лишаването от свобода беше част от процеса, целта бе предимно да се рехабилитира, а не да се наказва непълнолетният.
Ако си в системата за непълнолетни, бюрокрацията цели ресоциализацията ти. Все още имаш шанс да се поправиш, да станеш добър гражданин и пълноценен член на обществото и младежките ти грехове да бъдат опростени. Затова системата се грижеше за превъзпитанието, психическото ти здраве и професионалната ти ориентация, включваше те в различни социални програми. Заради тези програми и това по-специално отношение всеки непълнолетен в системата непрекъснато контактуваше с множество съветници, възпитатели и социални работници, а не само със стражата и охраната.
Но този огромен бюрократичен апарат на надеждата не биваше да се хаби за онези, на които не може да се помогне, които „не се поддаваха на превъзпитание“. Такива младежи, заради своето безсърдечие, жестокост, минали и сегашни престъпления, трябваше да бъдат разглеждане от правосъдието като възрастни. Обществото справедливо ги третираше като непоправими и отказваше да пилее ограничените си ресурси за такава обречена и безнадеждна кауза, каквато беше рехабилитацията им. Освен това не биваше да им се позволява да заразяват останалите деца, които още можеха да бъдат спасени, с престъпното си мислене и поведение. Но първо, съдилищата се нуждаеха от обективна формулировка, за да определят на кои младежи може да се помогне и от кои трябва да вдигнат ръце.
За тази цел, при тежки престъпления, бяха изработени пет критерия за податливост на превъзпитание. Ако съдът преценеше, че непълнолетният се е провалил на теста за който и да било от тези критерии, тогава решаваше, че въпросното лице не подлежи на превъзпитание в системата за непълнолетни и го предаваше на Върховния съд, за да бъде съден като възрастен. Критериите бяха следните: 1. Степен на криминален умисъл; 2. Вероятност за рехабилитация на непълнолетния преди изтичането на юрисдикцията на съда за непълнолетни т.е. преди навършването на двайсет и пет години; 3. Минали криминални прояви на непълнолетния; 4. Успехът на предишни опити на системата за непълнолетни да рехабилитира младежа и 5. Обстоятелствата и тежестта на обвинението, по което непълнолетният е задържан.
— Добре — каза Норт. — Какво означава всичко това?
— Означава, че ще трябва да поговорим — вие, аз и Линда — за да видим кой от тези критерии приляга към Андрю. Всъщност точка пета, тежестта на обвинението, е ясна. Става дума за убийство, значи е сериозно. Все пак ще я оспорваме, когато стигнем до нея. Междувременно искам да обсъдим останалите критерии, така че ако е уязвим по някой от тях, да изработим защита или поне обяснение за пред съда.
Норт седеше облегнат на канапето с ръце в скута и изпънати напред крака с кръстосани глезени. Лицето му беше мрачно.
— Не го ли направихме вече? Спомнете си втората ни среща у дома, когато искахте да узнаете всичко за издънките му — тогава говорихме за психотерапевта му и всичко останало.
— Естествено, че си спомням. Сега обаче трябва да задълбаем много по-надълбоко. Личностни прояви. Причини защо всъщност не бива да бъде смятан за възрастен.
— Черти на характера?
— Точно така.
Той я погледна.
— Но не казахте ли онзи ден, че не бива да засягаме тази тема? И че ако го направим, обвинението може да изложи собствената си версия и да ни натика в кучи задник?
— Слушали сте ме внимателно — Ву не изглеждаше особено щастлива от този факт.
— Дяволски внимателно. Аз съм добър слушател. А сега твърдите, че трябва да се занимаваме с характера му?
— Може би е малко рисковано. Но ситуацията със сигурност е различна. Главното е да оборим тези критерии. Всеки един поотделно, иначе Андрю ни се изплъзва.
Норт въздъхна тежко и зарея поглед през прозореца.
— Ще поговоря с Линда. Може би двамата ще се сетим за нещо. Ще ми запишете ли петте критерия?
— Веднага.
— Добре. Дайте ми ги и ако ни хрумне нещо конкретно, за което сме пропуснали да ви осведомим, ще ви се обадим. Става ли?
Ву пристигна преди клиента си в студената тясна стая с надрасканата маса, старите столове и миризмата на антисептици. Внезапно забеляза слънчевите петна по отсрещната стена и осъзна, че през целия ден е била будна не повече от три часа и че дневната светлина вече почти се е скрила.
Щеше ли да се гордее баща й с нея заради това? Че е пропиляла целия си ден? Или предишните седмици? Тя захлупи лице в дланите си, когато я заля пристъп на гадене и световъртеж. От устните й неволно се изплъзна стон.
— Добре ли сте?
Не беше чула ключа, нито отварянето на вратата. Пристав Котрел — младият пристав с очи на старец — стоеше на изхода и възпираше Андрю с ръка, очаквайки знак, че разговорът може да започне. След като не получи отговор, попита отново:
— Добре ли сте, госпожо?
Най-после тя кимна, приставът отпусна ръка и клиентът й влезе.
Вратата се затвори след него.
Андрю придърпа стола си, седна на ръба и я погледна напрегнато:
— Сърдита ли сте ми?
Устата на Ву беше пресъхнала, лицето й лепнеше от пот. Тя затвори за миг очи и избърса челото си.
— Не. Не съм ти сърдита, Андрю.
— Мислех, че ми се сърдите, задето не направих това, което искахте от мен. — Той пъхна ръце между коленете си. — Но не можех да кажа, че съм го извършил.
— Знам — рече тя. — Не се тревожи. Станалото, станало. Сега целта ни е да убедим съдията, че мястото ти е в системата за непълнолетни.
— Но аз мислех, че това е безспорно. — По лицето му се изписа объркване. — Нали точно затова всички толкова се вбесиха.
— Не е съвсем така. Вбесиха се, защото сега ще трябва да се мъчат да те върнат в съда за възрастни.
— Значи казвате, че сделката ви, макар да не се съгласих на нея, ми предоставя нов шанс?
— Да.
Изведнъж объркването изчезна и клиентът й колебливо се усмихна.
— Знаете ли, щом работата ви е да ме защитавате, къде може да сте сбъркали? Може би онзи човек, с когото сте сключвали споразумението, е трябвало да бъде по-внимателен. Мислили ли сте за това? Може би вината изобщо не е ваша?
Това не й беше минавало през ума, особено днес. Но доводите на Андрю отнеха част от напрежението, което чувстваше.
— Е — каза тя, — поне малко съм виновна и аз. Но това, което казваш, е много мило. — И Ву за първи път изпита нещо като съпричастност с Андрю.
Но се налагаше да говорят по работа. След като му обясни подробно петте критерия, отнасящи се до податливостта на превъзпитание, тя се облегна и скръсти ръце.
— Трябва да обсъдим всеки от тях поотделно, Андрю — каза тя. — Ако съдът намери, че не се поддаваш дори само по един от тях, отиваш на съд за възрастни.
— По един?
— Такива са правилата. Страхувам се, че разполагаме с по-малко от седмица, за да се подготвим.
— Но тези критерии — Андрю започна да драска с нокът по масата, — на повечето от тях изобщо не отговарям. Дори не знам какво е криминален умисъл или дали мога да бъда рехабилитиран. Рехабилитиран от какво?
— От престъпното ти минало.
