изглеждаше мрачно и заплашително. Той прекрачи прага със странно чувство за пустота в гърдите си. Когато се обърна, мъжът бе вече изчезнал — сви рамене и остави вратата да се затвори зад гърба му. Проблесна слабо сияние и миг след това вратата отново се плъзна встрани. От Мегаполис нямаше нито помен — навред се стелеше килим от сочна, зелена трева, носеше се леко ухание на цветя. Съборени на земята колони белееха призрачно на лунната светлина. Свиреха щурци. Монтийе се измъкна от сянката на порутения храм и без особено учудване откри, че не е сам. Изправи снага и изгледа жената, която го чакаше под дърветата. Невисока, слаба, с руси пилеещи се коси, които обгръщаха правилното й, красиво лице. Тялото беше женствено, но очите детски — като очите на Алиса. Облечена бе в бледосиня искряща рокля, която обгръщаше снагата й чак до земята. Златен колан с изображения на митични животни опасваше талията й. Жената беше неотразимо привлекателна — тя стоеше неподвижно с една ръка на хълбока и не отместваше поглед от Монтийе.
16
В храма на Диана: Тя изчезна, в сянката и след миг отново се появи.
— Донесох малка закуска — каза. — Изглеждаш ми уморен.
Сложи пред него хляб и плодове и наля червено вино от една амфора.
Монтийе се нахвърли на яденето, но без да забравя, че тя го следи с поглед.
— Как се казваш? — попита тя.
— Монтийе. А ти?
— Навзикая.
— Само Навзикая?
Тя се усмихна.
— Някога са ме наричали Навзикая — белоръката дева. Дъщеря съм на Алкиной, царя на феаките28. — Тя седна на земята пред него и скръсти крака. — Какво те води насам?
Той се постара да й обясни.
— По своето естество роботът не се отличава от всичко останало тук — каза тя и се загледа надалеч. — От него ще чуеш истината такава, каквато самият ти искаш да я чуеш, а не каквато е в действителност.
— Но той твърдеше, че Земята ще се бори срещу нас, че ще се стигне до война. Ние не искаме война.
Тя го погледна.
— Ами въоръжението на корабите ви, ами пистолетът на хълбока ти? Смъртта витае около теб като буреносен облак. Хората, където и да отидат, сеят само смърт след себе си — не се прави, че не знаеш.
Монтийе я изгледа замислено. Навзикая беше изключително красива на светлината от играещите огнени пламъци. Времето се нижеше бавно. Тя изправи кръшната си снага, робата й тихо прошумоля. Огънят обагри белите й ръце в червено.
В светата обител заедно с Офелия. Сухият въздух ухаеше на тамян. Сред сенките проблясваше олтар. Монтийе хвърли един поглед към него и недоумяващо повдигна вежди.
— Искате ли да легнете в скута ми? — попита тя29.
— Нямам нищо против.
— Исках да кажа: да сложите главата си в скута ми.
— Нямам нищо против.
— Помислихте, че искам да кажа нещо просташко?
— Аз не мисля нищо.
— Хубава мисъл — каза Офелия, — да лежиш между краката на едно момиче. — И се усмихна.
Той чувствуваше ударите на сърцето й под ефирно тънката дреха. Попита:
— Какво има?
— Нищо.
— Вие сте тъй весела?
— Какво друго трябва да прави човек, освен да бъде весел — на такова място и в такъв час? — Тя се надвеси над него. — Корабът ви е толкова надалеч. Бихте могли да останете тук.
Тя се изправи.
— Красива сте — каза той.
— Скъпи принце — разсмя се тя, — замълчете! Моята честност не позволява да говорим за моята красота30.
Приближи се до него и зарови лице в туниката му. Прошепна: „О, говори ми все така!“
Русата коса се бе разпиляла по лицето й, тя спеше свита на кравай като дете в майчина утроба. Дишаше бавно и равномерно. Монтийе бе коленичил пред олтара. При вида на блестящите копчета изсвири беззвучно през зъби, докосна ги. Никак не приличаха на църковни утвари, каквито човек би очаквал на такова място — странен олтар!
Странен, защото представляваше всъщност хиперкосмически предавател.
Външната му конструкция бе старомодна, скалите и копчетата имаха надписи на някакъв непонятен език, но всички детайли подсказваха недвусмислено предназначението му. Металната кубична основа завършваше отгоре с прозрачна плексигласова полусфера, в която проблясваха милиони светлинни точки: сложна антенна система, плод на високо техническо развитие. Междупланетната федерация не можеше да се похвали с такава съвършена антена. Забележително постижение!
Освен всичко друго устройството изглеждаше фабрично ново.
Храмът се огласи от добре познатото писукане, което замлъкна веднага, щом предавателят се самонастрои на честотата на федерационната флотилия. Звездната мозайка в полусферата се прегрупира в образа на уморен офицер, който тъкмо поднасяше към устните си чаша кафе. Офицерът вдигна поглед и ококори очи.
— Капитан Монтийе!
— Бъди така добър — каза Монтийе — и ме свържи с командния пулт.
Лицето на офицера се разми в пъстроцветна мъгла, от която след миг се избистри физиономията на друг човек с мустаци и помътнели от умора очи.
— Само без възклицания — предупреди го дружелюбно Монтийе. — Да не стреснеш някого.
Офицерът се приближи към своя екран.
— Търсим те под дърво и камък от десет часа насам — защо прекъсна връзката с нас? Кат каза… — Млъкна и предприе нещо, което остана извън обсега на екрана. — Но ти не се обаждаш от кораба! — възкликна офицерът, когато лицето му отново изплува в центъра на екрана. — Какво, по дяволите, става там долу?
Монтийе забеляза, че офицерът целият е плувнал в пот и очевидно не се е бръснал скоро.
— Попаднах в някакъв урочасан храм, посветен на богинята Диана — поясни Монтийе. — И моля те, не викай, защото това е светилище и Диана не обича да й вдигат шум. — Монтийе замълча и хвърли през рамо бегъл поглед към спящата девойка, за да се увери, че не се е събудила. — Какво става с Кат? Прибрала ли се е в кораба?
— Да…
— Предай й да се заключи, ако вече не го е сторила, и да не излиза оттам, докато ние не отидем да я приберем. Кацаме на Земята.
— Но…!
— Чувствувам се все още отлично, благодаря за загрижеността. — Монтийе направи мрачна физиономия. — Слушай сега, Щефан, рано или късно, все някога ще трябва да се приземим, а мисля, че и без това сме позакъснели малко. Планетата не е толкова безобидна, колкото предполагахме… Лично се убедих в това. За какво мислиш, че използуват този предавател? Във всеки случай не за пържене на яйца. Цивилизацията им е високо развита, Щефан, и ни изправя пред някои проблеми. Откак сме се приземили тук, Кат и аз, те правят всичко възможно, за да ни свършат психически. В момента опитват да ме подкупят с едно чаровно създание, чиято задача е да ме държи в бездействие. Щом не искат да ни посрещнат човешки,
