Тя направи гримаса на съжаление.
— Не си спомням да имате уговорена среща…
— Отнася се за Алън.
Трея си пое дълбоко дъх.
— Ами тогава… — Тя отключи вратата и каза. — Бедният човек. Изглежда толкова… толкова невероятно. — Тръсна глава, сякаш да проясни мислите си и отново се обърна към него. — Не знам кога — и въобще дали — господин Джакман ще дойде тази сутрин. Знам, че е останал на местопрестъплението дълго след полунощ, после отишъл в дома на Алън. Затова може да се забави или изобщо да не дойде. Почакайте го, ако желаете.
Бранд й благодари и седна на стол близо до вратата на Джакман. Трея вдигна транспарантите, включи компютъра си, провери гласовата поща, накрая погледна стенния часовник. Телефонът иззвъня и тя го вдигна.
— Кабинетът на областния прокурор — Трея сниши гласа си. — Здравей. Не, не още. Ще ти се обадя веднага, щом се появи. Всъщност не. — Пауза, после по лицето й пробяга усмивка. — Аз също. Чао.
Когато затвори, Бранд я попита:
— Това съпругът ви ли беше?
— Много сте проницателен.
— Прочетох, че е натоварен с разследването.
— И аз прочетох същото. Излезе, преди да съм се събудила тази сутрин. Не мога да си представя кой го е извършил. А вие? Да не би затова да искате да се видите с Кларънс?
Бранд поклати глава.
— Не. — Той се поколеба. — Малко е нелепо да говорим за работата на Алън, вместо за смъртта му, но след като вече не е между нас… Не знам, изглежда ми важно да уведомя господин Джаксън за развитието на случая, за да не го научи от клюките. Няма нищо общо с убийството на Алън.
— За какъв случай става дума?
Леко смутен, Бранд започна да извърта, после все пак каза:
— Ами за този в МВЦ… — Той я осведоми накратко. — Андрю Бартлет, съдът за непълнолетни, прецаканата сделка, Ейми.
Трея едва ли не подскочи при споменаването на името.
— Чакайте малко. Ейми Ву?
— Да, госпожо.
— И тази сделка е била между нея и Алън?
— Правилно. Беше дошла да му обяснява как хлапето — Андрю, клиентът й — я преметнало или по- точно преметнало двамата. — Забелязал нещо странно в изражението й, той попита. — Какво има?
— Нищо. Сигурна съм, че не е нищо. — После, след кратка пауза, допълни. — Знаете ли, че именно Ейми откри тялото?
— Моля?
Тя кимна.
— Наистина. Ейб — съпругът ми — го спомена снощи, когато се прибра, защото и двамата я познавахме донякъде. Всички са били на местопрестъплението.
Докато осмисляше информацията, очите на Бранд хлътнаха навътре.
— И тя ли е била ранена? — В гласа му прозвуча истинска загриженост. — Добре ли е сега?
— Кой?
— Ейми. — По изражението на Трея личеше, че не го е слушала. — Искам да кажа, наблизо ли е била, когато са простреляли Алън? Добре ли е?
— Мисля, че й няма нищо. Дори съм сигурна.
Бранд изпита такова облекчение, че за момент главата му олекна. Чувството го изненада и вероятно му пролича.
— Ейми приятелка ли ви е? — попита Трея.
— Не — отвърна той, може би прекалено бързо. — Просто колега. И двамата работим по случая, но от противоположните страни. Знам, че вчера имаше намерение да говори с Алън. Затова си помислих, че може да са били заедно, когато това се е случило.
— Не — каза Трея. — Била е с някакъв друг мъж при Гърка и двамата са го открили, когато отивали до колите си.
— Кой е бил другия мъж?
— Нямам представа. Някакъв случаен, струва ми се. Ейб ще ги разпита и ще разбере.
Харди слезе от асансьора в преддверието на офиса си. На рецепцията седеше Филис със страдалческо изражение, преплела нервно пръсти на бюрото пред себе си. Тя се изправи и каза:
— Извинете, сър, казах му, че не може да нахлува така, но той отвърна, че няма да имате нищо против. Каза, че ако не ви се поправело, сте можели да повикате полицията.
— За кого говориш, Филис?
— За лейтенант Глицки.
Харди разкри зъби в дяволита усмивка.
— Сега той е заместник-началник, Филис. Мисли си, че правилата вече не важат за него.
Заместник-началникът се бе разположил на канапето в кабинета му, подпрял лакти на коленете си. Веднага щом Харди затвори вратата след себе си, Глицки започна:
— Защо снощи не ми каза, че вчера следобед Ейми Ву е имала сериозен конфликт с Алън Боскачи? Около три часа, преди да умре? В Съдебната палата, която, ако не ми изневерява паметта, е на няма и двеста метра от мястото на убийството? Според теб този факт не е ли важен за разследването? Или си се страхувал, че ще я подложим на кръстосан разпит, което вероятно трябваше да направим?
— И аз се радвам да те видя, Ейб — каза Харди. — Как беше сутринта ти?
— Дълга.
— Искаш ли чай?
— Искам отговори.
— И ще ги получиш. Чакай да си направя кафе.
— Разбира се. Къде е Ву сега?
Застанал на бара, където се суетеше около кафе машината, Харди се обърна.
— Току-що я оставих до палатата. Посъветвах я да се отбие при Лание, за да може той да я приклещи и да ти развали репутацията, която и без това достатъчно пострада напоследък. Кой ти пусна мухата за нея?
— Джейсън Бранд казал на Трея за разправията. Очевидно се е развихрил грандиозен скандал.
— Не го познавам. Този Бранд.
— Питай Ейми Ву, тя го познава.
— О, почакай — каза Харди. — Представителят на областния прокурор в МВЦ? Случаят Бартлет?
— Сега е случаят Боскачи.
— Хм. — Той натисна бутона на машината за еспресо и отново се обърна. — Виж какво, Ейб. Съжалявам, че забравих да го спомена снощи, но ако си спомняш, много неща ми бяха на главата. Нали видя Ейми на паркинга? Едва се крепеше на краката си, толкова беше пияна. Десет минути, след като ни освободи да си ходим, тя вече спеше в колата ми на път за вкъщи.
Той си взе чашата и седна до Глицки.
— Знаеш ли как се напила? След скандала с Алън отишла при Лу и започнала да се налива с водка. Правила го без прекъсване до момента, в който си тръгнала заедно с някой си Бари или Лари или Джери, пет минути преди да открият тялото на Алън. При Лу е имало поне десетина типа, които си точели лигите за нея в продължение на четири часа и всичките вкупом или поотделно ще се закълнат, че през това време не е напускала заведението и следователно не е могла да застреля Алън. Аз лично също мога да се закълна в това.
— Все пак трябваше да ми го кажеш още снощи. Кого и как ще разпитваме, не е твоя работа, Диз.
Харди отпи от кафето си.
