Нищо друго, освен истината

чувства удобно. Тя знае нещо съдбоносно за убийството…

— Не сте сигурен в това!

— … и докато не каже какво е то, един убиец се разхожда по улиците…

Този път се намеси Батавия:

— Вие сте си загубили ума, Рандъл. Не разполагате с нищо. В задънена улица сте. Тя може би просто се чука с човека и не иска съпругът й да разбере. Лейтенантът има право. Не разполагате с нищо срещу Бомонт. Нито с мотиви, нито с улики — само предположения. Оставете това. Пуснете жената да си върви, така де. Господи! Трябва да отскоча до тоалетната — и с тези думи напусна стаята.

— Очарователен господин — промърмори Прат.

— Добър полицай — отвърна Глицки.

Рандъл се приведе напред в сгъваемия си стол.

— Не ме е грижа, дори да беше кралят на Англия, той не ми предоставя никакви заподозрени, така че разработвам случая сам. А от моята гледна точка Франи Харди е точно в епицентъра му.

Глицки улови погледа на Тайлър Коулман, партньора на Батавия, незабелязано му направи знак и двамата се изправиха.

— Ще ми се да поразмислите още, Шарън. Наистина е несправедливо.

Тя го погледна право в очите.

— Ще помисля, Ейб. Обещавам.

Докато Глицки и Коулман чакаха асансьора, Батавия изникна от коридора иззад гърба им.

— Ако тъпанарите можеха да хвърчат — каза той, — това тук щеше да е летище.

Самият Глицки се стараеше да ограничава псувните си до една-две годишно, но ценеше сполучливите изрази. Коулман все още кипеше: от всичко, излязло току-що наяве в кабинета на Прат, се подразбираше обвинението, че той и партньорът му бяха сгафили.

— Щом толкова натискат за този случай, Ейб, ние защо нищо не сме чули?

Вратата на асансьора се отвори и те се провряха вътре сред останалите чиновници, ченгета, адвокати и граждани. Навремето Глицки бе сметнал, че да се разговаря в претъпкан асансьор, е поучителна демонстрация на авторитет и отговори на Коулман, сякаш бяха сами в кабинета му. Помисли си също, че изобщо няма да е зле, ако някой доносник от „летището“ — надяваше се новият прякор на Батавия за Областната прокуратура да просъществува дълго — го чуе да хока господин Скот Рандъл за неправилната насока на ентусиазма му. Може би щеше да пусне и някоя и друга клюка за амбициите на Скот, от която шефът му едва ли щеше да остане във възторг.

— Рандъл иска дело, с което да се прочуе, нищо повече, Тайлър. Иска от зле платената си длъжност да пробие при големите частни пари. Тази сграда не е достатъчно величествена за него, а подобаващият процес му се изплъзва.

Батавия също не се стряскаше от асансьорната навалица. Гласът му прогърмя в тясното пространство:

— Ама той не разполага с нищо, Ейб. Както си му и казах. — Вратата се отвори и те излязоха навън. — Какъв е тоя отрязък от време все пак? От всичко, дето го изчетохме и изслушахме, човекът просто е завел децата и е отишъл на кафе.

По този въпрос обаче Глицки трябваше да признае, колкото и да не му се нравеше, че Рандъл има известно право. Налагаше се да внуши на Коулман и Батавия неговото тълкуване, според което, дори алибито на Франи да е добросъвестно, Рон Бомонт все пак е имал възможност да убие жена си. Тялото на Брий е пролежало в градинката няколко часа, преди да го открият, а съдебният лекар не бе в състояние да определи точното време на смъртта.

— Плюс-минус три часа — заяви Ейб. — Теоретично ще приемем осем и половина, тъй като Рон е напуснал апартамента малко преди това и твърди, че тя все още е била жива.

— Същото казват и децата. Тогава какво? — Батавия не желаеше да отстъпи и на йота пред Скот Рандъл.

Но Глицки знаеше, че най-злият враг на ченгето от „Убийства“ е неточността. Е, може би на второ място след прибързаните заключения, но несъмнено е сред най-страшните. Поправи Батавия:

— Не ми е приятно да ти го кажа, Хорхе, но децата говореха малко несигурно.

— Ей — вметна Коулман, — било е два дни след смъртта на майка им, за Бога, и не са помнели дори какво са яли на закуска. Не ги виня. Господи, и аз не помня какво ядох на закуска днес. Дори не си спомням дали съм закусвал.

— Понички — отвърна Батавия. — Я си спомни, аз донесох…

— Момчета! — Глицки спря пред вратата на отдел „Убийства“. — Работата е там, че Рон не е елиминиран, разбрано?

Батавия не се предаваше:

— Децата са казали, че майка им е била с тях, Ейб.

Глицки поклати глава.

— Рон ги е подучил. Прочетете единственото копие, което Грифин е напечатал на машина. Разговарял е с децата в присъствието на баща им и без да споменаваме мъртвите с лошо, ще ми се да не беше постъпил така. А и да не забравяме, че Рон е напуснал дома си и е заминал неизвестно закъде.

— Добре. По дяволите! — Батавия имаше навика сам да се отпраща. Извъртя се на пети и се запъти към бюрото си.

— Хорхе!

Неговият лейтенант го викаше. Принуди се да спре.

— Още не сме свършили. Случаят все още е наш. Рандъл не е предявил обвинение на никого.

Сержантът се върна една крачка.

— Стори ми се, току-що каза, че…

Глицки го пресече:

— Не съм казал, че е Рон. Казах само, че има вероятност да е той. Но едно е сигурно: той е човекът на Рандъл, нали така? Имам предвид, че Областната прокуратура се е заела с Рон Бомонт. Никой друг. Разбираш ли за какво говоря?

Коулман разбра. Погледна партньора си.

— Всеки друг ще ги поозори, не мислиш ли?

Глицки наблюдаваше инспекторите си, за да се увери, че са схванали. Щом по лицето на Батавия цъфна разбираща усмивка, той вдигна показалец към тях:

— Вървете — каза им.

— Но аз трябва да намеря Рон — заяви Харди. — Защо момчетата ти не открият първо Рон, а после да се заемат с търсенето на други?

В отдела бе отдавнашна традиция в бюрото на лейтенанта да има скрити фъстъци. Глицки се възползваше от това естествено възникващо явление и обилно закусваше с понички, фъстъци и чай. Замислено счупи една черупка.

— Имаш ли някаква представа къде да го търсим?

— Не. Но все има някакви роднини. Може би някой в училището знае къде да му се обади, ако спешно се наложи…

Лейтенантът въздъхна с неохота.

— Добре, не е лошо. Можем да опитаме. Ще изпратя и патрулна кола в жилището му. Няма да навреди. Но няма да чакам със затаен дъх, Диз. Ако си е взел колата и е заминал — минали са цели три дни, как ти се струва? Вече може да е в Чикаго. Може да е избягал къде ли не.

— Добре де, но ако е избягал, и то с децата, все ще има някакви сведения за тях.

Глицки бавно, тъжно поклати глава. Приятелят му не се бе наспал и вече започваше да му личи.

— Диз, знаеш, че съчувствам на Франи. Току-що се посчепках с Прат заради нея. Но не можем да обявим мащабно издирване. Нямаме персонал, пък и да имахме, те си имат по-важна работа.

— Ейб, той е заподозрян в убийство…

— Възможно е, възможно е. Но се е явил пред голямото жури и е отговорил на всичките им въпроси.