— Тази история е нагла лъжа! — грубо го прекъсна съдията. — Освен това ми докладваха, че около вашия дом, близо до втория мост на канала, стават странни неща. До второ нареждане ще останете под домашен арест.

Йе Бън започна да протестира, но началникът на стражата му изрева да мълчи. Двама стражници го отведоха в къщичката на пазачите, за да чакат по-нататъшните разпореждания на съдията Ди относно строгостта на режима на домашния арест.

Щом отведоха Йе Бън, пред съдийската маса коленичи Гу Мънпин.

— Вашият покорен слуга — каза той — има малко по-различно становище от това на своя приятел и колега Йе Бън. Доколкото моят служител, кореецът Ким Сан, също е бил замесен в сбиването на баржата, искам да заявя и да подчертая, че се чувствам напълно отговорен за действията на упоменатия Ким Сан, включително и за тези, които е предприемал извън работното си време при мен. Искам да докладвам на негово превъзходителство, че корейската баржа, на която се е случил инцидентът, е моя собственост, а тримата корейски моряци са на служба при мен. Моят майстор в корабостроителницата заяви, че снощи по време на вечерния ориз Ким Сан дошъл на пристанището и наредил баржата да бъде приготвена за път, без да споменава закъде ще пътува. Няма нужда да уточнявам, че е действал без мое разрешение и без мое знание. Но аз лично ще разследвам най-подробно това своеволие и ще бъда доволен, ако няколко опитни служители от съдилището бъдат изпратени на пристанището и в дома ми, за да наблюдават моите действия.

— Съдът — каза Ди — оценява желанието на Гу Мънпин да сътрудничи. Веднага щом приключи разследването на сбиването, трупът на споменатия Ким Сан ще му бъде предаден, за да го изпрати на най- близкия родственик за погребение.

Съдията Ди се канеше да закрие заседанието, когато забеляза някакво брожение сред посетителите. Една висока жена с грубо лице, облечена в черна роба с безвкусни червени апликации, си проправяше път през множеството, като влачеше след себе си друга жена, скрита зад воал. Когато високата жена коленичи, втората, с воала, остана до нея права, със сведена глава.

— Нищожната личност пред вас — с дрезгав глас каза коленичилата — почтително съобщава, че се нарича госпожа Ляо и е притежателка на петото корабче на цветята, закотвено до Източната врата. Тя води в съдилището на негово превъзходителство една престъпница.

Съдията се наведе напред и огледа крехката фигура със забулено лице. Той бе много учуден от онова, което каза жената, защото обикновено съдържателите на бардаците имаха свои начини да се справят с непокорните проститутки.

— Как се казва момичето — попита той — и какво е обвинението, което отправяте срещу него?

— Тя твърдо отказва да съобщи името си, ваше превъзходителство — извика жената, — и…

— Би трябвало да ви е известно — строго я прекъсна съдията, — че нямате право да позволявате на момиче да работи във вашето заведение, без да сте установили самоличността му.

Жената бързо удари глава о пода и захленчи:

— Хиляди пъти прося милостта на негово превъзходителство! Трябваше да започна с това, че не съм наела момичето като проститутка. Ето какво се случи, ваше превъзходителство, самата истина ще ви кажа. На петнайсети преди изгрев слънце Бо Кай дойде на корабчето ми с това момиче, облечено в монашеска роба. Каза ми, че това е новата му наложница, която си е взел миналата вечер. Първата му жена не искала да я приеме в къщата, накъсала дрехите й на парцали, наговорила й обидни думи и не давала дума да се издума, макар че господин Бо Кай спорил с нея до късно през нощта. Каза, че ще му трябват няколко дни, докато се споразумее с жена си, и поиска да остави момичето на моя кораб, докато уреди всичко. Даде ми малко пари и поиска да намеря на момичето прилични дрехи, защото нямало друго, освен тази монашеска роба. А господин Бо Кай е добър клиент, ваше превъзходителство, и работи за корабопритежателя Йе Бън, моряците също са добри клиенти, така че какво друго можеше да направи една самотна жена, освен да се съгласи, ваше превъзходителство. Дадох на пиленцето прилична рокля, настаних го в хубава каюта съвсем само и когато помощникът ми каза, че то трябва да приема и клиенти, за да си поддържа формата, понеже няма да посмее да каже на господин Бо Кай, аз го срязах изкъсо. Държа на думата си, ваше превъзходителство. Това е установен ред в къщата ми. Но и законът, ваше превъзходителство, за мен винаги е на първо място. И така, когато тази сутрин дойде лодката на зарзаватчията и той ми каза, че са разлепени обяви за издирването на Бо Кай, аз рекох на помощника си: „И самата тази дама да не е престъпница, поне ще знае къде негово превъзходителство може да намери Бо Кай. Мой дълг е да съобщя за нея.“ И ето, доведох я в съдилището, ваше превъзходителство!

Съдията изправи гръб в креслото си. Той каза на жената с воала:

— Открийте лицето си, кажете си името и опишете отношенията си с престъпника Бо Кай!

Глава XV

Млада жена разказва потресаваща история; един стар мъж признава зловещо престъпление.

Жената вдигна глава и с уморен жест отметна воала си. Съдията Ди установи, че е доста хубава двайсетинагодишна девойка с миловидно и много интелигентно лице. Тя заговори с тих глас:

— Недостойната личност пред вас е госпожа Гу, по баща Цао.

Над зрителите се понесоха удивени възгласи. Гу Мънпин бързо излезе напред. Той хвърли изпитателен поглед към жена си, после се върна на мястото си на първия ред. Лицето му беше пребледняло като на мъртвец.

— Вие бяхте обявена за изчезнала, госпожо Гу — бавно каза съдията. — Кажете ни какво точно се случи, като започнете от следобеда на четиринайсети, когато сте напуснали бащината си къща и сте оставили брат си назад.

Госпожа Гу погледна умолително съдията.

— Наистина ли трябва да разказвам всичко, ваше превъзходителство? — попита тя. — Аз по-скоро бих…

— Трябва, госпожо Гу! — отсече съдията. — Вашето изчезване е свързано поне с едно убийство, а вероятно и с други углавни престъпления, които се наказват със смърт. Слушам ви!

Тя се поколеба известно време, после започна:

— Когато свърнах наляво към шосето, срещнах нашия съсед Фан Шун, придружен от един слуга. Познавах го по лице, тъй че не видях причина да не отговоря на любезния му поздрав. Той ме попита закъде съм тръгнала. Отговорих му, че се връщам в града и че изчаквам брат си, който скоро ще ме настигне. Понеже той не се появяваше, Фан Шун се върна с коня си обратно до кръстопътя, огледа пътя назад, но от брат ми нямаше и следа. Помислих си, че понеже вече съвсем бяхме наближили главното шосе, той може би е решил, че не се нуждая от придружител, и се е върнал у дома през полето. Тогава Фан каза, че също отива в града, и предложи да ме придружи. Щял да мине по черния път. Увери ме, че е поправен и че ще спестим много време, ако минем по него. Тъй като не ме блазнеше мисълта да минавам сама покрай изоставения храм, приех предложението му. Когато стигнахме до малката колиба при входа към чифлика му, Фан каза, че трябва да каже нещо на своя изполичар, и ми предложи да си почина в колибата, докато се върне. Слязох от коня, влязох вътре и седнах на едно столче. Отвън Фан каза нещо на прислужника си и дойде при мен. Огледа ме от горе до долу със зла усмивка, заяви, че е изпратил прислужника си напред към чифлика, защото искал да прекара известно време насаме с мен — госпожа Гу спря за момент, бузите й се зачервиха от гняв. После продължи с тих глас: — Започна да ме дърпа, аз го отблъснах и предупредих, че ще викам за помощ, ако не ме остави на мира. Но той се изсмя и заяви, че колкото и да викам, няма кой да ме чуе и затова е по-добре да бъда любезна с него. Започна да къса роклята ми. Борих се, колкото можах, но той беше много по-силен. Когато ме съблече, върза ръцете ми зад гърба с пояса на роклята и ме хвърли на снопите. Там трябваше да понеса гнусната му похот. След това развърза ръцете ми и каза да се облека. Заяви, че му харесвам и че трябва да прекарам нощта с него в чифлика. Щял да ме върне в града на другия ден и да разкаже на мъжа ми някаква правдоподобна история. Никой нямало да разбере какво се е случило в действителност. Знаех, че съм изцяло във властта на този мръсник. Вечеряхме в чифлика, после легнахме. Щом Фан заспа, понечих да стана, да избягам и да се върна в къщата на баща си. Но изведнъж видях, че прозорецът се отваря и един висок мъж със сърп в ръката скача в стаята. Ужасно уплашена, събудих Фан, но

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату