стеснение. Чудесно хлапе, помисли си той, готово на всичко и нежно. Обзе го бащинско чувство, но не задълго. Знаеше не повече от десетина испански думи, но доколкото разбра от казаното и от живата й мимика, тя му беше изпратена като подарък от сеньората. Хитра стара вещица, помисли си той, сякаш това ще й помогне.
Но когато след малко пристигна отрядът от нравствения отдел на милицията, той разбра, че старата сеньора все пак го беше надхитрила. Младата инспекторка нареди на Динора да се облече и я отведе в един изправителен център, където щеше да прекара цяла година. На Спина дадоха половин час да събере личните си вещи, след което двама полицаи го придружиха до летището.
Хладнокръвен и решителен при критични обстоятелства, Спина рядко губеше самообладание. Единственият човек, който би могъл да го спаси сега, съобрази той, беше Брадли, но когато набра дадения му от Брадли номер, обади се Фергюсън, който отсече, че Брадли е напускал Куба.
— Ще бъда в Насау — каза Спина. — Кажете му да ме потърси в „Къмбърланд Хаус“.
Фергюсън окачи слушалката.
Двамата полицаи правиха компания на Спина през следващите шест часа в чакалнята на летището. Закусиха заедно, като приятели, при което двамата упорито упражняваха английския си с американеца и усърдно записваха нови думи и изрази. В девет сутринта самолетът излетя. Това беше провал, но Спина не падна духом. Ако преди беше готов да се погоди с режима и да чака някой друг да го свали, сега той си даде дума да съдейства лично за това. Беше скътал пет милиона долара в една банка в Насау за непредвидени обстоятелства.
3
След няколко дни, прекарани на Бахамските острови, Спина се прехвърли в Антигуа, спретнат и спокоен остров, предан на американските туристи и техните долари. Тук, седмица по-късно, към него се присъедини Виктор.
Наеха стаи в хотела-казино „Галеон Бей“, където Спина можеше да отпочине в обстановка, възможно най-близка до обстановката на любимата му Куба. Казиното действаше по установения кубински образец с най-разнообразни мошеничества: жени, които раздаваха белязани карти по масите за игра на „двадесет и едно“, подпълнени с живак зарове, „техника“ за контрол над различните операции, докарани от Нова Англия проститутки, които минаваха за скучаещи богаташки дъщери, „утешители“ — специалисти по психологията на загубата, — които можеха да успокоят жертвата и да я върнат у дома в Грейт Нек19 зашеметена, но все още усмихваща се. Спина, страстен играч, който знаеше всички тънкости на нечестния хазарт, губеше пари при тези игри по същия лесен начин, както и хипнотизиралите магнати, примамени тук „да се повеселят“; много от проститутките, доведени тук да ухажват смелите прахосници и да ги тласкат надолу по пътя на разорението, го вземаха за наивник.
Седмиците се нижеха приятно. Спина поддържаше жизнеността си с раци, стриди и сурови яйца с коняк, забавляваше се с проститутки почти всяка нощ и губеше на игралните маси по хиляда долара на ден. Всеки ден плуваше по малко за здраве в топлото море и печеше на благодатното слънце кожата си, вече сбръчкана като кората на стара киселица. Нае една 160-тонна яхта с екипаж от девет пияни холандци и я държеше в Инглиш Харбър. През вечер организираше забави за свободните от работа момичета от казиното, на които канеше и всяка харесала му „плажна мацка“, както ги наричаха на острова. Виктор оставаше безразличен при предлагания му богат избор от компаньонки за леглото, които биха възбудили всеки паша.
Спина се разтревожи от това.
— Какво става, Вик? Да не са те кастрирали?
— Просто нещо съм поизморен. Още две седмици и ще се оправя.
Виктор действително се оправяше. Нервността и параноята намаляваха всеки ден. Вече не се оплакваше от това, че когато влиза някъде, хората се подбутват и го зяпат. Чукането в главата, което го тормозеше месеци наред, спря, престана да вижда двойно. Говорът му стана по-ясен, ръцете вече не трепереха, а куцукането личеше само когато беше уморен.
Терзан от самота, Спина се привърза истински към Виктор и тази симпатия се основаваше не толкова на наблюдения, колкото на интуиция, която според него никога не му изневеряваше. Достатъчни му бяха само пет минути с някой човек, за да го приеме или отхвърли. Никога не би могъл да изрази с думи какво именно му харесваше у Виктор, но с животинския си инстинкт той смътно усещаше сила зад външната слабост на Виктор, способност за преданост и желязна воля.
— Какво искаш да правиш днес, Вик? — питаше той. Отговорът обикновено беше един и същ:
— Да не би да ти се играят карти или нещо такова, Салва!
— По дяволите, не. Всичко в това бунище е предрешено. Писна ми да ме скубят тези мошеници.
— Тогава може да се поразходим с кораба.
Такава беше представата на Виктор за удоволствие. Те събуждаха капитана, нареждаха му да събере екипажа от пивницата „Адмирал“, сетне плаваха с яхтата по крайбрежието. Често ги следваше стадо делфини; тогава, седнали в столове на кърмата, те стреляха по тях с Викторовия полицейски пистолет. Спина беше лош стрелец и рядко улучваше, но струите кръв, които изведнъж рукваха и се оттичаха във водата зад подскачащите, лудуващи животни, показваха, че куршумът на Виктор е попаднал в целта.
Състоянието на Виктор продължи да се подобрява и това личеше от обнадеждващия факт, че все повече не го свърташе на едно място.
— Салва, ще ми се да правя нещо, за да си изкарвам прехраната. Може да поработя за теб. Защо не организираме някоя игричка някъде, че да пооберем парите на тия ливади?
— Това, дето го виждаш тук, е нищо — каза Спина. — Дребна работа, скука. Тези типове си скъсват задниците, за да смъкнат няколко хиляди седмично. — Трябва да се мисли с милиони. Не се вълнувай. Вик. Ще дойде и нашето време.
— Ще ми се да почна нещо. Както се чувствам напоследък, мога да правя всичко.
— Имай търпение — каза Спина. — Почивай. Казах ти вече, двамата започваме работа, щом обстановката в Куба се промени. А защо пък да не ти кажа: май ще имаме трети съдружник — не кой да е, а нашият стар приятел Марк Ричардс.
— Не се занасяй.
— Не се занасям, момчето ми. Съвсем сериозно. Говорих с него по една работа оня ден. Трябва да уточним още едно-две неща, но той май е на път да се съгласи. Как ти се струва?
— По-хубаво от това, здраве му кажи! Марк е чудесен. Слушай, Салва, да знаеш, че няма друг като него.
— Не познавам по-сигурен човек, когото да имаш зад гърба си, ако играта загрубее.
— Знаеш ли, Марк не говори много, няма да го чуеш да дърдори, но пък върши работа. Действува.
— И още как, момчето ми, и още как! Както, съм обмислил работите, след месец-два ти, аз и Марк се връщаме пак в Куба и ще поразчистим терена.
— Щом брадатият падне, а?
— Щом го махнат. Ще се качим на първия самолет от този остров за Хавана. Викторе, вярвай ми, момчето ми, ще преобразим този град. Това, дето го виждаш тук, пет пари не струва. Лас Вегас няма да може да се мери с Хавана, след като см свършим работата.
— Не виждам каква полза ще имаш от мен, Салва, но аз наистина ще се постарая.
— Зная, и ще бъдем страшен екип. Но слушай какво ти казвам: имай още малко търпение, трябва да сме сигурни, че си окей, преди да се развъртим там.
— Аз и сега съм в ред — възрази Виктор. — Никога не съм се чувствал по-добре.
— Ще повярвам, когато те видя да хванеш някоя за задника — отсече Спина. — Да се поразходим ли с яхтата следобед?
— Непременно. Да вървим да чукнем някой и друг делфин.
При тази разходка с яхтата имаше малко приключение. Напоследък Спина вземаше със себе си наред със сандвичите едно хубавко и глуповато цветнокожо момиче — бивша стюардеса, която предишната година беше достигнала до първото пресяване в конкурса за „Мис Свят“. Един от холандците, младеж от Лайден, който беше втори механик в машинното, се беше влюбил наивно в тази, както я виждаше той, пленница на
