Нищо друго, освен истината

— Искате да кажете, че не се намира под надстройката й ли, господин Пиърс? След като знаете, че не е вярно?

Пиърс не бе в състояние да отговори.

Харди се приведе към него и едва ли не извика:

— Господин Пиърс, нима не знаете, че всъщност деветстотин и втори е апартаментът, от който тя е била хвърлена и убита?

— Ваша светлост! Моля ви!

Нейна светлост удари с чукчето си.

— Седнете, господин Райт. Господин Харди!

Харди се помъчи да сподави набраната инерция, да се овладее и вдигна очи към съдията. Беше се зачервил, дишаше неравномерно.

Гласът на Брон прозвуча сурово:

— Искам незабавно да спра разпита, господин Харди. Дадох ви достатъчно време. Вие не представихте на съда никаква улика, която да свързва господин Пиърс с апартамент „Деветстотин и две“, никаква улика за каквото и да е. Казахте, че разполагате с доказателство и представихте тези писма и стихотворения, но нито едно от тях не може да се разглежда като същинско доказателство. Господин Пиърс не призна нищо от твърденията ви, свързани с убийството на Брий Бомонт. Ако не разполагате с нищо по-сериозно, нямам друг избор, освен да позволя на свидетеля да слезе от мястото си.

Харди пое дълбоко дъх и издиша тежко.

— Разполагам с веществена улика, която свързва господин Пиърс с апартамент „Деветстотин и две“, ваша светлост.

Търпението на съдията също се бе изчерпало. Личеше си от тона й:

— Ако е вярно, съдът настоява да я види незабавно.

Харди бързо се върна до масата си, бръкна в куфарчето си и извади ксерокопието от разписката на Грифин за часовника „Мовадо“, който сержантът бе взел от химическо чистене „Херитидж“.

Върна се при съдийската маса, прочете я на глас и я връчи на Брон. Докато тя я разглеждаше, той продължи словото си:

— Ваша светлост, както виждате, разписката се отнася за особен модел часовник „Мовадо“, който инспектор Грифин е взел като улика при разследването си на смъртта на Брий Бомонт. Готов съм да призова свидетеля, господин Ли, който се намира в залата. Господин Ли е управител на компания за химическо чистене „Херитидж“, която почиства някои апартаменти в сградата на Брий Бомонт. Господин Ли ще свидетелства, че този часовник е намерен от служителите му в апартамент „Деветстотин и две“ в същата сграда в четвъртъка след убийството на госпожа Бомонт.

Брон сведе поглед към Харди, после изви очи към Райт и Пиърс и най-сетне — към съдебната зала.

— Добре, но не разбирам… — Замълча. — Но къде е самият часовник, господин Харди? Без него…

Харди кимна и посочи свидетеля.

— Господин Пиърс го носи в момента.

Неочаквано и най-после в помещението се възцари дълбока тишина. И в настаналото мълчание Харди изрече едва ли не шепнешком:

— Господин Пиърс?

Свидетелят не можеше да се препира безнаказано. Знаеше, че из целия апартамент има улики за пребиваването му там. И макар това да не бе убедително доказателство, че е убил Брий, знаеше и какво ще намери полицията, стига да започне оглед: чаши от същото стъкло като парченцата, намерени в косата на Брий, следи от боричкането, при което часовникът му бе паднал.

Вторачи безизразен поглед в Харди.

— Не исках да…

Гласът на Джаред Райт избумтя в залата:

— За Бога, Джим, млъкни! Нито дума повече!

А Брон удряше ли, удряше с чукчето си сред последвалата глъчка.

Глицки го биваше за подобни неща. Съдебният пристав задържа Пиърс, въпреки горещите възражения на Джаред Райт. А после в залата настъпи бъркотия, предизвикана от ощетените свидетели, принудени да загубят толкова часове от деня си. Накрая дойде времето и за Рон — извинения и благодарности. Няколко не съвсем ясни закачки относно Касандра, която пак била тръгнала на училище.

Изчакал търпеливо, Глицки придружи Харди и Дейвид Фримън, докато слизаха по стълбите и извеждаха Франи от дебрите на правораздавателната система. Дейвид Фримън си тръгна, за да се върне на работното си място, и двамата мъже най-после останаха за пет минути насаме в чакалнята на затвора, докато една пазачка отведе Франи да си получи личните вещи.

Не минаха и три секунди, откакто тя се бе скрила от погледите им, и Глицки се обърна към Харди:

— Добре мина. Не че убийствата са ми професия де.

Харди не бе съвсем сигурен в точното време, но тогава не можеше да направи друго.

— Научих едва тази сутрин, Ейб, и имах намерение да ти кажа, но нали си спомняш, че се посдърпахме дали си се срещал с Рон, и точно тогава Рандъл и Прат изникнаха в коридора. Сметнах, че все ще го преживееш някак.

Лейтенантът за миг се замисли — все още спокоен, по-скоро заинтригуван, отколкото ядосан.

— И как го откри? Не по стихотворенията, нали?

— Не. За тях се сетих, чак когато вече бях разбрал. Дори не и по часовника. А по „Бадемовите скалички“.

Харди му разказа за купата с бонбони до вратата в къщата на Пиърс, за стомашното съдържание на Грифин и Канета, за златистите обвивки в двете коли.

— Отначало не съобразих, заради проклетата „Бадемова радост“ в колата на Грифин. И като видях бадеми и шоколад, реших, че е от „Бадемовата радост“, разбираш ли?

— Да.

— Само че при аутопсията на Грифин не е бил открит кокос, значи напоследък той не е ял „Бадемова радост“. Проверих при Страут. Само бадеми и шоколад. У Канета също бяха намерили бадеми и шоколад, което ме накара да се замисля. Канета е наминал към къщата на Пиърс, да го поизцеди, грабнал е два бонбона до вратата и ги е изял точно преди да го застрелят.

— Смяташ, че Пиърс го е пречукал в собствената си къща ли?

— Допускам. Били са сами. Ако огледате, все ще намерите нещо, но предполагам, че и Пиърс ще ви каже. Като започнат веднъж с признанията… впрочем ти и сам знаеш.

Глицки знаеше. Едно нещо не разбираше: защо Канета е чакал толкова време, преди да започне да изнудва Пиърс.

— Защо точно тогава? Защо не по-рано?

Честно казано, Харди не бе съвсем сигурен.

— Предполагам, че първоначално — и бих добавил най-вероятно — е умирал от желание да приеме, че убиецът е Рон. Щом му е станало ясно, че не е така, от негова гледна точка е оставал един-единствен заподозрян, а пък той се случил паралия. — Тъжно поклати глава — Канета, макар подмамен и объркан, му харесваше. — Излъгал се е в човека.

Глицки смучеше вътрешността на бузата си.

— Грифин е носел часовника, когато е говорил с Пиърс след погребението — промълви най-после. — Показал му го е.

Харди кимна.

— Точно така. И Пиърс очевидно е сметнал, че самият Грифин го е намерил, а не чистачите. А щом е така, само Грифин е знаел за „Деветстотин и втори“ апартамент и часовникът е бил единствената улика. И тъй, Пиърс е грабнал пистолета му — може и да са се сборичкали, знам ли, — но все пак Пиърс е надвил. Успял е да го вземе и е застрелял Грифин. И си е прибрал часовника. — Поклати глава. — Станало е импровизирано, но едва не мина. Добре, че беше разписката в „Херитидж“.

Глицки би могъл да пита и разпитва защо Харди не му е показал разписката, но осъзна, че ще прилича на вайкане. Приятелят му бе направил каквото е смятал за нужно и нито една дума на лейтенанта нямаше да промени каквото и да е. Нито пък щеше да въздейства на поведението му в бъдеще. Но имаше още един,