пуловера. Ръжда.
— Нали е паднала от балкона — възрази Харди. — Парапетът е от ковано желязо.
— Ето, видя ли? — Фримън, доволен от себе си, пак се облегна назад.
— Тогава защо пише „пране на тъкани“? Това означава, че в лабораторията не са намерили нищо по платовете, нали? Но са открили кръв, кал, ръжда…
— Може да е някакъв перилен или почистващ препарат. А може би просто означава, че по завесите, килимите и тапицерията не е имало нищо, което си е чистата
— Възможно е. — Харди все пак не се успокои. Проклетите удивителни на Грифин стояха навсякъде около „Херитидж“ и по тази бележка и едва ли бяха без всякакво значение.
Но Фримън изобщо не си губеше платеното време. За своя радост бе отгатнал тайната на „р.“-то и продължи нататък с телефонното обаждане в девет и две минути.
И Харди му съобщи най-новите сведения за телефонния разговор на Брий с Кери. Когато свърши, Фримън изглеждаше озадачен.
— Но ти каза, че обаждането не е било в девет и две минути.
— Не. Било е по-рано — разговорът им е започнал в седем и десет.
— Тогава какво означава девет-нула-две?
— Не зная. Тъкмо това имам предвид, Дейвид, че Грифин го е записал, но аз не го разбирам. Смятах, че е час, който ще ни отведе към Кери, и така и стана, но пък времето не съвпада.
— Значи не е време.
— Не си прав — виж назад. Така той записва часовете, и то навсякъде. Осем и пет, единайсет и четирийсет и пет, а ето сега и девет и две.
Фримън помисли още малко, после махна с ръка.
— Добре, да го оставим и да вървим нататък. Какво означава „Бакс. Т.“ в осем и половина?
— Последният, който е видял Грифин жив, доколкото знаем. Може би и най-последният. — Харди се залови да му разказва за Торн и Елиът и за разрешителното, което щеше да издейства Глицки, за да потърси печатни материали. — Струва ми се, че ако Ейб открие улики за което и да било от трите комюникета, можем да спрем разследването.
Фримън избарабани с пръсти.
— Че тогава защо ние двамата с теб се занимаваме с това? — И преди Харди да успее да отговори, барабаненето секна. — Канета случайно да е работил за този Торн?
— Доколкото зная, не. Понякога за Джим Пиърс.
— В качеството на какъв?
— Като охрана на хотелски приеми или нещо подобно.
— Но не и при Торн, така ли?
— Не зная. Едва вчера свързах Торн с цялата тази история, така че не съм го питал.
Фримън пое в тази посока.
— Е, помисли. Нима и производителите на етанол не са давали приеми тук? Искам да кажа, че това е градът за приеми на САЩ. И те до един имат нужда от охрана, така ли е? Ако Канета е бил едно от стотиците ченгета, наемани срещу заплащане… — Сви рамене. Беше очевидно. — А ти сигурен ли си, че Торн е бил обвързан и с Кери?
— Да, чрез СКО, и то доста.
Старецът си бръкна в ухото с пръст.
— Добре, и тъй, кое е последното — „Бърн или Браун“, а после доларовият знак?
Харди се отпусна назад.
— Тъкмо затова, работодателю мой, дойдох при теб. Макар че я почакай, я да видя. — За десети път се взря в драскулките. — Моминското име на Брий е Брунета. Така че би могло да означава „Брун“. Какво ще кажеш? — Подаде му страниците.
— Възможно е — отвърна Фримън. — Може Торн да я е изнудвал за нещо в миналото й, когато се е казвала Брунета. Във всеки случай Грифин, изглежда, е открил някаква парична връзка и сигурно затова е звънил на Торн.
Харди си спомни за кашона с документи на „Калоко“ в кухнята на Глицки. За таланта на Рон — а току- виж всъщност на Брий — да трупа състояние или поне значителни кредитни лимити. Дали Торн не се е опитал да държи Брий в ръцете си и следователно в ръцете на Валънс и Кери чрез заплахата, че ще разкрие финансовите й измами? Или — още по-добре, — че по същия начин ще съсипе името й в очите на Кери?
Най-после се отпусна назад, Фримън го наблюдаваше съсредоточено.
— Ти смяташ, че Торн е подпалил и къщата ти, нали?
Старецът за пръв път споменаваше за инцидента и както навярно бе възнамерявал, това завари Харди малко неподготвен.
— Както би се изразил ти, мисля, че е възможно.
Фримън кимна дълбокомислено.
— И когато тази сутрин отиде при него, пак ли се беше презастраховал? Зная, че това предполага адвокати, оръжие или пари, но всъщност на пистолетите не им е там мястото.
За миг по лицето на Харди се мярна вяла усмивка. Дейвид наистина е ужасен. Забелязва абсолютно всичко.
— Сметнах, че може би ще имам нужда от някаква защита.
Но Фримън не се шегуваше.
— Аз пък не мисля така. Мисля, че ако не те беше приел, в момента щеше да лежи с куршум в тялото.
Неканена, усмивката отново се мярна по лицето на по-младия.
Старецът размаха пръст.
— Чуй ме, Диз. Имаш всички основания да ненавиждаш този човек, но ще го накаже законът, а не ти. Вече си оставил нещата там, където им е мястото — в ръцете на Глицки. Не допускай да те убият. Вече има прекалено много убити. И двама от тях са имали пистолети и са знаели как да си служат с тях. Това говори ли ти нещо?
Харди кимна.
— Не са стреляли достатъчно бързо.
Фримън отново с нищо не показа, че му е забавно. Погледна часовника си, а после написа нещо.
— Трийсет минути при двеста на час прави сто долара. Ще ти ги прибавя към наема.
Вече горе, в кабинета си, Харди позвъни по безплатния телефон на „Мовадо“ и продиктува серийния номер на една любезна служителка. Тя можа само да му каже, че съдейки по номера, часовникът е бил продаден през последните пет години в Сан Франциско на „Бижутерската борса“. Името на купувача не е било записано.
33
Канцелариите на Главното пожарно управление на Голдън Гейт Авеню не приличаха кой знае колко на Съдебната палата. Тук обширното фоайе бе отворено за хората, без предимството на метални детектори и полицейска охрана на входа. Никъде не се виждаха сновящите насам-нататък тълпи от неудовлетворени съмнителни личности, характерни за Съдебната палата и преките около нея. Напротив, мраморните стени с имената на героично загиналите служители сякаш блестяха от гордост. Добре облечени делови хора влизаха в сградата и целенасочено се запътваха към асансьорите, които незабавно ги отнесяха към целта им.
Така че Харди не усети жегването на страха, когато влезе в кабинета на петия етаж с надпис „Разследване на палежи“.
След като остави Фримън, той се качи в кабинета си и почти половин час отговаря на телефонни обаждания. Позвъни на Бил Тилтън, застрахователния агент, и се престори, че е евентуален работодател на Мари Демпси. Била му изпратила кратки сведения за себе си по факса, но не можел да разчете ясно
