Докато ставаха, Бо Кай изведнъж надигна глава. Ким Сан го потупа по рамото и каза успокояващо:
— Ти си почини тук хубаво. Поспи, докато премине действието на кехлибарената течност.
Бо Кай скочи, при което столът му се прекатури. Сочейки с треперещ пръст към Ким Сан, той закрещя:
— Ти обеща да ме вземеш, подъл развратнико! Може да ти се виждам пиян, но не съм човек, с когото можеш да се подиграваш.
Той сграбчи за гърлото една кана и заплашително я размаха към Ким Сан. Другите посетители на кръчмата се обърнаха да наблюдават зрелището. Ма Жун избълва една цветиста ругатня, бързо измъкна каната от ръката на Бо Кай и изръмжа:
— Няма как. Ще трябва да го влачим с нас.
Ма Жун и Цяо Тай взеха Бо Кай между себе си, а Ким Сан плати сметката. Отвън Бо Кай започна сърцераздирателно да се оплаква:
— Аз съм много болен, не мога да вървя пеш. Искам да полегна на дъното на някоя лодка.
И седна насред улицата.
— Няма да се возиш на лодка! — весело му каза Ма Жун и го вдигна на крака. — Тази сутрин запушихме удобната ти миша дупка в решетката на шлюза. Ще ти се наложи да размърдаш мързеливите си крачка. Добре ще ти се отрази.
Бо Кай ревна да плаче.
— Наеми му носилка — нетърпеливо каза Цяо Тай на Ким Сан. — Чакай ни при Източната врата. Ние ще кажем на пазачите да ви пуснат да минете.
— Радвам се, че дойдохте с нас — рече Ким Сан. — Не знаех, че дупката в решетката е запушена. Ще се видим при вратата.
Двамата приятели тръгнаха на изток с бързи крачки. Ма Жун погледна подозрително към приятеля си, който се движеше, без да продума.
— Всемогъщи небеса! — изведнъж избухна той. — Само не казвай, че пак си хлътнал. Трябва да призная, че не ти се случва често, но когато ти се случи, не е на добро. Колко пъти съм ти говорил да не задълбаваш! Малко любов тук, малко там, така трябва да се забавляваш, без да си навличаш неприятности.
— Какво да правя, момичето ми харесва — смънка Цяо Тай.
— Карай, както си знаеш, но после да не кажеш, че не съм те предупредил.
Завариха Ким Сан в ожесточена разправия със стражите при Източната врата. Бо Кай се беше изправил в носилката и вдигаше врява до небесата, като пееше една мръснишка песен за явно удоволствие на носачите. Цяо Тай обясни на пазачите, че имат заповед да откарат Бо Кай на среща с един човек на отсрещния бряг на притока. Те не изглеждаха много убедени, но ги пуснаха да минат.
Разплатиха се с носачите, пресякоха моста Небесна дъга и на отсрещния бряг наеха лодка. Ма Жун и Цяо Тай мушнаха черните си шапки в ръкавите и привързаха косите си с парчета моряшко въже. Успоредно на второто корабче беше пристанала доста голяма корейска баржа. Между двете й ниски мачти висяха гирлянди от цветни фенери. Ким Сан се покатери на борда, следван от Ма Жун и Цяо Тай, които изтеглиха Бо Кай.
Юсу стоеше до парапета на борда. Беше облечена в корейска национална дреха — дълга права рокля от бяла коприна на цветя, пристегната под гърдите с копринена лента, вързана на красива голяма фльонга. Надолу краищата на лентата се разширяваха. Косите на девойката бяха вдигнати на висок кок, зад ухото й бе втъкнато бяло цвете. Цяо Тай я гледаше възхитено с широко отворени очи. Тя ги поздрави с усмивка:
— Не знаех, че и вие двамата ще дойдете — каза тя. — Но защо сте навили тези странни неща около главите си?
— Шшт — прошепна Ма Жун. — Не казвай на никого. Ние сме маскирани — после подвикна на дебелата жена от второто корабче: — Ей, дърто, я прати насам пухкавата ми приятелка. Някой трябва да ми крепи главата, когато ме хване морската болест.
— В корейския квартал ще намериш много момичета — нетърпеливо каза Ким Сан.
Той кресна на корейски някаква заповед към тримата лодкари. Те оттласнаха баржата и започнаха да гребат.
Ким Сан, Бо Кай и Ма Жун се разположиха с кръстосани крака върху копринените възглавнички, наредени на палубата около ниска лакирана масичка. Цяо Тай се канеше да седне при тях, но Юсу му направи знак да отиде при нея до вратата на надстройката.
— Не искаш ли да видиш как изглежда отвътре едно корейско корабче? — нацупено му рече тя.
Цяо Тай хвърли поглед към останалите. Бо Кай пълнеше чашите с вино, Ким Сан и Ма Жун бяха потънали в разговор. Той пристъпи към нея и каза с пресипнал глас:
— Не мисля, че ще им липсвам, поне за известно време.
Тя го гледаше с палави огънчета в очите. Цяо си помисли, че никога не е виждал толкова красива жена. Тя отвори вратата и той я последва по стълбите към централната кабина.
Разсеяната светлина на две лампи с абажури от цветна коприна падаше върху една много ниска широка абаносова кушетка, покрита с дърворезба, пищно украсена със седефени инкрустации и застлана с дебела, плътно изтъкана тръстикова рогозка. Бродирани копринени драперии украсяваха стените. Синкаво облаче с остро ухание лениво се къдреше над старинна кадилница, поставена върху червена тоалетна масичка от лакирано дърво. Юсу отиде при масичката и донатъкми бялото цвете зад ухото си. После се обърна и попита с усмивка:
— Не ти ли харесва тук?
Цяо Тай я гледаше влюбено и чувстваше някаква особена тъга.
— Сега разбирам — с пресипнал глас каза той — защо човек винаги трябва да те вижда в твоята собствена среда и в дрехите на твоята страна. Но колко странно е, че у вас жените винаги носят бяло. У нас бялото е траурен цвят.
Тя бързо се доближи до него, постави пръст на устните му и прошепна:
— Не говори такива неща.
Цяо Тай я взе в обятията си и я целуна страстно. После я отведе до кушетката, седна и я привлече към себе си.
— Когато се върнем на твоето корабче — пошепна в ухото й той, — ще прекарам цялата нощ с теб.
Той искаше да я целуне отново, но тя отклони главата му, стана и каза тихо:
— Ти май не си много темпераментен любовник, а?
После развърза красивата панделка под гърдите си, тръсна рамене и роклята й падна на пода. Тя се изправи пред Цяо Тай съвсем гола. Той скочи. Вдигна я на ръце и я положи на кушетката. Предишния път тя се бе държала доста сдържано, но сега се показа такава, каквато беше в действителност. Цяо Тай си помисли, че никога не е обичал така жена.
Когато страстта им се уталожи, те останаха легнали един до друг. Цяо Тай забеляза, че баржата се движи бавно по течението. Вероятно наближаваха кея на корейския квартал. Той чу, че на палубата става някаква неразбория. Изправи се в постелята и посегна да вземе дрехите си, които беше оставил на купчина върху пода до кушетката. Но Юсу, застанала зад него, обви нежните си ръце около врата му.
— Не ме оставяй още! — прошепна тя.
Някъде отгоре отекна силен трясък. Последваха гневни викове и ругатни. Ким Сан влетя в кабината, сграбчил дълъг нож. Ръцете на Юсу изведнъж се стегнаха около гърлото на Цяо Тай. Шията му сякаш бе стисната от менгеме.
— Свършвай с него по-бързо! — викна тя на Ким Сан. Цяо Тай сграбчи ръцете й. Опита да се освободи, като едновременно се задържи в седнало положение, но тежестта на момичето го теглеше назад и надолу. Ким Сан скочи напред с нож, насочен към гърдите на Цяо Тай. С върховно усилие Цяо успя да извърти торса си настрани, за да отърси от себе си момичето. Ким Сан нанесе удара точно в момента, когато тялото на Юсу бе закрило Цяо Тай. Ножът се заби в голия й хълбок. Ким Сан го извади и отстъпи назад, гледайки невярващо кръвта, която обля бялата кожа на девойката. Цяо Тай освободи шията си от вече безсилните й ръце, скочи от кушетката и сграбчи ръката, с която Ким Сан държеше ножа. Ким Сан излезе от вцепенението. Той нанесе страхотен удар в лицето на Цяо Тай. Ударът попадна в дясното му око и го
