— Били са, сър — каза глухо детективът. — Всички в къщата и в двора са мъртви. Загасих повечето лампи, но ще дойда с вас, разбира се.
— Аз трябва… разбира се.
— Но ще го направя само ако ми кажете къде е конгресменът Кендрик — дали е тук, дали е трябвало да е тук, но не е дошъл. Длъжен съм да се обадя на полицията във Феърфакс. И може би ще го направя. Ясен ли съм, сър?
— Повече от ясен, лейтенант. Но засега този проблем или ако предпочитате, тази трагедия не бива да се разчува извън Управлението. Ясен ли съм?
— Отговорете на въпроса ми, в противен случай ще изпълня дълга си и ще се обадя в полицията на Феърфакс. Къде е конгресменът Кендрик? Колата му не е тук и искам да знам дали да бъда спокоен от този факт.
— Ако можете да сте спокоен в тази ситуация, сте много странен човек…
— Мъчно ми е за тези хора, за тези непознати, както ми е било мъчно за стотици други, но Евън Кендрик ми е познат. Така че, ако разполагате с някаква информация, кажете ми я веднага, иначе отивам в колата и ще докладвам по радиостанцията на полицията във Феърфакс.
— За Бога, не ме заплашвайте, лейтенант. Ако искате да знаете къде е Кендрик, питайте жена си!
— Жена си ли?
— Секретарката на конгресмена, в случай че сте забравили.
— Кретен! — избухна Пади. — Защо, по дяволите, според вас съм тук? За да направя светска визита на своя стар приятел, милионера от Колорадо ли? Тук съм, драги ми господине, защото от два дни Ани няма никакви вести от Евън, а от девет сутринта и двата му телефона, и този в Меса Верде, не отговарят! Това се казва съвпадение, нали?
— И двата телефона…
Пейтън бързо се огледа и се взря нагоре.
— Не си правете труда — каза О’Райли, проследил погледа му. — Кабелът е бил прерязан и е бил свързан с друг номер.
— Господи!
— Май наистина се нуждаете от помощта на всевишния… Кендрик! Къде е, по дяволите?
— На Бахамските острови. В Насау, на Бахамските острови.
— Защо мислехте, че жена ми, неговата секретарка, е знаела? Сигурно сте имали основателен повод, защото, ако се опитвате да забъркате Ани в някоя от гадните си каши, за нула време ще докарам тук повече полицаи, отколкото сте виждали в живота си.
— Той ми го каза, лейтенант О’Райли — отвърна Пейтън със студен глас и разсеян поглед — явно мислеше трескаво.
— Кендрик не й е съобщил нищо!
— Личи си — съгласи се директорът от ЦРУ, загледан в къщата. — Но беше пределно ясен. Завчера ми каза, че на път за летището ще се отбие в канцеларията и ще се обади на секретарката си, Ан О’Райли. Така и направил — хората от охраната го потвърдиха.
— По кое време?
— Към четири и половина, ако не бъркам.
— В сряда ли?
— Да.
— Ани не е била там. В сряда си тръгва в четири и Кендрик го знае много добре. Тогава ходи на тъпата си аеробика.
— Сигурно е забравил.
— Едва ли. Елате с мен, сър.
— Моля?
— В колата.
— Чака ни работа, лейтенант, а и аз трябва да се обадя на няколко места, и то от моята кола. Сам.
— Няма да правите нищо, докато не поговоря със секретарката на Кендрик.
След шейсет и пет секунди, застанал до отворената врата на колата на Патрик О’Райли, Пейтън чу по безжичния телефон гласа на жената на детектива.
— Канцеларията на…
— Ани — прекъсна я съпругът й. — Кой остана в канцеларията в сряда следобед, след като си тръгна?
— Само Фил Тобайъс. Тези дни няма много работа и момичетата си тръгнаха по-рано.
— Фил кой?
— Тобайъс. Той е главен помощник на Евън, освен това ни мие бутилките.
— Нищо ли не ти е споменавал вчера или днес? Че е виждал Кендрик?
— Не е идвал, Пади. Нито вчера, нито днес. Оставих десетина съобщения на телефонния секретар, но това надуто хлапе още не се е обадило.
— Ще ти звънна по-късно, тигърче. Не мърдай оттам, разбра ли? — О’Райли затвори телефона и се обърна към мъжа от Централното разузнавателно управление. — Нали чухте, сър. Май ви дължа едно извинение.
— Не ми е притрябвало вашето извинение, лейтенант. Забъркали сме в Лангли толкова много каши, че не мога да виня някого, ако си мисли, че искаме да замесим и жена му в поредна бъркотия.
— Добре… Кой ще потърси Тобайъс? Вие или аз?
— Не мога да ви наредя да го издирвате, О’Райли. Няма такъв член в закона, по-скоро обратното, но мога да ви помоля да ми помогнете, от което наистина се нуждая. Тази вечер не сте докладвали в полицията и ще ви оправдая, като се позова на националната сигурност. Но що се отнася до този Тобайъс, мога само да моля.
— За какво? — попита детективът, като слезе от колата и притвори вратата.
— Да ме държите в течение.
— Не е необходимо да ме молите за това…
— Преди да сте съобщили в полицията — добави Пейтън.
— За това наистина трябва да ме помолите — каза Пади, като изгледа директора. — Като начало не мога да ви го обещая. Ако се е запилял в Швейцария или е поел нагоре по Потомак, няма как да науча.
— Ясно едно и също ни се върти в главата. Но вие разполагате с доста голямо влияние, лейтенант. Извинявайте, ала бях длъжен да проуча всички от обкръжението на Евън Кендрик. Полицейското управление в окръг Колумбия направо ви е подкупило, за да се прехвърлите от Бостън във Вашингтон…
— Получавам точно колкото се полага на чина ми, нищо повече.
— Заплатата ви е почти колкото на шефа на отдела, пост, който сте отказали преди четири години, защото ви привличала оперативната работа.
— За Бога…
— Трябваше да знам всичко… И тъй като жена ви работи при конгресмена, човек с вашето положение би могъл да настоява да бъде информиран за всичко свързано с Филип Тобайъс, тъй като той също работи, или е работил, в канцеларията на Кендрик.
— Няма проблеми. Но все пак ми се ще да ви задам един-два въпроса.
— Слушам. Вашите въпроси ще са ми от полза.
— Защо Евън е заминал за Бахамските острови?
— Аз ги изпратих там.
— С египтянката ли!… Старият Уайнграс е подметнал на жена ми.
— Тя работи за нас — участва и в акцията в Оман. В Насау има един човек, противопоставил някаква компания, с която Кендрик е бил свързан преди години. Той не е особено почтен, нито пък фирмата, но решихме, че си заслужава да се провери.
— Защо?
Директорът на „Специални операции“ погледна над колата към къщата на Евън Кендрик, към слабо осветените прозорци и това, което се намираше зад тях.
— Ще ви разкажа всичко, О’Райли. Няма да скрия нищо, обещавам ви. Но доколкото разбрах от думите
