че ще се върне след пет минути — първо да ги настани и завие. Обаче Харди не беше бил целия този път само да остави Рон и хлапетата да се изнижат през друга врата. И въпреки глупавото положение, приближи и застана до вратата към спалнята, откъдето да наблюдава, в случай че добрият татко реши да я залости и да избяга с децата си.
Но ритуалите преди лягане незабавно му показаха, че подобно нещо не фигурира в тазвечерните планове. Рон очевидно бе решил да приеме неочакваното присъствие на Харди и да действа според тези нови параметри.
Харди най-сетне се върна в другата стая, седна на бюрото и даде ухо на добре познатите шумове преди лягане.
Пистолетът все така си оставаше на хълбока му като тревожно присъствие, като непреклонен натиск. Повдигаше му се от неизразходван гняв, напрежение и глад. Свирепа вълна от умора се стовари върху му толкова мощно, че за миг, отърсвайки се от нея, загуби представа къде се намира. Навън, над залива, големите самолети, снишавайки се към летището, изплуваха от стъменото небе, по което се носеха облаци.
— И тъй, какво възнамерявате да предприемете? — Рон затвори вратата към детската и придърпа едно високо кресло. — Искате ли кафе? Бира? Нещо друго? В хладилника има всичко.
— Не искам нищо, освен жена ми да излезе от затвора.
— Да, разбирам ви. — Рон седна. — Не ви виня, задето сте вбесен. Не мога да ви опиша колко съжалявам, но никой не предвиждаше подобно нещо.
— Предвидили сте го преди три дни, щом сте напуснали апартамента си и сте взели децата от училище.
— Стана, когато разбрах, че ще разпитват Франи. — Името на жена му, произнесено с подобна фамилиарност, отново разпали предишния му гняв. Харди се пребори с това чувство: то нямаше да му донесе желаното, поне не сега. Но Рон продължи да обяснява, да дава смислено разяснение, че вината не е изцяло и само негова. — Тогава осъзнах, че следствието отново се заема с мен. Не можех да остана и да го допусна.
— Не. Било е най-добре да ги оставите да погнат Франи.
— Не го предвидих.
— Току-що казахте, че сте знаели за нейния разпит. Какво според вас трябваше да се случи?
— Нямам представа. Казах им, че съм пил кафе с нея. Помислих, че искат да се убедят в това. — Той се приведе напред. — Не съм наясно дали разбирате, но съдебните заседатели вече ме бяха разпитали. Отговорих на всичките им въпроси.
— Но очевидно сте излъгали за кавгите с жена си.
Като че ли подът внезапно привлече интереса на Рон. Накрая той вдигна очи:
— Какво трябваше да направя, да се включа като главен заподозрян ли?
— На теория вие сте длъжен да им кажете истината и нищо друго, освен нея. Така постъпи Франи. Да бяхте й казали, че има право да издаде тайната ви.
— Сметнах, че ще искат само потвърждение на алибито ми. Повярвайте ми. Изобщо не допусках, че другото ще излезе наяве.
— Е, излязло е. — Но тази новина вече бе остаряла и на Харди му бе дошло до гуша от нея. — И защо не заминахте, щом разбрахте, че са започнали да ви търсят? Разполагали сте с три дни. Можехте вече да сте в Австралия.
— И отново да откъсвам децата насила? Без да съм получил осигуровката от смъртта на Брий? И да ме издирва полицията?
— Тя вече ви издирва.
— Аз чух друго. Все още не са по петите ми.
Мъжкарско или не, но Харди едва не посегна към пистолета, за да сложи край на тази идиотщина. Да залови този човек и да стигнат до същината.
Но после си спомни трите невинни, оковани дечица в съдебната зала на съдия Ли. Пример за това какво би могло да се случи — а неизбежно
Рон седеше приведен напред, със стиснати устни и сериозен. Подпрял лакти на коленете си, сключил силно, до побеляване, пръсти пред себе си.
— Вижте, зная, че ви е тежко. Ужасно. Но аз съм отговорен преди всичко за хлапетата си. Знам, че ме разбирате.
Харди нямаше какво да каже. Унизително, но това бе истина — напълно го разбираше.
Рон продължи:
— А и не сме длъжни да бягаме, поне засега. Ако ни се размине, следващата седмица децата ще се върнат в училище след кратка извънредна ваканция и на никого и през ум няма да му мине каквото и да било. Първоначално замислихме да се махнем за няколко дни и да видим откъде ще задуха вятърът. — Въздъхна дълбоко. — Може би в края на краищата няма да ни се наложи да заминем.
— Къде да заминете?
— Където и да е. Все едно.
— И какво ще правите там?
Рон сведе глава за миг, после отново я вдигна:
— Ще започнем отначало. За кой ли път.
Ако това бе недотам изкусен ход за събуждане на съчувствие, той не попадна в целта.
— А какво ще стане в това време с Франи? — озъби се Харди.
— Ще я избавя. Тя ще излезе.
На Харди обаче и това не му допадна:
— Ще я избавите ли?
Кимване.
— От обещанието.
— Хрумна ми нещо, Рон. Защо не го направите още сега? Веднага дори, още в този миг? — Гласът на Харди прозвуча поразгорещено. Грабна химикалката и бележника за телефони от бюрото и му ги подаде, като отново си, помиели за пистолета.
Рон отрицателно поклати глава.
— Щом тя заговори, ние ще трябва да избягаме, да се преместим. Нима не разбирате?
Харди огледа апартамента.
— А на това как му викате? То не е ли бягство?
Химикалката още висеше във въздуха помежду им.
Рон бавно се изправи, взе я, седна на бюрото и написа нещо.
Обаче Харди, след като прочете написаното, изобщо не остана удовлетворен. В бележката кратко и недвусмислено се казваше, че следващия път, когато изправят Франи пред съдебните заседатели, нека се чувства свободна да разкрие тайната му, ако усети, че се налага. Но проблемът на Харди бе, че разширеният състав няма да се свика до вторник сутринта и Франи все така ще си остане там, където е и сега. Обзет от хладнокръвна ярост, той вдигна очи и попита:
— И какво добро, по дяволите, й правите с това?
Рон приседна на ръба на леглото и заговори с безнадеждно спокойствие:
— Доколкото разбрах от телевизията — прав ли съм? — клетата Франи ще си остане в затвора четири дни, каквото и да става с мен.
Харди кимна.
— Така изглежда, обаче…
Рон обърна длан към него, за да го възпре:
— Моля ви, може ли да продължа? Ето защо се надявам да не ми се наложи да предприемам всичко отново: да местя семейството си, да започвам отначало. Както знаете, вече съм го правил веднъж. Но мисълта да го направя пак… — Той си пое въздух. — Предпочитам да го избягна и може би ще ми се
