— Да, навярно. Но ви казах, че…
— Господин Пиърс, излъгахте ли и за отношенията си със сержант Канета?
Край устните на свидетеля затрепери мускулче.
— Казах ви вече. Не съм имал взаимоотношения със сержант Канета.
— Не наредихте ли на сержант Канета да ви докладва за влизането и излизането на Брий Бомонт, след като тя прекъсна отношенията си с вас?
— Не, не съм му нареждал.
— А не му ли плащахте за тази услуга?
Пиърс стрелна с очи съдебната зала, после пак сведе поглед.
— Не.
— Не — повтори Харди. — Господин Пиърс, сержант Канета не ели идвал у вас миналата събота през нощта, когато беше убит?
И мускулчето отново потрепна, и свидетелят отново се съвзе.
— Не.
— И не се ли опита той да ви измъкне още пари, задето насочва разследването за смъртта на Брий Бомонт в погрешна посока? И го отклонява от вас?
— Не.
— А вие не го ли поканихте в къщата си да си поговорите, а после…
И най-сетне свидетелят избухна истински. Приведе се напред, а очите му пламнаха:
— Не, не и не. Нищо подобно не съм вършил. Измисляте си всичко, за да ме дискредитирате.
Най-накрая се обади и Мариан Брон:
— Свидетелят има право, господин Харди. Отправяте множество обвинения, без да представяте каквито и да е доказателства.
Харди, пое дълбоко дъх и издиша.
— Имам доказателство, ваша светлост — спокойно отвърна той. — Господин Пиърс го държи в ръцете си.
Свидетелят все още държеше писмото си до Брий и във внезапно настъпилата тишина отново го вдигна към очите си. Но с това издаде, че ръцете му треперят, и побърза да ги опре на перилото.
Брон смъкна очилата си на върха на носа си и погледна над тях.
— Той вече призна, че е лъжесвидетелствал относно връзката си с госпожа Бомонт, господин Харди. Но това не означава, че я е убил.
— Не, ваша светлост, не означава. Но писмата, разпознати от господин Пиърс като негови собствени, съдържат улики, които директно го свързват с убийството на Брий Бомонт.
Брон се подвоуми: ако Пиърс не бе дал веднъж лъжливи показания, тя щеше да прекрати разпита незабавно. Вместо това несъзнателно за самата нея кимна. Искаше да разбере.
— Но внимавайте, господин Харди.
Адвокатът кимна.
— Ако разрешите, ваша светлост, ще ми се да прочета пред съда откъс от едно писмо.
Брон кимна.
Харди не изчака въздействието на сладникавите стихове. Друга бе неговата цел.
— Почти всички писма, ваша светлост, съдържат подобни стихотворения. — Подаде към подиума писмото, което току-що бе прочел. — Както съдът ще забележи, първите букви от всеки стих представляват акростих — в случая: „Обичам те“. Както ваша светлост ще види, това се отнася за всички стихотворения в писмата.
Брон прехвърли няколко странички и кимна.
— Добре.
— Писмото, което господин Пиърс държи в момента, съдържа друго подобно стихотворение. — Приближи до свидетеля и взе листа от ръцете му. — Ако обичате. — Зачете, наблягайки на отделните стихове:
И пак не запази мълчание.
— Господин Пиърс, бихте ли казали на съда значението на фразата „девет нула две“?
По лицето на Пиърс течеше пот.
— Не зная — каза той. — Не си спомням.
— Не си ли спомняте?
— Не.
Тъкмо това искаше Харди: да го притисне със забързания ритъм на въпросите и свидетелят да отговаря с „не“, без да е помислил достатъчно.
— Вярно ли е, господин Пиърс — продължи адвокатът, — че „девет нула две“ е номерът на апартамента в сградата на Брий Бомонт, в който сте се срещали с нея?
— Не, аз…
— А вярно ли е, че двамата с Брий сте го купили преди близо шест години?
Пиърс хвърли поглед към публиката.
— Не. Тя… — и замълча.
— Какво тя, господин Пиърс? Тя ли го е купила?
— Не. Не зная.
— Ваша светлост! — Джаред Райт не издържаше повече да гледа как клиентът му се самоунищожава пред очите му. — Това е възмутително…
Харди извиси глас, за да го надвика:
— Но вие знаете, нали, господин Пиърс, че апартамент деветстотин и две е точно два етажа по-долу под нейната надстройка.
— Не, не мисля, че…
Ала Харди вече не можеше да се спре и продължи с все сила:
