— Какви сведения искаш?
— Съвсем безобидни, няма да си навредиш. Да започнем с частта на ФБР, прикрепена към вицепрезидента. Не си ли вършите работата? Нима сте опрели до Бюрото?
— Това няма нищо общо с нас. Ние го охраняваме. Те разследват.
— Не можете да охранявате, без да разследвате.
— Съвсем различно е. Попаднем ли на нещо важно, викаме ФБР.
— Какво сте открили, че се е наложило да пратят специална част?
— Нищо — отвърна мъжът. — Преди няколко месеца имаше няколко заплахи срещу Пепелянката…
— Пепелянката ли?
— Вицепрезидентът, де.
— Прякорът не е особено ласкателен.
— Е, малцина го знаят. Само ние от охраната му викаме така.
— Ясно. Продължавай — какви заплахи. Кой му имаше зъб?
— Точно заради тях беше сформирана и частта. Бюрото разследва откъде идват, защото заплахите продължават.
— По какъв начин?
— Телефонни обаждания, телеграми, писма със залепени букви от вестници — пристигат от различни краища и създават доста главоболия на ония от ФБР, които се опитват да засекат източника.
— Без успех?
— Засега.
— Значи са нещо като Летящия холандец, един ден са тук, на другия ги няма. От Вашингтон ли ги ръководят?
— Когато Пепелянката е там, да. Замине ли, и те са с него, следват го по петите. Командва ги личната му канцелария — иначе се губи много време да се съгласува всичко със столицата.
— Преди пет седмици сте били тук, нали?
— Да, някъде по това време. Преди десет дни пак идвахме — Пепелянката често отскача насам. Както обича да казва, президентът отговарял за изтока, а той — за запада и на него му се бил паднал по-добрият пай, защото така се измъквал от оная лудница — Вашингтон.
— Глупаво изявление за един вицепрезидент.
— Да де, но Пепелянката не е глупак. В никакъв случай.
— Защо му викате така?
— Да ти кажа право, много-много не го обичаме, нито пък приятелчетата му, дето се навъртат около него — особено тези тук. Тъпите копелета се държат с нас като с момчета за всичко. Онзи ден един ми вика: „Я ми донеси още един джин с тоник.“ Отвърнах му, че първо трябва да попитам шефовете от охраната дали не са ме прехвърлили към него.
— Не се ли боеше, че вице… че Пепелянката ще се обиди?
— Той си няма взимане-даване с нас. Като частта на ФБР, и ние отговаряме само пред началника на канцеларията.
— Кой е той?
— Не той, а тя. И на нея сме й измислили прякор, не е толкова добър като на Пепелянката, но й подхожда. Наричаме я Ламята, а официално — Желязната дама, което й харесва.
— Я ми разкажи за нея — предложи Варак, който, нали не бе вчерашен, тутакси надуши нещо.
— Казва се Ардис Ванвландерън и се появи в екипа преди година на мястото на един много свестен човек, който си вършеше чудесно работата. Беше толкова добър, че получи страхотно предложение от един от приятелите на Пепелянката. Тая е прехвърлила четирийсетте и е от онези нахакани делови жени, за които имаш чувството, че като влезеш в кабинета им, са готови да ти откъснат топките само защото си мъж.
— Значи не е хубавица?
— А, защо! Има прилично личице и готино тяло, но може да те съблазни само ако си падаш по този тип жени. Дето се чукат по график.
— Омъжена ли е?
— Има някакъв тип, дето се мярка от дъжд на вятър и се представя за неин съпруг, но никой не му обръща внимание.
— Какво прави? С какво се занимава?
— Светски лъв от Палм Спрингс. Покрай голфа сигурно отделя малко време за акциите и облигациите си.
— Паралия значи.
— Един от хората, които финансираха предизборната кампания на президента, не пропуска прием в Белия дом. Знаеш ги тия мъже — чуплива бяла коса, голямо шкембе, фрак и ред белоснежни зъби — все гледат да ги снимат, докато танцуват. Ако можеше да прочете поне една книга до края, сигурно щяха да го изпратят посланик в някоя спокойна държавица. А, не, взимам си думите назад — при неговите пари и половин книга ще е достатъчна.
Варак изгледа агента от охраната. Явно му бе олекнало, че му задават такива безобидни въпроси. Отговорите му бяха прекалено изчерпателни и граничеха с фалшивата откровеност на клюките.
— И защо човек като него пуска жена си да работи, пък било то и при вицепрезидента?
— Той май няма думата, усойница като нея едва ли може да бъде принудена да прави нещо против волята си. Пък и една камериерка ми каза, че тая му била третата или четвъртата жена, така че Ванвландерън сигурно се е научил да не им обръща внимание и ги оставя да правят каквото си знаят.
— Значи я бива в работата.
— Нали ти казах, изключително умна е и е голяма професионалистка. Пепелянката не може да мръдне без нея.
— А той що за човек е?
— Пепелянката ли? — Неочаквано откъм летището се чу оглушителен рев — излиташе самолет. — Пепелянката си е Пепелянката — отвърна внедреният в президентската охрана мафиот, когато тътенът заглъхна. — Орсън Болинджър е политически хамелеон, надушва какво става, а не става нищо, което да не е в интерес на момчетата в сянка от Калифорния, защото те го подкрепят.
— Гледам, че си в течение на нещата.
— Имам набито око.
— И не само това. Но занапред бъди по-предпазлив. Щом аз те открих, и други могат да те надушат.
— Как? Дяволите да те вземат, как ме откри?
— С упоритост. Седмици наред чаках някой да сгафи, което беше неминуемо. Можеше да бъде и друг твой колега — човешко е, в края на краищата не растем в саксия, — но спипах теб. Може да си бил преуморен или си пийнал малко повече, или просто си проявил самоувереност. При всички положения сгази лука, обади се в Бруклин, Ню Йорк, не от уличен телефон.
— На Франджи! — прошепна capo supremo.
— На братовчед си Джоузеф Франджани Ловкия, втори в клана Ричи от Бруклин, наследник на генуезката мафия. Това беше всичко, което ми трябваше, amico.
— Ах, гаден чужденецо!
— Спести си ругатните… Остава ти само още един въпрос, защо не ми отговориш като хората?
— Какво? — извика вбесен мафиотът, като повдигна черните си вежди и посегна инстинктивно зад сакото си.
— Не мърдай! — изрева чехът. — Още едно движение, и си мъртъв.
— А къде ти е пистолетът? — задави се агентът.
— Не ми трябва — отвърна Варак и впи очи в евентуалния си убиец. — Убеден съм, че го знаеш.
Онзи бавно извади ръката си.
— Един въпрос и край! — каза той с враждебност, изписала се и на лицето му. — Имаш един последен въпрос.
— Тази Ардис Ванвландерън. Как ви обясниха назначаването й за началник на вицепрезидентската
