Фарел огледа помещението, търсейки някакъв проблем, но очевидно не намери никакъв.
— Човекът е прекарал десет от последните дванайсет години в затвора и се страхувам, че въпреки усилията ми, скоро пак ще се върне там. Това ще бъде най-хубавата стая, която някога е виждал. Обичам клиентите ми да се чувстват удобно. Та с какво мога да ти помогна?
Харди му подхвърли топката, която държеше.
— Не мога да си намеря стреличките. Питах се, дали не си ги взел без да искаш.
Фарел стреля в коша и потупа джобовете си.
— Не вярвам. — Той отиде при сакото си и симулира претърсване. — Не, и тук ги няма. Кога забеляза липсата им?
— Сега. Преди няколко минути. Тъкмо размишлявах, както аз обичам…
— Провери ли в бюрото си?
— Навсякъде. Нищо не разбирам. Къде ли са се дянали?
Фарел си погледна часовника.
— Сигурен съм, че ще изскочат отнякъде. И за какво размишляваше?
Харди приседна на крайчеца на канапето.
— Алън Боскачи, предимно. Малко за Ейми. Включих се в онзи случай с непълнолетния, над който тя работи, и тъкмо навреме, струва ми се.
— Какво отношение има тя към Боскачи? — Фарел беше седнал и си завързваше връзките на обувките. — Гадна работа, това убийство, нали? Сигурно съм от малцинството — а аз обикновено съм, — но някак си харесвах този тип. Строг и праволинеен, но не гадняр.
Харди кимна сериозно.
— Знам, и аз изпитвах същото.
— Някой има ли идея кой може да го е извършил? Или защо? Или нещо друго?
— Още не. Ейб беше тук сутринта. Разменихме няколко приказки. — Харди се поколеба. — Той, изглежда, храни съмнения, че може да е била Ейми.
Фарел спря да се занимава с обувките си и вдигна рязко глава.
— Я стига!
— И аз му казах така. Нали знаеш за провалената сделка? Алън й се разкрещял и хората чули. Но за късмет или не, Ейми била в бара на Лу Гърка, където здравата се натряскала, горе-долу по времето, когато Алън трябва да се е преселил на оня свят.
— Значи сега е чиста?
— Не смятам, че въобще има нещо общо. Но Ейб настоява да запише показанията й, защото такава му е работата. — Той още държеше една от топките и я метна в коша. — Обаче, като говорим за Ейми, обади ми се и Кларънс. Беше любезен, както обикновено, но ми даде ясно да разбера, че предвид развитието по случая Бартлет дотук и цялата тази история с Ейми и Алън, ще придвижи по най-бързия начин процедурата 707, за да върне Бартлет обратно в съда за възрастни. Не можел да допусне хората — било то моите приятни и добронамерени съдружници — да разиграват безнаказано офиса му.
— Кога? — попита Фарел.
— Какво сме днес? Четвъртък? — попита Харди. — Следващия вторник. Пет дни.
— Пет дни?
— Чу ме добре.
— Не може да го направи. Трябва да ни даде време за обжалване.
— И аз му казах същото, но току-що проверих и се оказа, че може. Нямаме право да подаваме жалба въз основа на някаква непълнота в дело, което сами сме предизвикали.
— Но никой не може да се подготви за каквото и да било дело за пет дни. Просто е невъзможно.
— Малко или много, той цели точно това, Уес. Кларънс иска да тикне момчето при възрастните, където му е мястото, и иска да го направи веднага, за да изтрие петното, както деликатно се изрази. В края на краищата по-нататък бихме могли да отложим предварителното изслушване и да разполагаме с колкото време ни е нужно, за да се подготвим за процеса. Но доколкото зависи от Кларънс, другата седмица Андрю ще излезе от системата за непълнолетни. И ще го заплашва доживотна присъда без право на предсрочно освобождаване.
— Нали няма да допуснеш това?
— Не — отвърна Харди. — Вече съм мислил по въпроса. Останалото е малко мътно.
Фарел се изправи, закопча си ризата и грабна вратовръзката си.
— Значи така. Още ли ще вдигаме веселбата с шампанско за добрия си приятел Кларънс?
Харди не се усмихваше.
— Не е лесно — каза той.
— Стига си се кахърил. Все ще ти хрумне нещо.
Интеркомът избръмча и Филис съобщи на Фарел, че клиентът му се качва по стълбите.
— Съжалявам, но трябва да си вървиш — рече Уес. — Този симпатяга, клиентът ми, наистина мрази адвокатите.
14
Ву се събуди в къщата на Харди с още по-жесток махмурлук. Остра болка раздираше всяка клетка и става от тялото й. В периферията на зрението й играеха светли точки. Колко чаши беше изпила при Лу? Спомняше си за шест, но може би бяха седем или осем, дори девет. Повече, отколкото би я почерпил някой мъж с надеждата да го ощастливи, а Лу беше известен с щедрите дози, които разливаше.
Девет питиета? Петстотин или шестстотин грама водка? Та тя тежеше не повече от шейсет и пет килограма. Трябваше да се радва, че е останала жива.
След като Харди я закара на паркинга „Ол-Дей“, за да прибере колата си, той й препоръча да си вземе свободен ден, да се прибере и да се наспи. Това и направи. Към три часа, след шестчасов сън, тя се обади в офиса и остави съобщение, че ще се яви на работа утре.
После, облечена в джинси и поло, излезе от апартамента си и се отправи към залива. Слънцето блестеше ярко и макар ветрецът да беше слаб, й стана хладно. Тя се провря през няколко грамадни скали на вълнолома и се настани на една от тях, почти невидима сред камънаците, загледана във водата и гушейки се, за да се стопли. После хубаво се наплака.
Когато се върна вкъщи, откри, че Харди й е оставил съобщение. Глицки на всяка цена настоявал да я разпита още сега. Процедура 707 била насрочено за вторник, след пет дни.
Пет дни.
Тя отново прослуша съобщението, за да се увери, че е разбрала правилно. Но втория път чу съвършено същото. Седна на стола си и се загледа с празен поглед през прозореца. Пет дни бяха безумно малко. В никакъв случай нямаше да успее да се подготви.
Но явно не разполагаше с повече време. Областният прокурор, а може би и съдията, й изпращаха много ясно послание, давайки справедлив отдушник на засегнатото си честолюбие. Вече нямаше място за избор или предпочитания, нито за сделки с Бранд или Джакман. Докато часовникът неумолимо отброяваше минутите, тя трябваше да се срещне със семейство Норт, да съгласува действията си с Харди и преди всичко да събере повече сведения за Андрю, да открие що за човек е в действителност. Щом имаше само пет дни, трябваше още сега да започне да работи върху защитата си, но такава защита, която да заслужава името си. Махмурлукът още не й беше минал — в главата й пулсираше тъпа постоянна болка — но не можеше да си позволи лукса да страда. Трябваше да се залови за работа. Като вдигна телефона, тя набра номера на Норт.
Показанията, за които настояваше Глицки — доколкото изобщо бяха важни — в момента не бяха сред приоритетите й.
Линда Норт посрещна достатъчно радушно обаждането й. В края на краищата, Ву отчасти ги беше убедила, че е изиграла важна роля за задържането на Андрю в системата за непълнолетни — засега. Поне не трябваше още да се явява пред съда за възрастни и не го грозеше доживотен затвор. Стратегията на Ву беше опънала нервите им до крайност, ала в последна сметка се бе оказала успешна. Все още имаха
