмицата, когато не биваше да го безпокоят по никакъв повод. Дори не си взимаше клетъчния телефон и пейджъра. Той остави вилицата, избърса устата си със салфетката, кимна и се насили да се усмихне любезно.
— Това е името ми, да — отвърна той.
— Търсят ви по телефона.
През ума на Франи мина същата мисъл като на Харди — че трябва да е някое от децата и че щом прекъсваха специалната им вечер, значи се беше случило нещо извънредно. Тя вече се надигаше от стола си, когато келнерката добави:
— Някоя си Ейми Ву.
Облечен в униформата си, Глицки се бе запътил към кордона от полицейски коли, заграждащи паркинга, когато внезапно спря, смени посоката и се отправи към една унила групичка хора, скупчила се до будката на пазача под светлината, която хвърляше близката улична лампа. Кимна на всички и се обърна към Харди и Франи:
— Какво правите тук вие двамата?
Харди посочи към заграждението, което гъмжеше от полицаи.
— Помолиха ни да не си тръгваме, докато не разговарят с нас. Така че чакаме. — Той се извърна. — Нали помниш съдружничката ми Ейми Ву. — Харди направи пауза, преди да продължи. — Тя е открила трупа.
Ву, която с мъка пазеше равновесие, пристъпи напред и подаде ръка на Глицки.
— Радвам се да ви видя отново, сър.
Глицки задържа ръката й и я изгледа изпитателно.
— Пила ли сте?
— Да, сър — отговори тя. — Няколко питиета при Лу Гърка. Двамата с Бари. Но вече сме добре.
Мъжът се представи — Бари Хес, и добави, че той е позвънил на 911. Глицки тръгна към тълпата, заобикаляща трупа, но се сети нещо и спря.
— Някой разпита ли ви вече? — попита той Хес и Ву. Като хората, открили тялото, навярно ги очакваше дълга нощ в стаята за разпити на полицейското управление.
— Не, сър — отвърна Хес.
— Ще се опитам да изпратя някого при вас колкото може по-скоро — обеща Глицки. После каза на Франи: — Разбирам присъствието на съпруга ти, той си умира за такива шоута, но ти какво търсиш тук?
Тя се усмихна насила:
— Специалната ни вечер.
— О, да, разбира се. Моментът едва ли би могъл да е по-подходящ — каза Глицки. — Добре ли си?
Франи кимна.
— Може би ще ни е по-удобно да изчакаме в колата.
Глицки махна с ръка към колата на Харди.
— Вървете. Сега ще пратя някого.
След като сержант Белу я разпита накратко — Ву обеща да отиде на другия ден в Съдебната палата, за да даде по-подробни показания — повече нямаше желание да остава с Бари. Но за Франи бе очевидно, че младата жена, разтърсена от убийството и все още много пияна, не иска да бъде и сама. Затова покани Ву да пренощува у тях. На другия ден Дизмъс щеше да я закара на паркинга, за да прибере колата си.
Докато пътуваха към къщи, Ву изпадна в мъртвешки сън. Наложи се да я събудят и Франи да я придържа по пътя към къщата, докато Харди обикаляше квартала — всекидневен ритуал — в търсене на място за паркиране. Когато се прибра, Ву отново беше заспала — Франи й беше постлала разтегателния диван във всекидневната зад кухнята.
Харди не можеше да заспи. Доста след полунощ той се измъкна тихо от леглото, нахлузи чифт сиви домашни панталони и слезе долу.
Мъждивата крушка от петнайсет вата над печката осветяваше слабо тъмната кухня. Харди отвори хладилника и започна да изучава съдържанието му. Онова, за което копнееше, бе малко алкохол, за да спре безкрайния поток от мисли, блуждаещи в мозъка му. Днес беше дръпнал дълга следобедна дрямка, беше пропуснал обичайната бутилка вино на обяд, а вечерята му беше прекъсната. Пияното състояние на Ву, откъртила на разтегателния диван, и липсата на интерес от страна на Франи към чашката преди лягане го бяха накарали да се въздържи от питие, когато се бяха прибрали.
Чашката преди лягане. Добрата стара, невинна малка чашка преди лягане.
Може би трябваше да си я налее сега — два пръста джин с ментовка върху натрошен лед. Щеше да му помогне най-сетне да заспи. А само Бог знаеше колко много се нуждае от сън, ако искаше да бъде трудоспособен на сутринта. Ако сега пийнеше едно малко, щеше да се събуди освежен, готов за предизвикателствата, които щеше да му поднесе новият ден.
А с убийството на Боскачи се очертаваха наистина сериозни предизвикателства.
Но нещо го възпря да отвори фризера и да извади леда.
