— Жена — побърза да го поправи Прат. Разговаряха за няколко свързани убийства, но някои неща не бива да се толерират дори и за миг.
По лицето на следователя се изписа схватливост и той продължи, запазвайки това изражение:
— Имало е и друга жена…
— Франи Харди ли?
— Не. Не смятаме, че е тя. Така или иначе, разполагаме с четирима свидетели от сградата, които твърдят, че са виждали Рон с друга жена — все една и съща — през деня, когато Брий е била на работа. Минавали са през фоайето, хванати за ръка и май са сядали на пейката отпред.
— И коя е тя?
— Не знаем. Но все пак ще я открием. Както и да е, работата е там, че Брий е научила.
— Откъде знаете?
— Това е само логична догадка — намеси се Рандъл. — Възможно е да не е научила. Без значение е. Но ще видиш, че всичко пасва. — Кимна на Струлър да продължи.
— В края на краищата всичко е свършило с това, че Брий си е намерила приятел, надула е корема и се е канела да се омъжи за него.
— Чухме, че бил Деймън Кери — зашепна Скот Рандъл. Наслади се на смаяното изражение на шефката си. „Нищо не може да се сравни — помисли си — с голямата изненада.“ А и за Франи Харди утре си бе запазил една-две.
— Деймън Кери! — Очите на Прат заблестяха от възбуда.
— Такива клюки се носят — каза Струлър.
— Много ловко са го установили — обади се и Скот.
— Кое? Кой?
— Харди и Глицки. Знаели са, че няма как Кери да не е замесен…
Прат вдигна ръка.
— Боя се, че избързвате. По какъв начин Кери…
— Защо, мислиш, кметът иска от нас да спрем точно в момента? Кметът е демократ. А кандидатът за губернатор с най-добри изгледи също е демократ.
— Да, добре. Обаче Деймън…
Скот Рандъл продължи с бомбастичните си приказки:
— Кери е въртял любов с омъжена жена, Шарън. По време на кампанията си. Направил й е извънбрачно бебе. — Той поклати глава. — Не, не, не. Това не бива да излиза наяве.
Областната прокурорка все още не разбираше.
— Добре де, ами лейтенант Глицки? Той пък какво общо има?
За Скот Рандъл нямаше нищо по-лесно от този въпрос.
— Харди — взе да обяснява — е адвокат на Рон Бомонт, нали? Рон се е отнесъл към него по този проблем — знаел е, че Брий ще го разкара. И че ако стане така, ще загуби два милиона долара.
— Два милиона ли? — Прат не бе и чувала за тази цифра.
— Хубав, значителен мотив, нали? — усмихна се Рандъл.
— При това не може да се каже, че Харди изкарва добри пари — отново подхвърли Струлър. — От няколко години не е имал свястно дело. Само скалъпва писмени защити. А жена му не ходи на работа и децата му учат в частно училище. Парите са му проблем, имай го предвид.
— Ако още малко продължиш в тази насока, Шарън — добави Рандъл, — спокойно можеш да се обзаложиш, че вчера сам е подпалил къщата си, за да получи пари в брой.
— Значи според вас — започна да схваща Прат-Харди и Рон Бомонт са скроили заговор да убият съпругата на Рон?
— А жената на Харди са използвали за алиби — кимна Рандъл и цъфна в усмивка.
— А каква е ролята на Глицки?
Струлър и Рандъл си размениха погледи и следователят се нагърби с отговора:
— Колко печели Глицки — седемдесет, седемдесет и пет годишно? Той е шеф на „Убийства“, а Харди му е приятел, така че включват и него в далаверата и по този начин Рон със сигурност никога няма да бъде арестуван. Глицки изобщо няма да насочи разследването към него. Толкова. Край на случая.
— А след това — поде Рандъл — попритисват Кери за връзката му с Брий и той се принуждава да се обърне към кмета, който, на свой ред, ни нарежда да освободим Франи по политически причини и прочие, и прочие, та цялата работа да се покрие.
— Кучи син! — възкликна Прат.
— Точно така. — Донесоха мартинито на Рандъл, той извади маслинката и доволно я задъвка. — Всички части на пъзела съвпадат, Шарън. А междувременно Бомонт убива още двама — и двамата са ченгета, които схващат каква е работата.
На Прат картинката й допадна, но тя повдигна едно възражение:
— Освен ако Канета не е работел за Харди…
Но Скот имаше готов отговор и на него:
— Канета е трябвало да извади кирливите ризи на Кери и Пиърс, оня тип от „Калоко“. Класически адвокатски фъшкии за мътене на водата, ще ме извините за израза. Тая работа я е свършило някое друго конте. И тук Канета е налетял на нещо, дошъл му е акълът в главата и се е опитал да се включи в далаверата.
— И Рон е бил принуден да го убие. — Струлър отпи от бирата си.
— И накрая, но не на последно място — обади се Рандъл, — Глицки издава заповед никой да не обелва дума за Канета, Грифин или за когото и да било. Той, цитирам, води свое собствено разследване и следователно Рон Бомонт, изглежда, е изпаднал от него.
— Господи! — разпали се Прат. — Ако е вярно…
— Това ще бъде делото на десетилетието — довърши Рандъл.
— Вярно е — отсече Струлър. — Всичко пасва.
За кратко настъпи тишина, докато келнерът им сервира салатите. Прат почовърка из своята за миг, после остави вилицата си.
— Добре, още едно възражение. Щом е било толкова хитро замислено, защо тая Харди се остави да я пъхнат в затвора?
— За един милион долара — отвърна Струлър — и аз ще полежа четири дни там, когато кажеш.
Но Рандъл отговори сериозно:
— Тъпанарска грешка, която престъпниците допускат под път и над път. Беше нервна, а Брон я вбеси.
Отговорът му не задоволи Прат.
— А тайната, която отказва да разкрие?
— Няма никаква тайна — трезво отвърна Рандъл. — Била е прекалено самоуверена и е импровизирала. Хитрата сврака хлътна с двата крака с твърдението, че е знаела за разногласията на Рон и Брий, но нямала представа на какво са се дължали. В онзи момент въпросът ми изглеждаше съвсем безобиден. Тя не разбра накъде бия, а когато схвана, вече беше прекалено късно.
— Значи тя…
— Според моите предвиждания утре тя ще отрече да е имало тайна. Или пък ще си измисли някоя.
— А направи ли го, ще потвърди нашата теория — вметна Струлър.
— Точно такъв е моят замисъл — радостно заключи Рандъл.
— А междувременно протежето на Глицки се превърна в сериен убиец на полицаи. — Гласът на Прат прозвуча твърдо: — Господа, трябва да натрием носа на тези хора.
От една ледена телефонна будка на „Грант“ Харди провери какви съобщения са постъпили в кантората му и научи, че екипът от отдел „Пожари“ се е обадил и повече или по-малко настойчиво е пожелал да поговори с него. Същото са поискали и трима от клиентите му.
И накрая се изненада от връхлетялото го облекчение, когато разбра, че Дейвид Фримън най-после се е прибрал. Все така пеш, той стигна от китайския квартал до Сътър Стрийт и зданието на Фримън за десет минути.
