Пътят към Омаха

отношение с плътно прилепналите яркочервени панталони с маншети, спускащи се върху чифт бели мокасини „Гучи“.

— Мак, за кой ще се представяш пък сега, по дяволите? — извика Девъро.

— А, ето ви и вас двамата — каза Ястреба без да отговори на въпроса. — Мислех си, че ще трябва да тръгна без да съм ви видял. Страховито бързам.

— Бързаш „страховито“ ли? — каза Дженифър.

— Мак, кой си ти?

— Макинтош Куотърмейн — отвърна глуповато Ястреба, — ветеран от шотландските гренадири. Идеята беше на Джин-Джин. Напред към Холивуд. Аз съм ко-продуцент и технически съветник в продукцията на Грийнбърг.

— Какво?

— Просто, за да държа под око развинтеното финансово въображение на Мани… и може би още няколко неща, ако ми се удаде удобен случай. В Холивуд е пълна бъркотия, нали знаете. Мисля, че има нужда от някой новатор с ясна мисъл… Вижте, беше страхотно да се видя с вас, сладури, но наистина бързам. Имам среща с моя нов адютант — асистент — полковник Роман Забриски, бивш служител от съветската военна кинопродукция. На летището. Самолетът ни отива към крайбрежието.

— Роман З.? — попита зашеметената Редуинг.

— Какво стана със Сайръс? — каза Сам.

— Той е някъде в Южна Франция, проверява един от замъците на Фрейзиър. Бил ограбен по най- вандалски начин.

— Мислех си, че ще иска да се върне пак в лабораторията.

— Да, но как със затворническо досие… ами, Куксън щял да купува някакъв химически завод… Вижте, беше върха, че вие наминахте да ме видите, куклички, но аз наистина трябва да тичам. Дай да те целуна, сладурано, и ако някога ти потрябва тест за бременност, знаеш къде да ме издириш. — Учудената Редуинг прие прегръдката на Ястреба. — И ти, лейтенант — продължи Макензи, прехвърляйки ръцете си върху Девъро, — ти си все още най-добрият адвокатски череп на планетата, с изключение, може би, на командира Пинкъс и малката дама тук.

— Мак! — изкрещя Сам. — Не виждаш ли? Ти започваш всичко отново! От Лос Анджелис няма да остане тухла върху тухла!

— Не, това не е истина, синко, изобщо не е истина. Ние ще върнем отново старите славни дни — Ястреба вдигна куфара си „Луи Вюитон“, прикривайки появилите се в очите му сълзи. — Чао, бебчовци — каза той, обърна се чевръсто и тръгна с бързи крачки по калния път — човек с мисия.

— Защо ми се струва, че по някое време, някъде в Бостън, телефонът ще иззвъни и от другата страна ще бъде Макинтош Куотърмейн? — каза Девъро, обгърнал с ръка раменете на Дженифър, докато и двамата наблюдаваха как фигурата на Ястреба се смалява все повече и повече в далечината.

— Защото е неизбежно, скъпи мой, а и на нас няма да ни хареса, ако не стане така.

,

Информация за текста

© 1992 Робърт Лъдлъм

© 1993 Росица Панайотова, превод от английски

Robert Ludlum

The Road to Omaha, 1992

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008

Издание:

Робърт Лъдлъм. Пътят към Омаха

Роман. Първо издание

Издателска къща „Кронос“ София, 1993

Превод: Росица Христова Желязкова

Художник: Борис Драголов

Редактор: Красимира Петрова

Коректор: Мария Панайотова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9247]

Последна редакция: 2008-09-21 10:49:13

,

1

Поднос за събиране на дарения в църквата.

2

Уилям Блекстоун (1723–1780) — англ. юрист, автор на правна литература — Б.р.

3

Хоук, съкр. от Хоукинс — Ястреб (англ.)

4

Черна дъска (англ.) — Б.пр.

5

„Без имена, приятели неверни“ (лат.) — Б.пр.

6

Благородството задължава (фр.) — Б.пр.

7

Срамота (непр. фр.) — Б.пр.

8

Наздраве (фр.) — Б.пр.

9

От служителите на фБР — Б.пр.