Рон?
— Не — съгласи се Харди. — Признавам, че започва да изглежда малко несигурен.
Ако Глицки умееше да се усмихва, то в момента на лицето му бе изписана усмивка.
— Малко несигурен, добре казано. При всички случаи по-несигурен от подписано самопризнание за убийство, но не много повече. И това не е всичко. Виж на страница пета.
Харди бързо прехвърли страниците, спря поглед на сведението и докато го разучаваше, Глицки продължи увлекателния си коментар:
— Електронната връзка, достъпна за „Калоко“, открива още четири сметки, свързани с „Мелън“. — Харди прочете имената: Рон Блак, Рон Блейк, Рон Бърнс, Рон Бланда. — Човекът си има кредит от един милион долара. Пет фалшиви самоличности. Повярвай, че разполага с паспорти и за петте.
Нямаше какво да възрази.
— Изобщо не бих се изненадал. И знаеш, че не обичам да повтарям, но…
Сега вече Глицки се усмихна.
— Това не означава, че е убиец. Но едно ще ти кажа: не означава и че е бойскаут.
Харди бе принуден да се съгласи.
— Прав си. Но все пак защо ще убива жена си заради това? Имаш ли някаква версия?
Очевидно Глицки все още нямаше сигурна почва под краката си. Белегът през устните му побледня, докато мислеше.
— Сигурно не е знаела за сметките. Като е открила, че той ги използва за допълнителна гаранция от „Калоко“, избухнала е, скарали са се и той е изгубил самообладание.
— Значи е било чисто и просто караница? — Не че преследваше личните си цели, но имаше забележка: — Предумишлените убийства не стават така. Обикновено. Най-много да излезе непредумишлено убийство, може би дори самозащита, което изобщо не е престъпление.
— Не ме е грижа как му викат адвокатите. Стига да пипна типа, който е убил Брий.
— Сигурно. — В настъпилото продължително мълчание Харди долавяше равномерното дишане на бащата на Ейб от всекидневната. — Сигурно — повтори. — Ами онзи, който е убил Карл Грифин?
При тези думи Глицки внезапно замръзна.
— Кой?
— Ти си в „Убийства“. Ти ще ми кажеш.
— Искаш да кажеш, че Брий и Карл са свързани ли?
Харди сдържано сви рамене.
— А ти твърдиш, че не са ли? Изглежда обратното, освен ако нямаш заподозрян за Карл. — Това прозвуча като въпрос.
Глицки се позабави, преди да отговори:
— Нямаме нищо за Карл. Казах ти вече. Щеше да разговаря с един от информаторите си в Западното предградие, който очевидно го е взел на мушка.
— И какво? — Харди преливаше от сарказъм. — Помолил е доносника да му подържи пистолета за малко, докато си приказват, и той случайно е гръмнал? Така ли е станало?
— Нищо чудно — отвърна Глицки язвително. Но имаше нещо в думите на Харди и лейтенантът навярно за пръв път забеляза това. — Седял е в колата си, Диз. Дори и Карл не бе чак толкова тъп.
— Добре. И какво според теб се е случило? Спомняш ли си къде са открили колата?
Кимване.
— В една задънена уличка, казва се „Рейклиф Теръс“, точно до „Дивисадеро“.
„Е — помисли си Харди, — зачеркни това хрумване.“ „Дивисадеро“ минаваше точно през центъра на Западното предградие, така че Грифин е бил наистина, където е трябвало да бъде. Но за да е изчерпателен, все пак зададе следващия си въпрос:
— Коя е пресечната улица?
Глицки не помнеше наизуст и само след миг те разстлаха карта на масата помежду си. Възцари се мъртва тишина. „Рейклиф Теръс“ наистина бе точно до „Дивисадеро“ и върху картата тя изглеждаше доста близо до гетото, но за познавачите на града в икономическо отношение тя бе толкова далеч от бедняшките жилища в Западното предградие, че със същия успех можеше да се намира и в Бевърли Хилс.
Пресечната улица се оказа „Тихоокеанска“ — по името на тази артерия бяха наречени и „Тихоокеанските възвишения“ — един от най-аристократичните квартали на Сан Франциско. И още по- красноречиво — тя бе на една пряка от „Бродуей“.
Харди още миг остана наведен над картата, за да се увери. Болезнено осъзна собствената си некадърност, защото хрумването принадлежеше на Дейвид Фримън — забележката му, че Грифин е бил първият, стигнал до яслата. Това дърто врънкало никога ли не греши?
Харди се изправи, отиде до хладилника и взе една химикалка с магнит от вратата. Върна се при картата и отбеляза едно кръстче. Й още едно. Замисли се за миг и озарен от още едно хрумване, надраска трето.
— Брий Бомонт — каза и посочи с върха на химикалката първото кръстче на две преки от „Рейклиф Теръс“. — „Бродуей“ и „Стайнър“. Деймън Кери, „Бродуей“ и „Бейкър“. — На четири преки западно от Брий и на една пряка от „Рейклиф“. Постави писеца на третото кръстче. — Джим Пиърс. „Дивисадеро“ и „Норт Пойнт“. — Десет преки на север.
Глицки мълчете намръщен. Най-после сложи пръст върху първото кръстче на Харди.
— И Рон Бомонт.
Харди бе принуден да потвърди нежелания факт. Но не към това клонеше и след миг се увери, че ще убеди и Глицки.
— Представяш ли си Грифин да се появи с информатора си тук? Аз не. Как си представяш доносника да се остави да го закарат толкова далеч от „махалата“?
Глицки поклати глава.
— Прав си. Не е станало така. Там не е възможно.
Харди подхвана тази мисъл:
— Бил е някой, от когото Грифин не се е боял, навярно дори му е имал доверие.
— И то толкова, че да му даде пистолета си ли? — Бе свил юмрук над кръстчетата на Харди и го повдигна леко, после бавно го отпусна с огромно самообладание. — По дяволите — каза. — По
За Глицки това бе неистово избухване. Вдигна очи и се видя, че бялото им се е наляло с кръв.
— Да беше друг, бих ти отвърнал с „изключено“. Но Карл? Трябва да ти отговоря с „може би“. — Прокара дланта на едната си ръка върху горната страна на другата. — Господи, Диз, как така никой нищо не е видял?
Но не това всъщност искаше да разбере Глицки и Харди реши да го пощади. Имаше си свои проблеми при тази нова информация — знаеше, че съществува още едно кръстче, което не бе отбелязал на картата.
Фил Канета имаше собствено оръжие. На Грифин не му се е наложило доброволно да предаде пистолета си — ситуация, която Глицки бе сметнал за несъстоятелна. Канета може просто да е скочил на мястото до шофьора в колата на Грифин, да е извадил своя пистолет и ловко да е свършил останалото. Взел е пистолета на Грифин, принудил го е да кара до усамотена и тиха сляпа уличка. И го е ликвидирал.
Но пък, колкото повече обмисляше такава възможност, си даваше сметка, че ако някой от останалите заподозрени от него е притежавал оръжие, с лекота би сторил същото.
Положителният резултат бе че накара Глицки да мисли, и то не единствено за Рон. Не бе сигурно, естествено, нито пък доказано, но Харди внезапно прие поразителната вероятност, че убийството на Грифин всъщност е свързано с Брий.
— Кога е бил убит? — попита. — Имам предвид Карл.
Глицки все още не бе свикнал докрай с новината и Харди не го винеше. Ако наистина се бе случило така, значи отдел „Убийства“ бе допуснал нечувано недоглеждаме. Глицки отново седеше до масата. Сви шепи пред устата си и духна в тях.
— Станало е в понеделник. Някой докладвал за трупа в ранния следобед, около два и половина. Съдебните медици приеха, че смъртта е настъпила час, час и половина преди това.
