на този случай и да не си тръгва, преди поне да е изградил хипотеза, как и защо е било извършено престъплението.
Съдията поклати глава:
— Това е само една от любопитните подробности в този случай — отбеляза той. — Следователят е записал в доклада си, че съдията Уан е бил намерен отровен в собствената му библиотека, че отровата е била идентифицирана като стрит корен от змийско дърво, че не било ясно как е била поднесена, и че няма никакви факти, които да подскажат кой би могъл да бъде убиецът и какъв е бил мотивът му. Това е всичко.
Съдията замълча за момент, после продължи:
— Веднага след подписването на документите за назначението ми отидох в столичния съд да потърся следователя, но вече му бяха възложили нова задача и той беше отпътувал на юг. Секретарят му ми даде папката, от която са били откраднати документите. Каза, че следователят не е разговарял с него по случая, не е оставил писмени бележки, нито пък е дал устни разпореждания, какво да се предприеме във връзка с делото. Както виждаш, Хун, ще трябва да започнем от нищо.
Сивобрадият мъж не отговори. Той не споделяше ентусиазма на господаря си. Продължиха да пътуват мълчаливо. От известно време не бяха срещали други пътници и се движеха сред пущинак. Високи дървета и гъсти храсти ограждаха пътя от двете страни. Тъкмо подминаха един завой, когато от тясна странична пътека пред тях изникнаха двама конници. Бяха облечени в кърпени куртки за езда, мръсни сини кърпи пристягаха косите им. Единият се прицели с арбалета си в пътниците, а другият препусна към тях с гол меч в ръка.
— Слизай от коня, книжен червей! — изрева той. — Ние ще го приемем заедно с коня на дядката като любезен подарък за добрата среща.
Глава II
Ожесточен дуел с мечове остава недовършен; четирима мъже пият вино в една странноприемница на Йеншоу.
Хун бързо се извърна на седлото, за да подаде меча на господаря си, но една стрела изсвистя край главата му.
— Тая клечка беше само за предупреждение, дядка! — извика стрелецът. — Следващата ще се забие право в гърлото ти.
Съдията прецени набързо обстановката. Хапейки ядно устни, осъзна, че няма какво да се прави. Бяха ги сгащили съвършено неподготвени. Сега се проклинаше, че бе отказал военния ескорт.
— Хайде, по-бързо! — изръмжа първият разбойник. — Благодарете на небесата, че сме почтени мъже и може дори да ви пощадим живота.
— Почтени мъже! — с насмешлива усмивка каза съдията, докато слизаше от коня си. — Нападате невъоръжен човек, при това под прикритието на стрелец с арбалет. Вие двамата сте просто най-обикновени конекрадци.
Мъжът скочи от коня си със смайваща пъргавина и застана пред съдията с меч, готов за схватка. Беше малко по-висок от Ди, а широките му рамене и дебелият врат показваха, че е надарен с необикновена сила. Той издаде напред масивната си долна челюст и просъска:
— Няма да ти позволя да ме обиждаш, книгогризецо!
Лицето на съдията се наля с кръв.
— Подай ми меча! — заповяда той на Хун. Мъжът с арбалета незабавно застана с коня си пред сивобрадия старец.
— Затваряй си устата! — свирепо каза той на съдията.
— Хайде, докажете, че не сте най-обикновени кокошкари — сопна се Ди. — Оставете ме да взема меча си. Първо ще приключа с този главорез, после ще се оправя и с теб.
Грамадният мъж с меча започна да се кикоти. Навеждайки оръжието си надолу, той викна на мъжа с арбалета:
— Защо да не си направим майтап с брадатия, братко? Остави го да вземе меча си. Малко ще понакълцам този писарушко, да му е за урок!
Другият замислено огледа съдията.
— Нямаме време да си играем — сопна се той на спътника си. — Да взимаме конете и да се омитаме!
— Така си и мислех — презрително каза съдията Ди. — Лъвове със заешки сърца!
Огромният мъж изпсува мръснишки. Той пристъпи към коня на Хун, сграбчи меча, който старецът държеше, и го подхвърли на съдията.
Ди го улови и бързо смъкна пътната си одежда. Той раздели дългата си брада на две плитки и ги завърза зад врата си. Вдигна меча и каза на разбойника:
— Каквото и да се случи, оставете стареца на мира.
Оня кимна и внезапно атакува с бърз удар, насочен към гърдите на съдията. Ди с лекота парира атаката и направи няколко лъжливи движения, които накараха разбойника да се задъха и да отстъпи.
Следващия път той нападна по-внимателно и двубоят започна да става сериозен. Хун и стрелецът стояха отстрани и наблюдаваха. След като размениха няколко пъти удар за удар, съдията забеляза, че противникът му очевидно е самоук. В начина, по който се дуелираше, липсваха изтънчените хватки на школуваните майстори на меча. Но беше изключително силен, а и го биваше в тактиката: стремеше се с постоянен натиск да изтласка съдията на неравната почва край пътя, където Ди трябваше много да внимава къде стъпва. Това беше първата истинска битка на съдията извън тренировъчната зала и той пълноценно й се наслаждаваше. Помисли си, че отдавна би могъл да обезоръжи своя противник. Но обикновеният меч на разбойника и така не би могъл да издържи дълго срещу закаленото острие на Дъждовния дракон. При един негов опит да отрази острия удар на съдията мечът му внезапно се пречупи на две.
Докато мъжът стоеше стъписан и гледаше парчето, останало в ръката му, съдията се обърна към другия скитник:
— Сега е твой ред — извика той.
Стрелецът скочи от коня си. Свали ездитната куртка и напъха полите на дългата си дреха под колана. Вече бе наясно, че съдията е първокласен фехтувач. Но след бързата размяна на удари и контраудари съдията се увери, че противникът му също е опасен, школуван майстор на боя със саби и с него шега не бива. Ди усети вдъхновение.
Първият двубой бе освободил крайниците му от вцепенението и сега се чувстваше в превъзходна форма. Мечът Дъждовен дракон сякаш бе станал част от собственото му тяло. Той се хвърли срещу съперника си със сложна комбинация от финтове и удари. Другият направи стъпка встрани — краката му се местеха с изненадваща за ръста му лекота — и контраатакува с поредица бързи удари. Дъждовен дракон свистеше във въздуха и отразяваше всички атаки, после се стрелна мигновено напред в дълъг пробождащ удар, който мина на косъм от гърлото на разбойника. Мъжът не трепна. Той бързо изпълни няколко лъжливи движения като подготовка за нова атака.
Изведнъж до ушите на четиримата достигна силно дрънчене на оръжия. Група от двайсетина конници изникна иззад завоя и бързо заобиколи четиримата мъже. Новодошлите бяха солидно въоръжени с арбалети, мечове и дълги копия.
— Какво става тук? — провикна се командирът им. Късата ризница и заостреният шлем показваха, че е капитан от конната военна полиция. Раздразнен от прекъсването на първия му истински дуел, съдията отговори рязко:
— Аз съм Ди Жендзие, новоназначеният съдия на Бънлай. Тези трима мъже са мои помощници. Пътувахме дълго и спряхме за един приятелски тренировъчен дуел, колкото да се поразтъпчем.
Капитанът го изгледа подозрително.
— Ще си позволя да ви обезпокоя, като ви помоля да ми покажете документите си, господин съдия — колебливо каза той.
Съдията извади от ботуша си един плик и го подаде на капитана, който прегледа набързо съдържанието
