Нищо друго, освен истината

зад решетките, и тези думи не изглеждаха необичайни за децата му. Самият израз едва ли щеше да ги травмира. Поне така се надяваше.

И щом ги изпробва върху Винсънт, той като че ли ги прие без особени затруднения.

— За какво? — все още спокойно попита момчето.

Харди му поднесе благородната версия:

— Искаха от нея да издаде една тайна, а тя е обещала да мълчи и сега…

— Къде е мама? — Ребека отвори задната врата, за да метне раницата и кутията с обяда в колата. — Тя обеща, че ще помогне да изрисуваме щанда на класа ни за Вси светии — обеща — и трябваше да е днес и…

— Бек, постой! Поспри!

— Тя е в затвора — изписка Винсънт в настъпилото мълчание. Той, изглежда, се забавляваше с тази новина и определено се радваше да я съобщи пръв. Най-после да каже на сестра си нещо, което тя не знае!

Макар че в първия момент съобщението не произведе впечатление.

— Ама тя обеща първо на мен. Две други майки чакаха ли, чакаха, а тя дори не се обади и значи приятелите ми и майките им дойдоха, а пък аз съвсем се обърках…

Харди щракна с пръсти пред носа й:

— Млъкни! Веднага!

Дъщеря му го стрелна начумерено с очи.

— Чу ли какво каза брат ти току-що?

Тя се извърна към Винсънт — по-лесната плячка:

— Какво? — сопна му се. — Все едно. — Превъзходството на четвъртокласника.

Харди сметна за по-разумно да потегли, за да не се изкуши и да натупа децата си точно пред училището, където всички щяха да го видят.

Прозвуча онзи „няма пък“ тон, с който Бек дразнеше брат си:

— Не ми пука. Обаче те чух.

— А, така ли? И какво казах, зъбло?

— Винсънт!

— Каза, че е в затвора, глупако.

Тук последва вопъл:

— Тааат-коо! Чу ли я? Беката ми вика, че съм глупак.

— Той първи ми каза зъбла.

— Телената усмивка!

На задната седалка хвърлиха нещо, улучиха нещо. Винсънт пищеше и се мяташе.

— Ей, ей, ей! — Харди осъзна, че лицето му пламти. Отново спря как да е до бордюра, извърна се назад и викна с все сила:

— Прекратете тази глупашка караница! Веднага престанете! — И отново размаха пръст, този път към Винсънт: — И не ми казвай, че не бива да употребявам думата „глупашка“. Това на нищо не прилича! Вие двамата понякога помисляте ли и за нещо друго, освен за себе си? Казах, че майка ви е в затвора, а вие си крещите един на друг за няма нищо, заради едната любов към писъците си.

— Ти крещиш. — Беката прекрасно владееше изкуството на фарисейското негодувание. Правото бе на нейна страна и толкова по-зле за останалата част от човечеството.

— Ти не каза „в затвора“ — зави Винсънт с нарастваща истерия. Заплака още по-силно: — Ти каза, че е отишла до затвора, а не че е в затвора.

Дотук с план №1.

Ребека изглежда най-после чу.

— Мама е в затвора! Какво значи в затвора? Как е възможно мама да е в затвора?

Винсънт:

— Кога ще излезе? Какво е направила! Кога ще я видим пак?

Вече плачеха и двамата.

— Татко — попита Беки с мъка в гласа, — как си допуснал да се случи?

Най-сетне, най-накрая, след като се прибраха у дома, той, Ерин и Ед успяха да убедят децата, че при Франи всичко ще се оправи. Една от онези забавни грешки в правната система, за които толкова пъти им е разказвал татко, нали? Този път чисто и просто е станала с тяхното семейство.

Мама се опъва заради един неин приятел и чичо Ейб е там, нали работи отсреща, и се грижи за нея. Е, да, навярно ще отсъства няколко дни, но нали е добре, в много хубава килия — същинска „почивна станция“. За мама това ще е нещо като почивка, а Беката и Винсънт през почивните дни ще останат при баба и дядо Ед. Ще бъде страхотно, цяло приключение. Няма за какво да се тревожат.

10

Харди, останал сам в петък вечерта, крачеше от единия до другия край на къщата и се опитваше да стигне до някакъв — какъвто и да е — извод, да разработи план. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че тази вечер отново ще се види с Франи и ще й поднесе току-що полученото известие, че Рон не е отишъл просто на риба или нещо подобно. Иначе щеше да е съобщил на госпожа Уилсън и в списъка нямаше да има звездички.

Но си знаеше, че тази новина няма да повлияе на жена му. Тя щеше да му отговори, че да, разбира се, че на Рон му се е наложило да изчезне. Че заради децата си не може да допусне да го замесят в съдебно разследване. Че не е имал друг избор.

И какъвто си е глупак, Харди бе обещал на Франи, че няма да разкрива тайната, независимо дали изобщо вярва на думите й. Какво значение има, че бе изгубил правото да претендира за неприкосновеността на взаимоотношенията адвокат-клиент — осъзна, че е извършил нещо, което за в бъдеще щеше съвсем да му върже ръцете. Не можеше да говори с никого за това — нито с Глицки, нито с Фримън, нито с Моузес или с Ерин, с никого. Не биваше да дава обещание на Франи, но след като бе обещал, ако искаше да удържи на думата си, нямаше мърдане.

Телефонът го изтръгна от мислите му. Навярно преди известно време бе спрял да крачи напред-назад, защото се видя да седи на кухненската маса, а пред него имаше чаша недокоснато, изстинало кафе. Беше се здрачило, защото навън отново бе паднала гъста мъгла. Стана и взе слушалката при второто иззвъняване.

— Ще го съобщят в новините в пет. — Фримън не си падаше по предисловията. Заговори, още щом чу гласа на Харди: — Свиках пресконференция, а новините днес навярно са скучни. Защото дойдоха всички. Жалко, че те нямаше. Ето къде се водят сраженията. Всъщност защо си стоиш вкъщи?

— Подбирам нови завеси за спалнята — отвърна Харди. — Какво ще съобщят в новините? За Франи ли?

— И за Брон. И за Рандъл. Допадна им, лапнаха го като топъл хляб. Нищо чудно да се появи по националните програми. На твое място щях много скоро да очаквам някое и друго обаждане. Свири на струната „съпруга и майка, откъсната от семейството си“.

— А има ли друга струна?

Фримън се подвоуми.

— Е, сигурно ще се появят и репортери с мръсно подсъзнание. Приеми го като знак на внимание и не избухвай. — А после се върна към стратегията: — Наистина смятам, че така ще се доберем до Прат, ще я убедим да не подкрепя Рандъл, да го накара да поразмисли. Какво се чува за съпруга на Брий?

— Напуснал е града. — Харди му разказа за посещението си в „Меривейл“. За отсъствията на децата.

— Ченгетата знаят ли?

Харди се сепна, осъзнавайки, че те по всяка вероятност не знаят. И през ум не му мина да позвъни на Глицки, защото лейтенантът му бе заявил, че всъщност Рон Бомонт не го интересува като заподозрян. Но