Когато Харди отвори вратата, старият му, свадлив — и все пак очевидно недосегаем за куршумите — хазаин усилено пишеше в един жълт бележник на бюрото си.
— Отдели ми минутка от скъпоценното си време — започна той. Беше възмутил Филис, отхвърляйки думите й: „Не желае да го безпокоят“ с едно: „О, добре. Тогава ще го оставя намира“.
Не се извърна нито веднъж, докато подминаваше бюрото й, чукаше на вратата на Фримън и я отваряше.
Очите издаваха стареца. Всъщност не бе толкова ядосан, колкото изглеждаше, ако се съди по гласа му, макар че все пак придърпа бланка за почасово заплащаме, вписа нещо в нея и изръмжа:
— Скъпоценно едва ли е точната дума. А времето ми тук се заплаща, Диз. Ако в момента поискаш съдействието ми, това ще ти струва пари.
— Рано или късно с всичко е така.
Харди затвори вратата. Косата на Фримън бе придобила прическа а ла Айнщайн, а и целият той бе пременен с обичайното си шивашко великолепие: угаснала пура в устата, изкривена вратовръзка, разкопчана смачкана риза, а сакото на лъскавия му кафяв костюм бе набрано на раменете.
— Фил Канета е убит — мрачно произнесе Харди. — Чу ли?
Възрастният човек остави молива.
— Мярнах нещо във вестника тази заран…
Харди вече бе пристъпил няколко крачки в просторния ъглов кабинет, когато вратата се отвори зад гърба му: беше Филис.
— Простете, господин Фримън. Предадох на господин Харди, че не искате да ви… но той прехвърча край мен и…
Фримън вдигна ръка.
— Всичко е наред, мила. Неотложна работа.
Тя постоя още миг, за да доведе до съвършенство своето неодобрително изражение, макар Харди изобщо да не смяташе, че то се нуждае от каквато и да е обработка. После Филис издаде подходящия за накърненото й честолюбие звук и се оттегли.
— „Мила“ ли? — попита адвокатът. — Ти я наричаш „мила“?
— Тя си е мила — отвърна Фримън. — Справя се с цялата тукашна сган. Досега да съм загинал без нея.
Харди поклати глава.
— Трябва да излизаш по-често. — Стигна до бюрото на Фримън, придърпа един стол, тръшна куфарчето си на него и го отвори. И поде така, сякаш бяха разговаряли цяла сутрин:
— Прав беше за Грифин. Че е трябвало да започнем с него.
— Стори ми се, че говорим за Канета.
— И за двамата.
Фримън повдигна едната си вежда — още един въпрос — и Харди седна, за да му разкаже за потвърждението на балистичната експертиза: и двамата са били застреляни с един и същ пистолет, а останалото възрастният човек и сам знаеше.
— Изглежда, че е станало само няколко часа, след като си тръгна оттук — добави в заключение.
— Къде са го открили?
— В „Гарнизона“.
— В статията не се споменаваше нищо за Грифин. Нито пък за Брий Бомонт.
— Глицки иска засега да не се разчува. Деймън Кери без всякакво съмнение е замесен и както се казва, ще настъпят политически усложнения. — Фримън не отговори и Харди продължи да изброява фактите така, както му бяха известни.
Когато привърши, Фримън седеше облегнат със скръстени ръце, с провисналата на врата му вехта вратовръзка, със затворени очи. Гърдите му се повдигнаха и хлътнаха няколко пъти. Бавно вдигна глава и примига по посока на Харди.
— И докъде си стигнал?
Харди се пресегна и взе от куфарчето си подредените и подчертани копия от бележките на Грифин.
— Грифин е открил нещо. Убеден съм, че то е тук. — Подаде страниците над бюрото. — Подчертаното с жълто.
Шефът му вдигна черните си очички със злобна ирония.
— Добре, че ми каза.
Погледа известно време, прелисти няколко странички назад, кимна, върна се отново на предишната и повторно вдигна очи.
— Значи Грифин е елиминирал Рон?
Харди също се приведе напред.
— Къде го видя?
Фримън търпеливо се зае да повтаря:
— Ето първия запис. „Р. в 805, НМТ“ с удивителни. „Р“ ще да е Рон, не смяташ ли? „805“ е времето, когато е тръгнал с децата за училището им, прекалено рано за убийството. „НМТ“ е „не може да е той“. Вече си наясно с това, нали?
— Да — произнесе Харди, чувствайки се като последния глупак. „НМТ“, помисли си. „Не може да е той“. Точно както „ЩПП“ означаваше „Ще позвъня пак“. Но досега първото не му бе хрумвало.
— Да — повтори. — Рон не си е бил у дома.
— Добре — кимна Фримън. — Предполагам, че е пресметнал правилно времето. А това „Херит“ какво е?
— Оттам идвам. Това е службата за почистване, която е чистела сградата, където е живеела Брий. — Приведе се над бюрото. — Във вторник и четвъртък, както е написано. Почистили са жилището й в четвъртък, тоест два дни след огледа на екипа. Между другото там не е записано, но Грифин е намерил часовник на местопрестъплението и го е вписал към уликите.
— Кога?
— В четвъртък. В „Херитидж“ са го намерили и са го дали на Грифин.
— А екипът във вторник не го е забелязал, така ли?
— Нямам представа — отвърна Харди. — Навярно не. Глицки би казал, че са претоварени и зле платени. Така или иначе, изчезнал е.
Фримън кимаше разсеяно, без да откъсва очи от страничката.
— Както и да е, както и да е. Ето пак. Това пране на тъкани. „Р. петна“. Дали Рон?… Какво е било? Сперма ли?
— Не зная. Не мисля че тя и Рон са спели заедно.
Сега вече Фримън вдигна очи.
— Имали са отделни спални — продължи Харди. — За Брий няма съмнение, а навярно и що се отнася до Рон — и двамата са имали сексуални връзки с други хора.
— Очарователно — отзова се Фримън. — Съвременен брак. Значи си прегледал резултатите от аутопсията. Има ли някакви доказателства за изнасилване през онази сутрин? За сексуален контакт?
— Не.
— Хм. Редки петна?
Харди поклати глава.
— Екипът щеше да ги открие.
— Да бе, онези компетентни специалисти. — Фримън размисли за миг, после посочи куфарчето. — Да имаш копие от полицейския доклад?
Харди му подаде друга папка и седна, докато Фримън я прелистваше, за да намери нужната му страница.
— Носела е тъмносиня памучна пола и светлосин пуловер. Чорапогащник. Черни обувки с нисък ток. Ах, ето го тук.
— Какво?
— Онова, което си очаквал — кръв и кал, но има също и петно от ръжда на лявото й бедро и по ръба на
