целуна. Искам онова, което вече имаме. Само че явно не ти го показвам достатъчно ясно, нали? И те моля за извинение заради това. Наистина. Може би трябва да ме напуснеш, защото ти причинявам твърде много тревоги.
— Никога няма да те напусна. Дори не ми е хрумвало подобно нещо.
— Ами да знаеш, че и на мен не ми е хрумвало да те напусна. Никога. Ние сме заедно и точка. Въпросът не е отворен за дискусии. Имаме семейството и съвместния си живот и никой не се забавлява като нас в деветдесет и девет процента от времето. Не бих заменил това за нищо.
В тясното пространство надвисна мълчание и накрая Франи въздъхна:
— Съжалявам, но от време на време имам нужда да ми го напомняш.
— Това е приемливо. Съжалявам, че се бях отдръпнал.
— Съжалявам, че ти съжаляваш — стисна ръката му тя. — Ние двамата сме едни много учтиви туристи, нали?
— Явно. — Той я погледна в очите и се усмихна леко: — Двама нещастни туристи, които са на път да си поделят хляба с вожда Хора, който не се смеят.
— Струва ми се, че ще бъде забавно. Да вървим ли?
Двамата едновременно отвориха вратите на колата и излязоха навън в топлата вечер. В ранния здрач в квартала миришеше на портокалови цветчета, на кафе и на океана.
Хора, които не се смеят беше в кухнята с изстудена бутилка „Дом Периньон“, която държеше неловко в ръка. Вече се бе опитал да се пребори първо с фолиото, а след това с жичката, а сега гледаше тапата, все едно бе най-голямата житейска загадка.
— Не я насочвай към лицето си! — каза Харди. — Тези неща изхвърчат и ти отстрелват окото.
— Той не е свикнал на тези неща — обади се Трея някак без нужда.
— Как се маха това? — попита Глицки.
Харди се пресегна към бутилката.
— Защо не оставиш професионалистът да се справи? Партньорката ми ще се оправи с прозореца.
— С прозореца ли?
Франи се поклони изискано, отиде до мивката и отвори прозореца. Харди се обърна с лице натам.
— Така, първо внимателно завърташ бутилката, не тапата и… — Тапата пукна с приятен звук и излетя през отворения прозорец. — Voila.
След това разсипаха в чашите и четиримата възрастни застанаха в малката кухня.
— Може ли да попитам какъв е поводът? Франи смята, че пак си бременна.
Глицки изстена на шега.
— Смятайте това за „не“ — простичко каза Трея. — Но искам да вдигна тост, може ли? Пия за бившия инспектор от отдел „Убийства“ Дан Кунео. Дано новата му служба му донесе щастие и успехи.
Харди погледна към Глицки:
— Каква нова служба?
— Току-що е станал шеф на сигурността на „Бейшор Ауто Тау“. Марсел ми се обади тази сутрин, защото решил, че ще се заинтересувам. Кунео напусна отдела с голямо повишение на заплатата и страхотни привилегии.
— И как стана това? — попита Харди.
— Едва ли ще се учудиш, че популярността му в отдела рязко спадна след случая с Хановър, Диз. Усетил, че хората надничат зад рамото му, когато си избира нов случай. Дори му предложили да си избере нов партньор, чиято основна задача щяла да бъде да го обуздава. Струва ми се, че е схванал намека.
— Да, обаче аз дочух, че се е гласял за поста отдавна, по времето на „Тау/Холд“, а не за „Бейшор“.
— Така е, само че това е същата работа. След като е квалифициран да я върши за един, защо да не може за друг?
— Притеснява ме само думата „квалифициран“. След като се знае, че не го ценят в отдел „Убийства“…
Лицето на Глицки беше непроницаема маска:
— Чух, че Харлан Фиск е казал добра дума за него пред „Бейшор“.
— Но Харлан…
— Племенникът на Кейти Уест, Харлан, спомняш ли си го?
— Да, обаче защо той ще…? — попита Харди.
— Не можеш да виниш Кунео, че е искал да напусне отдел „Убийства“ — намеси се Трея. — Явно вече е бил нежелан там. Сега с новата си работа той напуска полицията и всички са щастливи.
— Значи всичко свърши — каза Харди.
Глицки кимна:
— Всъщност то свърши, когато ти го съсипа в съда, Диз. Но сега не просто свърши. Той изчезва завинаги.
— Тогава наистина си заслужава да вдигнем тост — каза Франи.
Само че Харди имаше последен въпрос:
— Питам се как е станало. Мога да си представя, че Кейти е дала информацията на Харлан, обаче тя откъде изобщо е чула за поста?
В очите ни Глицки проблесна искра. Той сви рамене и каза прекалено небрежно:
— Някой трябва да й е казал. — И без повече приказки вдигна чашата си: — Е, скъпи стари приятели, пия за живота! L’chaim!
Благодарности
Тази книга се роди в огън.
Знаех, че ще започне с пожар в една къща в Сан Франциско. Освен това не знаех почти нищо за естеството на работата на пожарникарите и на инспекторите по палежите. Затова помолих приятеля си Джош Мароун, пожарникар в Санта Роса, дали не би могъл да ме запознае с някои от колегите си и той беше така добър да го направи — благодаря ти, Джош, задето даде тласък на всичко. Пак в Санта Роса благодаря на Пол Лоуентал и на Марк Педориа, старши инспектори в пожарната служба, и особено на Чарлс Ханли, началник на отдел в пожарната служба на Санта Роса. Час на свой ред ме запозна с Томас Сирагуса, заместник-началник на пожарната служба на Сан Франциско, и с Брендан О’Лиъри, инспектор от службата по палежите на пожарната в Сан Франциско. Благодаря на всички тези господа за своите забавни и информативни срещи с тях.
Други технически съвети получих от патолога стоматолог Джеймс Уд, доктор по стоматология; от Къртис Рипли, за важните напътствия, свързани с керамиката, която мнозина от нас пренебрегват; по банковите въпроси от Кели Бингър и от Джон Димишел от Общинска банка Йоло в Удланд, Калифорния; от Питър Дж. Дидрих за общите правни и други наистина интересни проблеми. Освен това през последната година Питър С. Дитрих, доктор по медицина, ме посвети в някои тънкости и въпреки това намери време и сили да коригира някои медицински неточности в първата редакция на ръкописа. Благодаря на всички вас. Ако някои от техническите подробности в тази книга са грешни, вината е изцяло на автора.
В цялата серия на книги, посветени на Сан Франциско, от които тази не прави изключение, моят сътрудник Ал Джанини беше невероятен извор и вдъхновение по всички въпроси, свързани с наказателното право и със съдебната система. Неговата преценка и опит в тези области са ненадминати и аз съм истински късметлия, че той е сред най-близките ми приятели.
В Дътън Кароли Барън продължава да бъде мерило за прекрасен редактор и издател. Нейната прекрасна личност, интелект, чувствителност и вкус превръщат работата с нея в истинско удоволствие и аз силно се надявам да продължа да пиша книги, които тя смята за достойни за времето и за всеотдайността си. На по- ежедневно ниво — Мич Хофман е талантлив редактор, който понася редовни дози от авторовите притеснения без видимо зловредно влияние. Внимателен и дисциплиниран читател, Мич внася в редактирането ясен фокус и страст. В окончателния си вид тази книга значително превъзхожда
