последен въпрос:
— И на Франи изобщо не й се наложи да издава голямата тайна на Рон, нали?
Адвокатът му хвърли кос поглед.
— Добре, че ми напомни — май не.
— А ти случайно да си разбрал каква е тя?
— Какво? — дръпна си ухото Харди.
Глицки понечи да повтори въпроса си, но приятелят му вдигна ръка да го спре.
— Не те чувам. Имам банан в ухото.
Епилог
В петък, на двайсет и шести март, губернаторът Деймън Кери ратифицира закона за забрана на МТБЕ в Калифорния. Законът, наречен от медиите „Закона на Брий“ представляваше кулминацията на главните законодателни усилия на губернатора през първите три месеца от мандата му и обществеността го приемаше като политическа и морална победа над петролните магнати и лобиращите за конкретните им интереси. Кери разчистваше щатското законодателство, щатските водоизточници. Вече се носеше мълва за негова бъдеща национална кампания.
Ал Валънс се погрижи резултатите от доклада на Брий Бомонт, порицаващ етанола и всички останали окислители, да не попаднат на бюрото на губернатора. Всъщност във встъплението на закона се възхваляваше Агенцията за опазване на околната среда, задето бе въвела задължително използване на окислители в преформулирания бензин. Под въздействието им щатският въздух се бе подобрил и бе достигнал най-чистите си равнища от десетилетия. Окислителите като етанол и МТБЕ се оказаха ефективни при намаляване замърсяването на въздуха.
За нещастие бензиновата добавка МТБЕ се бе оказала канцерогенна. Някои други окислители, най-вече етанолът, се намираха в достатъчни количества да задоволят нуждите на щата. Все по-нарастващото наличие на МТБЕ в подпочвените води на Калифорния представляваше сериозна и нарастваща опасност за здравето и от този ден насетне употребата му настойчиво щеше да се преустановява.
Две седмици по-късно, при срещата на акционерите на „Спейдър Круч Охайо“ в Синсинати, изпълнителният директор Елис Джаксън с гордост прочете на глас откъси от годишния отчет, украсявайки го за пред слушателите си, където му се струваше уместно:
— Що се отнася до производството на етанол, със задоволство ви съобщавам, че последната битка във войната между Близкия изток и Средния запад засега завърши в наша полза. Завишеното търсене на етанол като бензинова добавка в много щати, но най-вече на обширния Калифорнийски пазар, принуди правителството на САЩ да продължи освобождаването на федералните горива от данъци. Освен това правителството гарантира изкупуването на всички излишъци от царевичен етанол, произвеждан в нашата страна, чак до средата на следващото хилядолетие.
Думите му предизвикаха бурни аплодисменти.
— … но си имаше своята цена. Благодарение усилията на корпоративното щатско и федерално лобиране и проучвания в полза на субсидиите за етанол, през финансовата година те възлизат на осем милиона и шестстотин хиляди долара. Изтеклата година, разбира се, бе изборна. Ние подкрепихме политически кампании във всички двайсет и три щата, където се провеждаха избори, и с огромна радост отчитаме, че седемдесет и два процента от кандидатите ни успяха да заемат изборни длъжности.
С увеличаване на политическото ни влияние неизбежно ще нарастват и разходите ни за лобиране. Но тяхната сума бледнее в сравнение с четирийсетте и пет милиона долара
Джаксън се въздържа да им прочете следващите изречения. А те гласяха следното: „За съжаление пазарите в Калифорния и други щати все още остават в известна степен незадоволени заради трайната ни неспособност да им доставяме етанол в достатъчни количества и ако не беше правителствената програма за субсидии, цената му щеше да е значителна. Въпреки това проучванията по този проблем продължават. Понастоящем без помощта на правителството реалните разходи за добив на етанол — включително заплатите, стойността на рафинирането, на горивото за засяване и жътва на царевицата — са средно долар за четири литра и половина или грубо — два пъти повече от бензина. За щастие правителствените данъчни кредити ни осигуряват конкурентоспособност, но очевидно е, че тази сфера се нуждае от подобрения.“
Ала тези редове сякаш изобщо не съществуваха. Джаксън продължи гладко, а в гласа му звънтеше самоувереност:
— Печалбите от етанола през следващата година ще варират в границата от сто милиона долара и ако съумеем да увеличим производството, за да посрещнем нуждите на пазара, в недалечно бъдеще можем да предвиждаме печалби, които ще възлязат на половин милиард долара годишно!
Елис изчака, докато аплодисментите разтърсваха помещението. Най-накрая, широко усмихнат, вдигна ръце и шумът стихна. Изпълнителният директор се приведе към микрофона:
— Дами и господа — победоносно се провикна той, — беше страхотна година!
Следващата събота децата на семейство Харди прекарваха последния си ден в къщата на баба и дядо.
В момента, час преди здрачаване, Дизмъс и Франи работеха в мълчание и приключваха с последните придобивки в наново обзаведената си кухня. Прозорци на покрива, бели шкафове и петдесет допълнителни квадратни метра, приспособени за сметка на стаите в задната част на къщата, придаваха на помещението усещане за въздух и простор.
В крайна сметка бяха възприели китайското гледище, че бедата и сполуката се означават с един и същ символ. И тъй, след като възстановиха първоначалната основа на къщата, те се прехвърлиха нагоре. Над първия етаж надстроиха спалня и баня. Това им освободи пространство да превърнат старата си спалня в семейна стая. Което пък означаваше, че в дневната вече няма да има телевизор — отдавна набелязана цел: вече бе възможно там да се проведе смислен и непрекъсван разговор.
Харди вгради нов, двеста и седемдесетлитров аквариум за рибки в стената между кухнята и семейната стая, за да му се любуват и от двете страни. На достъпна височина завинти стара въдица за марлини на стената над новата печка и на нея окачи железния си тиган, чиято черна вътрешност заблестя, закалена в пожара и прясно натъркана със зехтин.
По време на строителството бяха струпали в задните стаи колкото се може повече от вещите и през последните три дни приключиха с пренасянето на най-тежките от тях. И ето, новите мебели красяха дневната и трапезарията. Три нови и оцелялото слонче от венецианско стъкло отново се строиха на полицата над камината. Върху новото им легло горе се кипреше ватирано одеяло с венчален пръстен, което бяха открили в антикварен магазин при семейно пътуване през почивните дни до Мендосино.
Бяха се изръсили и въпреки парите от застраховката, приличаха на разорени младоженци след сватбено пътешествие.
Харди приключи с нареждането на купчина чинии в един шкаф, извърна се и се изненада, че внезапно е останал сам. Отвори вратата към трапезарията и я прекоси покрай солидната и елегантна маса със столове. Десетината слоя лимоново масло все пак не премахнаха миризмата на изгоряло от бюфета, но тази вещ от преди създаваше уют и представляваше поне някаква връзка с миналото.
Слънцето клонеше към залез и лъчите му струяха през капаците на еркерните прозорци, осветявайки дневната, Франи седеше на крайчето на дивана пред нещо, което според Харди можеше да се превърне в негово кресло за четене, но все още бе рано да се каже, тъй като не бе привикнал към него.
— Добре ли си?
Тя побърза да се усмихне любезно.
— Просто си почивам.
Застанал между двете помещения, той се загледа в лицето й за известно време, после взе един стол
