Последните няколко години бяха тежки за СКО и Торн бе назначен в Калифорния да направлява кампания от тяхно име — беше доказал, че е медиен консултант с творчески размах.
СКО може и да беше най-големият клиент на Торн, но хрисимият, учтив господин с козята брадичка работеше за свое удоволствие. Имаше дар слово да убеждава, вярно е, и бе способен с перото си да влияе на общественото мнение. Ако неговите клиенти вярваха, че единствено меденият му език и блестящата му проза привличат тълпите на тяхна страна, Торн с радост ги оставяше да си мислят така. Но в действителност той не бе толкова глупав.
Понякога, за да постигнеш резултат, просто трябва да пораздвижиш нещата.
А тъкмо там му лежеше сърцето — да провежда акции, да си цапа ръцете. Затова имаше многобройни имена. Торн си създаваше забавления, като сам изпълняваше свой собствен, несъобразен със закона план. И той бе много по-обширен и опасен, отколкото биха му заръчали или дори търпели клиентите, ако научеха.
Например преди две години в пресата излизаха множество лоши отзиви за СКО. Изпълнителният директор на компанията Елис Джаксън отбиваше обвинения в незаконно субсидиране на рекламната им кампания, в рушветчийство и злоупотреба с влияние. Поради това сенаторът от Канзас едва не си глътна езика и за да не го свържат със СКО, заплаши да откаже поддръжката си за етаноловите субсидии. Тази поддръжка в крайна сметка бе осигурена с дарение от един милион долара за предизборната му кампания, но ако не беше Торн, сенаторът едва ли би намерил начин да приеме този дар.
Торн съвсем самостоятелно бе открил неговата слабост към млади мъже. После се погрижи един от тях да се озове в самолета на корпорацията за пикника в Хилтън Хед. И накрая изчисли къде точно да разположи камерите.
Но макар Торн да обичаше тайните си операции повече от всичко на света, той не отбягваше и текущата си работа — осведомяването на медиите и контрола на имиджа. Всъщност „Фюълс Мениджмънт Консорциум“ ежемесечно бълваше купища хартия за разпространение в радиопрограми, вестници, консултантски фирми, сред лобисти.
Освен това компанията на Торн правеше дипляни за предизборните кампании на политици, които подкрепяха етанола или се противопоставяха на МТБЕ, което си бе все същото. Най-изтъкнатият сред тях бе Деймън Кери, кандидат за губернатор на Калифорния.
За нещастие, погледнато с очите на Торн, Деймън Кери не ценеше мащабните перспективи. Подобно на сенатора от Канзас, не искаше да е свързан публично със СКО и неговата съмнителна лобистка дейност. Деймън Кери беше чистник: не предлагаше употребата на етанол. Не го блазнеха ничии конкретни интереси, нищо подобно. Той просто бе против алтернативния МТБЕ, причиняващ рак.
Така че кампанията на Деймън Кери се водеше в разгара на войната за бензиновите добавки. Само дето един от военачалниците не подозираше откъде произлиза армията му.
Бакстър Торн дойде в Калифорния да подкрепи кампанията на Кери, но Кери бе отхвърлил опитите му за сближаване. По една случайност ръководител на кампанията му бе един младеж на име Ал Валънс. Алчен, безскрупулен, непочтен и опитен, Валънс с радост прие помощта на Торн, както и неголяма финансова подкрепа лично за себе си. Изпълнявайки ролята на най-добър приятел на Кери, негов съветник и стратег, Валънс всъщност бе двоен агент. Задачата му бе да държи вниманието на кандидата изцяло съсредоточено върху злините, причинени от големите нефтени компании.
Всичко бе взето предвид и до снощи, когато се обади ченгето, Торн бе убеден, че нещата вървят приказно.
Започнал от нищо, Кери вече бе по петите на опонента си и Торн бе уверен, че след няколко сполучливи извъртания и може би една-две подлости той ще преодолее изоставането и ще нанесе съкрушителния удар.
Но внезапно изникна проблем. Тая проклета Бомонти някакво ченге от „Убийствата“, открило предполагаема връзка между случая и „Фюълс Мениджмънт Консорциум“, за която искал да го разпита.
За петнайсети път погледна часовника си. Бе дошъл навреме. Къде е Грифин? Какво, дявол да го вземе, си въобразява, че е узнал?
От дългогодишния си опит в областта на политиката Торн се бе научил да не се доверява на първото си впечатление. Тази страна гъмжеше от тлъсти, немарливи, прости чиновници на изборни длъжности, които бяха всесилни, решителни и опасни. Още не бе наясно как да окачестви Грифин. По всичко изглеждаше, че инспекторът е невзрачен, но обстоятелството, че седи тук, във ФМК, означаваше, че е направил някои тревожни изводи. Изглежда все пак имаше нещо наум.
Така че Торн се държеше сърдечно, както му бе присъщо във всички случаи. Усмихна се благо, според обичая си, и заговори с любезен и професионален тон:
— Боя се, че не намирам нищо зловещо в това Брий Бомонт да е държала наши издания в апартамента си. Тя е работела в областта на горивата, нали?
Грифин се бе наврял в един от секретарските столове на колелца и се бе прегърбил напред, непохватно кръстосал крака, поклащайки се, сякаш бе решил, че седи на люлеещ се стол. Но Торн не смяташе, че това издава нервност. Под привидното си нехайство на работяга Грифин бе изопнат като хирург. Не си даваше труд да отвръща на усмивките му.
— Да, намерихме ваша бланка на местопрестъплението — каза той. — Първо това. А после намерих и на Валънс.
— За Ал Валънс ли става дума?
Това вече предизвика усмивка.
— Не продавате краставици на краставичар, господин Торн. Ал Валънс. Вашият човек при Деймън Кери.
Това бе крайно обезпокояващо и Торн с усилие запази самообладание. Нямаше как който и да е чиновник — още по-малко това малоумно ченге — да знае за връзките на Торн с Ал Валънс. Ако те станат публично достояние, ако Деймън Кери открие, че ръководителят на кампанията му го е измамил, това щеше да сложи край на многомесечен труд, на програма, която всеки момент щеше да успее.
И тъй, мозъкът на Торн вече бе нащрек и той се усмихна отново, облегна се, събра кранчетата на пръстите си над жилетката от туид, закопчана на стомаха му.
— Откъде заключихте, че въпросният господин Валънс е мой човек, както се изразихте?
— Имам по-добро предложение — отвърна Грифин. — Какво ще кажете аз да задавам въпросите, след като затова съм дошъл тук? В замяна няма да ви отведа в центъра на града.
Торн опита с малко чувство за хумор да посмекчи нещата:
— Винаги съм смятал, че тези сгради са в центъра на града.
Лицето на Грифин остана по-безизразно и от къс месо.
— Какво знаете за Валънс, за отношенията му с Брий Бомонт?
Торн можеше единствено да отбива топката, докато установи какво знае Грифин, а също и какъв е източникът му.
— Не зная нищо за отношенията му с Брий Бомонт.
— Но признавате, че го познавате? Този Валънс?
— Не съм казал такова нещо. — Със сигурност не бе готов да си признае, а Грифин току-що се изтърва, че само опипва почвата. Торн си напомни — лекомислената страна на първото впечатление, — че понякога хората изглеждат и се държат глупаво, защото наистина са такива. — Но вие очевидно сте чули, че го познавам. — И се осмели да направи едно изпитателно предположение: — От Джим Пиърс ли?
Пиърс бе изпълнителният вицепрезидент на „Калоко“ и според слуховете бивш любовник на
