вихрения му, главоломен живот се губеха няколко години, през които той сякаш не беше съществувал.
— Милош! — обади се Маргарет Лоуел, подпряла се с лакът на масата и положила глава върху разперените си пръсти. — Как, по дяволите, са успели да запазят в тайна заплахите срещу Болинджър? Особено след като към него е била прикрепена специална част на ФБР.
Дали да не зачеркне Маргарет Лоуел? Тя отваряше кутията на Пандора, на дъното на която се намираше шефката на вицепрезидентската канцелария.
— Сигурно благодарение на указанията на госпожа Ванвландерън, на нейната административна дарба.
Милош Варак наблюдаваше очите, мускулите на лицата, челюстите… Нищо. Не се издаваха. Но един от тях знаеше! Кой ли?
— Доколкото разбирам, това е съпругата на Андрю Ванвландерън — обади се Гидиън Лоуган. — Анди бой, както му казват, е особено щедър в предизборните кампании, но защо ще назначават жена му на такъв пост?
Дали да не зачеркне Гидиън Лоуган? Той разбърка кутията.
— Май знам отговора — отвърна Джейкъб Мандел. — Преди да се омъжи за Ванвландерън, нямаше равна в бизнеса. Знам две компании, които е спасила от банкрут и е превърнала в доходни предприятия. Казват, че била ужасно агресивна, но никой не отрича способностите й на ръководителка. Напълно подходяща е за тази работа — ще разгони всички политически подлизурковци.
Дали да не зачеркне Джейкъб Мандел? Той съвсем спокойно я хвалеше.
— Срещал съм я веднъж — натърти Ерик Съндстром, — и честно казано, ми се видя голяма мръсница. Бях решил да даря приходите от един патент на медицинския институт „Джонс Хопкинс“, а тя искаше да посредничи.
— Че какво толкова е имало да посредничи? — попита юристката Лоуел.
— Разбира се, че бе излишно — отговори Съндстром. — Но госпожата се опита да ме убеди, че толкова голямо дарение се нуждаело от човек, който да се увери, че парите отивали по предназначение, а не за поредния ритнитопковец.
— Може би е имала право — кимна правистката, сякаш съдейки от собствен опит.
— Не и в този случай. Да бяхте я чули как го каза! Пък и ректорът на института ми е стар приятел. Тя щеше толкова често да му вади душата, че да го принуди да ми върне дарението. Мръсница, голяма мръсница.
Дали да не зачеркне и Ерик Съндстром? Той не изпитваше никакви угризения да я ругае.
— Не я познавам — намеси се Самюъл Уинтърс, — но знам, че беше омъжена за Емъри Фрейзиър-Пайк, доста уравновесен лондонски банкер. Нали го помниш, Джейкъб?
— Разбира се. Играехте поло и ти ме представи като човек, който оглавява неизвестен филиал на Ротшилд, в което той май повярва.
— Доколкото разбрах — продължи Уинтърс, — горкият Фрейзиър-Пайк се хванал с някаква фирма с нейно участие, която му струвала доста пари, но пък за сметка на това се сдобил със съпруга. Ставаше въпрос за компанията „Оф Шор Инвестмънтс“.
— Хубаво се е наредил — добави Мандел. — Там в компанията бяха мошеници. Трябвало е да се допита до понитата си за поло или дори до неизвестния човек на Ротшилд.
— Вероятно го е направил. Старият Емъри бързо се разведе, нали си пада малко моралист. Може да е била и мошеничка.
Дали да не зачеркне Самюъл Уинтърс? Предателят в Инвър Брас не би изказал подобни подозрения.
— Значи донякъде я познавате — установи уж между, другото Варак.
— Аз не — сякаш побърза да се оправдае Маргарет Лоуел, — но след като чух останалите, мога да ви кажа кой още я познаваше — и то не донякъде, а доста добре. Моят бивш мъж, голям женкар — точно заради тази Фрейзиър-Пайк се разведохме.
— Уолтър ли? — Ив израза, и в гласа на Съндстром се долавяше комично неверие.
— Мъжлето ми започна толкова често да пътува по служба до Лондон, че се учудих дали не са го направили съветник на короната, все ми повтаряше, че този Фрейзиър-Пайк бил неговият банкер там. Прислужницата ми се обади в кантората, че някой си ФП от Лондон търсел спешно моя Казанова, а тя не знаела къде да го намери. Даде ми номера и аз позвъних, отговори ми някаква жена, която взех за секретарка, и й казах, че М. Лоуел търси ФП. След което едва не бях оглушена от темпераментен глас, който буквално изрева: „Скъъпи, утре пристигам в Ню Йорк и ще прекараме заедно цели пет дни!“ Аз отвърнах: „Прекрасно!“, и затворих.
— Тя си подбира хората, с които се свързва — засмя се Гидиън Лоуган. — Анди бой Ванвландерън ще я отрупва с пари и скъпоценности, докато му писне.
Варак трябваше бързо да смени темата. Ако на масата имаше предател, в което чехът не се съмняваше, Ардис Ванвландерън щеше да научи всичко казано тук по неин адрес и той не можеше да позволи разговорът да продължи.
— По думите ви се разбира, че има и много способни авантюристи. Но това не е толкова важно. — „Наблюдавай ги! Всички до един!“ — каза си наум и продължи: — Тя е предана на вицепрезидента, което всъщност е без значение за нас… Да се върнем на кандидата. Всичко върви по план. Вестниците от Средния запад и най-вече в Чикаго първи ще започнат да превъзнасят качествата му и в уводни статии, и със специални материали. Всички разполагат с подробна биография на Кендрик, както и със записите от заседанията на комисията „Партридж“, на предаването на Фоксли и на доста интересната пресконференция, която даде нашият човек. Името му ще гръмне в цялата страна.
— А как се свързахте с тях, Милош? — попита Самюъл Уинтърс, който ръководеше срещата. — Имам предвид вестниците и журналистите.
— Чрез комитета, който основахме съвсем законно в Денвър. След като бе посято, семето бързо даде кълнове. Членовете на партията в Колорадо са доста ентусиазирани, особено след като парите са предоставени от хора, които настояват да останат анонимни. Партийните функционери в щата виждат в Кендрик един многообещаващ кандидат и са доволни, че ще получат средства за предизборната му кампания, както и че Колорадо ще бъде в центъра на вниманието. Какъвто и да е резултатът, те не губят нищо.
— Тези „средства“ могат да ни създадат съдебни проблеми — обади се Маргарет Лоуел.
— Няма страшно, госпожо. Те ще бъдат превеждани на части, които няма да надхвърлят сумите, определени в избирателния закон, а той според мен е доста неясен, да не кажа двусмислен.
— Ако ми потрябва юрист, ще ти се обадя, Милош — усмихна се Лоуел и се облегна.
— Получихте списък на вестниците с имената на ангажираните засега редактори и репортери…
— И той трябва да бъде изгорен — прекъсна го тихо Уинтърс.
— Разбира се, естествено, няма съмнение — отвърнаха тихо в хор останалите.
Кой от тях лъжеше?
— Кажи ми, Варак — намеси се Съндстром, блестящият учен с ангелското лице. — Доколкото разбирам, нашият кандидат не е проявил и капчица „вътрешен плам“, за който толкова сме чували. И който е жизненоважен. Все пак и той трябва да поиска поста.
— Ще го поиска, сър. Вече сме наясно, че е от тъй наречените кабинетни активисти, които се изявяват само когато го налага обстановката.
— За Бога, Самюъл, да не е и талмудист?
— Едва ли, господин Мандел — отвърна чехът, като си позволи лека усмивка. — Имах предвид, че без съмнение бедният…
— Добре го каза, Милош.
— Благодаря, сър, много сте любезен. Но мисълта ми беше, че в два драматични случая в живота си, единият от които е бил особено опасен за него, е предпочел най-трудния начин на действие, защото е почувствал, че би могъл да промени нещата към по-добро. В първия е решил да измести един продажен конгресмен, а вторият, разбира се, е Оман. Накратко, трябва още веднъж да бъде убеден, че личността и качествата му са необходими — изключително необходими за доброто на страната.
— Трудна работа — вметна Гидиън Лоуган. — Явно е реалист и оценява съвсем трезво способностите
