— Какво стана, докторе?
— Вървях си по улицата. Отивах да прегледам една родилка на улица „Полумесец“, оттатък моста. Наоколо нямаше никой. Ох!… — докторът млъкна с изкривени от болка устни, докато лекарят опипваше ребрата му.
— Злосторникът се нахвърли върху него изотзад — ядно и бързо изрече антикварят.
— Изведнъж дочух зад себе си прокрадващи се стъпки — едва доловимо продължи доктор Пиен. — Тъкмо да се обърна, — някой ме халоса отляво по главата и аз се залепих за зида. Паднах полузашеметен. Мярна ми се някакъв висок силует, който се надвеси над мен. Започнах да викам за помощ, но онзи ме зарита жестоко и аз млъкнах от болка. Тогава разбойникът се наведе и раздра робата ми. После изведнъж се сепна. Видях го как хукна към моста, а господин Ян тичаше по петите му.
— Беше висок, в тъмнокафява куртка и панталони със същия цвят, ваше превъзходителство — възбудено обясни Ян. — Косата му бе привързана с парцал.
— Видяхте ли лицето му, господин Ян? — попита съдията Ди.
— Зърнах го само за миг, ваше превъзходителство. Кръглолик, с къса брада и бакенбарди. Така беше, нали, докторе?
Доктор Пиен кимна.
— Носите ли често в себе си големи суми? — попита съдията. Доктор Пиен поклати отрицателно глава, а съдията Ди запита отново: — А важни документи?
— Само няколко рецепти и една-две разписки — прошепна доктор Пиен.
Съдебният лекар се изправи.
— Няма причина за тревога, докторе! — бодро каза той. — Гръдният ви кош е натъртен, но не напипвам счупени ребра. Десният лакът е изкълчен, както и коляното. Иска ми се да ви прегледам по-подробно в кабинета си.
— Вдигнете доктора на носилката — нареди съдията на съдебния лекар и се обърна към началника на стражата:
— Пратете четирима стражници на улица „Полумесец“. Нека претърсят всеки ъгъл за човек, отговарящ на описанието на господин Ян. Трябва да е левак — тук съдията се обърна към портиера на храма и извика сопнато: — Вие нищо ли не чухте, нищо ли не видяхте? Какво правехте в този момент? Никой ли не ви е казвал, че трябва да охранявате храма?
— Ами аз… аз бях позадрямал, ваше превъзходителство — запелтечи уплашеният човек. — Бях в стаята си до входа. Събуди ме господин Ян, който блъскаше по вратата.
— Следобед и аз подремвам — намеси се Ян. — Но днес помощникът ми подреждаше една много ценна колекция от нефрит долу в магазина и слязох да се уверя, че е заключил, както трябва, преди да си иде на обед. Тъкмо влязох в магазина, и някой извика за помощ от улицата. Веднага изскочих. Видях как негодникът къса робата на доктор Пиен. Той ме чу и побягна. Аз хукнах след него, но не се оказах достатъчно пъргав. Май вече ми натежават годинките — с печална усмивка додаде Ян.
— Господин Ян, вие най-вероятно сте спасили живота на доктора — отбеляза съдията. — Ако обичате, елате с нас в трибунала да напишете официални показания. Ефрейтор, наведи носилката! И не пипай доктора.
Съдията остана загледан в господин Ян и съдебния лекар, които с помощта на сержант Хун успяха да наместят удобно доктор Пиен на носилката. Докато двамата ефрейтори внимателно го вдигаха, съдията каза тихичко на Хун:
— Злосторникът добре е избрал момента. Рано следобед всички почиват и по улиците почти не се мярка жив човек. А и кварталът отвъд моста е същински зайчарник, идеално място да се скрие човек — и той направи знак на сержанта и на началника да го последват.
Докато крачеха към трибунала, следвани от ефрейторите с носилката, съдебния лекар и господин Ян, съдията Ди се обърна към началника на стражата:
— Вземи кон и иди колкото може по-бързо до стоварището. Качи се на джонката на господин Куан и го извикай да се яви в трибунала. Ако не е там, изчакай го. Бързай! — началникът хукна напред, а съдията прошепна на сержант Хун: — А ти иди веднага у господин Ку и провери дали почива както всеки ден щом влезе в кабинета си, съдията Ди се стовари зад писалището и си наля чаша чай. Изпи я на един дъх и се облакъти. Със свъсени вежди се мъчеше да сложи в ред мислите и догадките, които се въртяха в главата му. Последните разкрития показваха, че не са на съвсем прав път, а и от началото на разследването някаква смътна догадка не му даваше мира. Сивият халат, подгизнал от пот, бе залепнал за гърба и раменете му, но съдията дори не забелязваше това. Стоя така доста дълго и в един миг рязко се изправи.
— Да — промърмори той, — това може да е разрешението. Всичко пасва освен мотива.
Той се отпусна назад и се опита да прецени какво би трябвало да предприеме. Обяснението, което му дойде наум, никак не бе невероятно, но следваше ли да предприема действия, опирайки се единствено на интуицията си? Винаги ли версия, изградена с подробно логическо осмисляне, би трябвало да има предимство пред чистата догадка? Или пък да състави план, който да му позволи да съчетае интуицията с логиката? Поглаждайки дългата си брада, съдията отново потъна в мисли.
Половин час по-късно съдебният лекар го завари в същата поза.
— Доктор Пиен е добре, ваше превъзходителство — съобщи лекарят със задоволство. — Намазах гръдния му кош с мехлем, превързах го, закрепих и дясната му ръка за рамото. Може да ходи. Е, с бастун засега, но ходи. Докторът пита дали вече може да си иде у дома. Иска да си почине на спокойствие.
— Предайте му, че може да си почине и тук, в трибунала — рязко отвърна съдията. Като забеляза стъписаното изражение на лекаря, додаде: — Искам по-късно да му задам още няколко въпроса.
Скоро след като съдебният лекар излезе, на прага на кабинета се появи сержант Хун. Съдията го покани с жест да седне на столчето пред писалището и попита припряно:
— Беше ли си у дома господин Ку?
— Не, ваше превъзходителство. Както научих от домоуправителя му, господин Ку заявил, че в къщата е много душно и затова щял да иде до храма на градското божество, за да запали тамян. Там засега се съхранява ковчегът на Кехлибар, докато се насрочи подходящ за погребението ден. Докато още бях у тях, се появи самият господин Ку. Предадох му да не напуска дома си, защото по-късно негово превъзходителство сигурно ще го призове в трибунала — Хун погледна тревожно съдията и попита: — Какво може да означава нападението над доктор Пиен, ваше превъзходителство?
— Може и да не е нищо повече от опит за обир — бавно отговори съдията Ди. — Ако е така, случилото се не оборва теорията ми за евентуалната вина на доктор Пиен. Ако обаче целта е била доктор Пиен да бъде премахнат, то той е невинен. Явно, без сам да си дава сметка, знае нещо, което може да ни отведе до истинския престъпник, и онзи е искал да му запуши устата. В този случай трябва да се съсредоточим върху версията за господин Ку. Сантименталното му посещение в храма точно в този момент може да е било повод, за да наеме някой главорез да убие доктор Пиен. Между другото докторът пожела да си иде у дома, но наредих да остане тук, за да предотвратя евентуално второ покушение срещу живота му. Радвам се, че си казал на господин Ку да не напуска дома си до следващо разпореждане. Така ни остава да се погрижим само за третия заподозрян, господин Куан Мин.
— Значи наистина Куан е третият! — възкликна сержант Хун. — Но, ваше превъзходителство, защо го включихте в списъка на заподозрените? Естествено Куан може и да отговаря на описанието на нападателя на доктор Пиен, но вие го посочихте още преди последните събития.
Съдията Ди се усмихна уморено.
— Не мога да не включа и Куан. Сигурен бях от момента, в който разбрах къде е изчезнала плочката от доминото.
— Домино ли?
— Да. Една плочка с две нули. Снощи някой я задигна от кутията, докато играехме със съпругите ми на борда на гемията. Единствените, които биха могли да я откраднат, са Ку, Пиен и Куан. Пиен и Ку, когато дойдоха да ми съобщят, че лодките са готови за старт. Тогава прислужницата, която сервира чая, размести плочките и някои се обърнаха с лицето нагоре. А Куан е могъл да я отмъкне, когато ние със съпругите ми преустановихме за малко играта и постояхме край перилата да се порадваме на празничната гледка край канала.
— Но за какво му е на престъпника плочка от домино, ваше превъзходителство?
