Съзнателно се взе в ръце, пое в друга насока:
— И тъй, Рон го няма, а ти си тук. За него вече е без значение дали ще кажеш пред съдебните заседатели какво знаеш.
— Изобщо не е без значение. Ако го издирват и го намерят, ще му вземат децата. Но те дори все още не се и опитват да го засекат — така ми каза ти.
— Ще започнат, Франи. Той ще стане основният им заподозрян, още щом официално се изясни, че е изчезнал, в първите две минути, след като Ейб го потърси. Във вторник сутринта, когато разширеният състав от съдебни заседатели пак се събере, заседателите ще го подведат под отговорност за убийството на Брий, помни ми думата.
Тя като че ли най-сетне осъзна този ужасен факт, който Харди безрезервно приемаше за истина. Отпусна се на стола и плътно се загърна с якето му. Когато вдигна очи към него, цялата й борбеност я бе напуснала. Все пак не отстъпи. И изрече безизразно:
— Той не я е убил, Дизмъс.
Харди въздъхна.
— Добре, да спрем дотук. Така или иначе, какво искаш да правя оттук нататък?
8
„При Лу Гърка“ бе тъмен бар-ресторант в сутерена на сградата през улицата срещу Съдебната палата, собственост на една поръчителска фирма. Когато Харди имаше работа в съда, често се отбиваше тук, за да хапне или пийне в края на работния ден. Лу Гърка бе женен за китайка и тя ежедневно забъркваше набързо нещо, което според собствената й представа представляваше калифорнийско-азиатската кухня.
Из целия град прочути готвачи трупаха слава и състояние, съчетавайки най-изисканите съставки от Тихоокеанското крайбрежие и сътворявайки зашеметяващи шедьоври: равиоли с омари в бял сос от лимон и аспержи, сашими от риба тон с тоскански бял боб и горчица от мащерка и хрян.
При Лу човек можеше да получи лозови сърми в сладко-кисел сос, пържена сепия, плаваща в таратор. Най-изненадващото бе, че повечето от манджите на жена му бяха много вкусни, макар, както се казва, да имаше какво още да се желае от външния вид на блюдата.
Но до обяд имаше много часове, пък и Харди не бе отишъл там да се храни. В едно ъглово сепаре се бе нахвърлил на чаша кафе, докато чакаше Дейвид Фримън.
А като си тръгна от Франи, мина през празния кабинет на Глицки да му остави бележка за изчезването на Рон Бомонт, после се качи на третия етаж лично да се изправи очи в очи със Скот Рандъл — та да му се противопостави дори и физически, ако се наложи.
Макар отдавна да минаваше осем, в цялата Областна прокуратура нямаше жива душа. А се чудят защо показателите за съдимост стават само за тоалетната. Какви присъди, по дяволите — та в Сан Франциско дори обвинителните актове са по-малко, отколкото в другите области!
И така, Харди отиде в „При Лу“, за да изчака, а може би и да се опита да помисли. Изобщо бе забравил за съществуването на тълпите, закусващи с алкохол: момчета и момичета, които бяха тук, още щом заведението отвори в шест сутринта, да изпият някоя и друга бира или „Блъди Мери“. Разпозна пет-шест дребни риби от палатата и се запита колко от тях съзнават, че потребността от сутрешно живително питие е знак за опасност.
Но колко му е да се правиш на надуто копеле. Точно в този миг Харди имаше не по-малка нужда от помощ от когото и да било от тях. Жена му все още бе в затвора, а цялата му подготовка, дисциплина, трезвост и връзки изобщо не й бяха от полза.
За част от секундата се изкуши да обърне и той едно-две питиета, да изпадне в творческо състояние и да изключи линейното си мислене, докато не го осени някоя страхотна идея. Само дето тези велики пиянски идеи — а го бяха спохождали доста такива, — май за нищо не ставаха, след като му минеше махмурлукът.
Тази сутрин Лу бе мълчалив и навъсен, което отърваше на Харди, и още как! Бутна чашата към края на масата и тъкмо му я доляха, когато Дейвид Фримън се вмъкна в сепарето и седна насреща му.
— Ей, Лу, ще ми дадеш ли едно бързо кафе? Три пакетчета захар, без сметана. Боже, каква тъмница е тук! Не си ли забелязал, Диз?
— Така храната изглежда по-привлекателна. Какво каза Брон?
Фримън изобщо не бързаше да стигнат до тази тема. Почовърка си сакото, повъртя се на седалката от изкуствена кожа.
— Мариан ли? Знаеш ли, един-два пъти излязохме заедно, когато и двамата още започвахме. Всички, разбира се, й викаха Мариан библиотекарката. Страхотни крака. — Фримън въздъхна при спомена, после зацъка одобрително. — Тогава беше доста по-забавна.
— Това се отнася за всички ни, Дейвид.
— Нищо подобно. Вземи например мен. Сега съм в разцвета си. Поне напоследък.
— Радвам се за теб — отвърна Харди. — Аз пък съм в обратното на разцвета. Какво каза Мариан за жена ми?
Фримън бе сключил ръце на масата. Лу дойде да му донесе кафето и Дейвид притегли чашата към себе си, взе да подухва, печелейки време.
— Дейвид!
Вдигна очи над чашата си.
— Истината е, че не е в луд възторг от случката с жена ти — заяви ми го, без да ми цепи басма.
— Истината е, че същото се отнася и за мен.
Мълчание.
— Да разбирам ли, че не ти е казала голямата си тайна?
Харди само вдигна рамене — изобщо нямаше намерение да си дава труда да обяснява на Дейвид Фримън цялата бъркотия. Дори само да надуши нещо, той няма да го остави, докато не разпердушини тайната на пух и прах.
— Казва, че било въпрос на чест. Дала е дума, не може да го издаде. — Харди направи гримаса: — Но така или иначе, това не е предмет на спора с Брон.
— Не е — съгласи се Фримън. — Нещата не стоят добре. Ако беше само до прилагане на закона… — И остави думите си да увиснат във въздуха.
— Бясна ли е?
— Много.
Харди изруга.
— Има ли смисъл аз да поговоря с нея? Да накарам Франи да се извини? Каза ли й, че са намесени малки деца?
— Извадих тежката артилерия, Диз. На нея — как да се изразя? — не й пука. Каза, че Франи сама си е виновна. Досега в цялата си кариера не била срещала човек, който да се отнася с такова неуважение към съда.
— Преувеличава.
— Няма значение, щом така го възприема съдията. — Фримън сви рамене. — Хванали са се за косите, Диз, ето какво.
— Но Франи не е
Фримън пак сви рамене, нехайно до полуда. Законът си е закон. Можеш да си беснееш срещу него, колкото си искаш, както хората се оплакват от времето, но резултат никакъв.
— Става дума за разширения състав, Диз. Знаеш го не по-зле от мен. Господи, та ти дори си се възползвал от него.
Харди нямаше как да отрече. Разширеният състав от съдебни заседатели винаги има внушителна власт. Когато беше обвинител, едно от най-любимите му развлечения бе появата пред тях. Обикновено водеше някой опърничав свидетел да го изправи пред съдебните заседатели в отсъствието на адвоката му и без съдия, който да следи да не се отклоняват, и държеше горкия лапнишаран с часове, понякога без храна и
