— Заседанието на комисията се закрива! — извика изтощеният председател. — Закрива се. Ясно ли е!
Белокосият мъж в ъгъла на тъмната апаратна в една вашингтонска телевизионна компания гледаше втренчено монитора с предаването от Конгреса. Присви замислено устни — жест, който почти цяла Америка беше виждала безброй пъти — и се обърна към помощника си.
— Осигурете този конгресмен — който и да е той — за предаването следващата неделя.
Разстроената жена в Чеви Чейс изплака в телефонната слушалка:
— Казвам ти, мамо, никога преди не съм го виждала в такова състояние! Без съмнение беше пиян! Слава Богу, че се е намерил онзи добър чужденец да го доведе вкъщи! Каза, че го бил срещнал пред един ресторант във Вашингтон, едва се държал на крака — можеш ли да си представиш? Едва се държал на крака! Познал го и като добър християнин решил да го прибере от улицата. И знаеш ли кое е най-странното, мамо — винаги съм мислела, че той не близва алкохол Е, явно съм се лъгала! Но колко ли други тайни крие примерният ми проповедник! Тази сутрин твърдеше, че нищо не помнел — нищичко, така казва… О, Боже! Мамо, идва! Мамо, повърна на килима!
— Къде съм, по дяволите? — прошепна Арвин Партридж, като разтърси глава и се опита да фокусира погледа си върху опърпаните завеси на прозореца на мотелската стая. — Каква е тая миша дупка?
— Да, наистина е миша — отвърна русият мъж, приближил се до леглото. — Макар че гризачите, които обикновено посещават това място, не се задържат повече от час-два.
— Вие! — възкликна представителят от Алабама, втренчил невярващ поглед в чеха. — Какво сте направили с мен, по дяволите?
— Не с вас, сър, а за вас — отвърна Варак. — За щастие успях да ви измъкна от едно доста неудобно положение.
— Какво? — Партридж прехвърли крака през ръба на леглото и макар че не бе дошъл още на себе си, все пак забеляза, че е облечен. — Къде? Как?
— Един мой клиент вечерял в „Керидж Хаус“ в Джорджтаун, където вие сте имали среща с конгресмена от Северна Дакота. И ми се обади, когато започнали неприятностите. Пак за щастие живея наблизо и успях да дойда навреме. Между другото, вие естествено не сте регистриран тук.
— Чакайте малко! — извика Партридж. — Това са глупости! Срещата ми с онзи набеден светец е била нагласена! Някой му се е обадил, че искам да се срещна с него във връзка с работата на комисията, същото съобщение се е получило и в моята канцелария. На сутринта ни предстои среща с онзи перко в Пентагона, Бариш, и двамата решаваме, че не е зле да я обсъдим предварително. А после аз го питам какво става, той пък пита мене!
— Нямам никаква представа, сър.
— Дрън-дрън!… За какви неприятности става дума?
— Бяхте пийнали повечко, отколкото трябва.
— Ами! Изпих едно скапано мартини, а светият отец си поръча лимонада.
— В такъв случай и двамата реагирате много странно на течностите. Вие паднахте от масата, а проповедникът се опита да гаврътне солницата.
320
Председателят на комисията Партридж изгледа свирепо чеха.
— Сънотворно — каза тихо той. — Вие сте ни упоили!
— До снощи кракът ми не беше стъпвал в този ресторант.
— А на всичкото отгоре сте и изпечен лъжец… Божичко, колко е часът?
Партридж понечи да погледне часовника си, Варак го спря.
— Заседанието на комисията приключи.
— По дяволите!
— Проповедникът не беше много убедителен, но новият ви колега остави неизгладимо впечатление. Сигурно ще покажат част от изявлението му по вечерните новини, без някои фрази, естествено.
— О, Боже — промълви на себе си конгресменът. После вдигна поглед към чеха от Инвър Брас. — А за мен какво казаха? Как обясниха отсъствието ми?
— От канцеларията ви направиха съвсем приемливо заявление. Били сте на риба край източния бряг на Мериланд. Двигателят отказал да запали и се наложило да останете на котва на миля от пристана. Всичко е потвърдено, няма проблеми.
— Значи канцеларията ми е направила такова изявление? Кой ги е упълномощил?
— Синът ви. Той притежава забележителното качество да прощава. Чака ви отвън в колата.
Червенокосият продавач в автомобилния салон „Сааб“ подписа с безкрайно удивление документите и преброи десетте хиляди долара.
— Колата ще бъде готова в три следобед.
— Чудесно — отвърна купувачът, който в графата „професия“ в договора за отпускане на паричен заем бе вписал „барман“, в момента на работа в „Керидж Хаус“, Джорджтаун.
18
— Съдбоносният час, господин Кендрик — каза любезно усмихнат към камерата полковник Робърт Бариш и гласът му прозвуча много убедително. — Трябва да сме готови за него, а именно чрез ескалацията във въоръжаването непрекъснато го отдалечаваме.
— Или по-скоро претъпкваме арсеналите си до такава степен, че една грешка е достатъчна да взриви планетата.
— О, моля ви — снизходително се усмихна офицерът. — Този начин на разсъждение отдавна се смята за modus non operandi3. Та ние сме професионалисти.
— Ние — това е Америка, така ли?
— Разбира се!
— Ами противниковата страна, там не са ли професионалисти?
— Ако се опитвате да сравнявате техническите постижения на неприятеля с нашите, според мен сте зле информиран, както и за ефективността на контрола върху разходите при нас.
— Значи враговете не са чак толкова добри.
— Точно така, господин конгресмен. Като оставим настрана моралното ни превъзходство — ние все пак вярваме в Бога, — техническите познания на нашия състав са най-добрите в света. Ако ме извините за отклонението, бих искал да заявя, че като член на този огромен колектив се гордея неимоверно с нашите прекрасни момичета и момчета.
— За Бога, аз също — отвърна леко усмихнат Евън. — Но трябва да ви заявя, полковник, че изпуснах нишката на разговора, май ставаше дума за ескалацията във въоръжаването. Помислих, че забележката ви за професионализма е в отговор на моята реплика за възможността от евентуални грешки при тия огромни арсенали.
— Да. Виждате ли, господин Кендрик, търпеливо се опитвам да ви обясня, че хората, които контролират оръжията, се подчиняват на строг правилник и това изключва възможността от грешки. Провалът при нас е невъзможен.
— При нас може би — съгласи се Евън. — А при тях? Вие казахте — или поне така ми се стори, — че те не са толкова умни, че не може да става и дума за сравнение. Ами ако сгрешат? Тогава какво?
— Няма да имат възможност за втора грешка. С минимални загуби от наша страна бихме могли…
— Момент, полковник — прекъсна го Кендрик с рязък, почти заповеднически глас. — Чакайте малко. С минимални загуби от наша страна… Какво означава това?
— Нали разбирате, че нямам право да обсъждам този въпрос?
— Но се налага. Кое смятате за минимална загуба — Лос Анджелис или Ню Йорк? Или може би Албъкърки? Или Сейнт Луис? След като всички ние плащаме за тази минимална загуба, защо не ни осветлите
