ако успее да му осигури Кехлибар само за една нощ.
Съдията Ди тръсна рамене и отпи няколко глътки чай. После отново се отпусна в креслото си и продължи:
— При тази втора версия на Тун и Ся се падат коренно различни роли. Първия път допуснахме, че Ся не е знаел за намеренията на Тун и Кехлибар, преди Ку да му каже. Тук обаче следва да предположим обратното: че Ся е научил от самия Тун за предстоящата му среща с Кехлибар в запустялата къща, където ще разменя перлата срещу солидно количество злато. Но понеже Тун е предпазлив мошеник, не споделя със Ся, че историята около перлата е измислица и че всъщност те с Кехлибар възнамеряват да избягат. Ся съзира възможност да получи наградата, обещана от доктор Пиен. Подготвя скица на имението със запуснатата къща и павилиона по сведения, изкопчени от Тун, после отива при доктор Пиен и му съобщава, че това е моментът да сложи ръка на Кехлибар. И че ако докторът намери начин да се отърве от Тун, той, Ся, на драго сърце ще иде в запуснатата къща вместо Тун и ще заключи Кехлибар в павилиона. Тогава доктор Пиен може да се яви, за да се позабавлява с „пиленцето в кафеза“. Ся ще задигне златото и перлата и с Пиен ще си поделят плячката. Ще уредят нещата така, че на следващата сутрин Кехлибар да бъде открита в павилиона. Тогава всеки, включително и Ку, ще решат, че ужасните й преживявания са причинени от разпасани скитници. Доктор Пиен охотно приема предложението на Ся. Така не само ще спипа Кехлибар, а и ще отнесе десет кюлчета злато — чудесно разрешение на финансовите му проблеми. Съмнявам се Пиен да е повярвал на историята за перлата. Достатъчно е умен, за да не се поддава на скалъпени измислици, и си е дал сметка, че всичко е съчинено от Тун, за да може да избяга с Кехлибар. Това обаче него не го интересува. Пиен сипва отрова в чашата на Тун по време на гощавката в Мраморен мост. Така се отървава от един досаден довереник и си осигурява сериозна печалба, като залага срещу своята лодка. По-късно Кехлибар заварва на срещата в павилиона Ся. Той се опитва да я пречупи със сила, но тя се съпротивява и ненадейно изважда кама. В последвалото сборичкване Ся е ранен и я убива, било случайно, било умишлено. Изведнъж това убийство му предоставя повече власт над Пиен. Ся взема златото, но моята поява му попречва да намери перлата. Ся се връща в града и разказва на доктор Пиен за провала си. Казва му още и че иска по-голям дял от договорения, защото върху доктор Пиен пада отговорността за смъртта на Кехлибар. Ся просто не си дава сметка, че има работа с безогледен маниак. Пиен се преструва, че е съгласен, и разпалва алчността на Ся, като подмята, че би било жалко просто така да се откажат от перлата. Ся изобщо не съобразява, че перлата не може да бъде продадена, и се поддава на увещанията на доктор Пиен сутринта да отидат заедно и да я намерят в запуснатата къща. Пиен оставя Ся да прерови павилиона, след това го убива. Хун, налей ми още една чаша чай, гърлото ми направо изгаря.
Докато пълнеше чашата, сержантът попита:
— А какво според тази версия е направил доктор Пиен, ваше превъзходителство, след убийството на Ся?
— Според мен се е скрил между дърветата по пътеката и е изчакал господин Куан да мине на път за срещата им. Докторът оставя господин Куан да разгледа опустошения павилион, за да се появи след това. Само че преди да излезе от скривалището си, ни забелязва нас с теб. За него това е добре дошло, появяват се още двама свидетели. После тръгва подире ни към павилиона. Нататък нещата до голяма степен съвпадат с първата ми версия. И доктор Пиен, както и господин Ку, е могъл да види госпожица Ли на улицата, защото и той си тръгна преди края на заседанието. Хукнал е веднага към северния квартал и е удушил госпожа Мън. Накратко: на доктор Пиен му се е наложило да се откаже от забавлението си с Кехлибар, но пък се е отървал от двама стръвни и досадни свои довереници, като същевременно е разрешил и всичките си финансови проблеми, защото се е сдобил с десет кюлчета злато плюс значителна сума от залозите. Чиста работа, всичко си идва на мястото!
Съдията Ди замълча. Заслуша се в далечния тътен на гръмотевица. Докато той намотаваше нов мокър пешкир около врата си, сержант Хун отбеляза:
— С позволението на негово превъзходителство втората версия ми се струва по-вероятна. Най-малкото е по-проста. А и срещу доктор Пиен има допълнителни улики: нали твърдеше, че смъртта на Тун Май е от сърдечен удар, и излъга, че е видял Ся да се прибира в града веднага след състезанието.
— Това е важно, но не и решаващо — отсече съдията. — Симптомите наистина можеха да бъдат приети за сърдечен удар. А доктор Пиен може и искрено да се е припознал в някой друг с белег през лицето като на Ся.
— А кой е ремонтирал павилиона?
— Склонен съм да мисля, че е Тун Май. Нали е живял там и е познавал прекрасно цялото имение. Но не го е потегнал, за да бъде склад, както предположих в началото. Решетките на прозорците, стабилната врата, якото резе: всичко това не е, за да се попречи на външен човек да се намъкне в павилиона, а за да не може онзи, който е заключен вътре, да излезе. Павилионът е дори по-подходящ от къщата на старата сводница за тайни оргии. Както казал Ся на госпожица Горска Теменужка: „Там, и да писука пиленцето, няма кой да го чуе.“
Сержант Хун кимна. Остана известно време замислен, подръпвайки тънката си козя брадица. В миг се смръщи и каза:
— Негово превъзходителство спомена, че най-заподозрените са трима. Да не би третият да е господин Куан Мин? Длъжен съм да призная, че…
Гласът му секна посред изречението. В коридора прокънтяха забързани крачки. Вратата се отвори и в кабинета нахълта началникът на стражата.
— Ваше превъзходителство, нападнали са доктор Пиен, за малко не са го убили!
Глава XV
Съдията Ди затваря кръга на заподозрените сержант Хун получава една необикновена поръчка.
Съдията Ди изгледа изумен сержанта. Изправи се в креслото и попита началника:
— Кой го е нападнал?
— Нападателят избягал, ваше превъзходителство. Доктор Пиен още лежи на улицата, където са го съборили.
— Как се е случило?
— Нахвърлили се върху него, както си вървял по улицата, близо до моста над канала. Разбойникът го повалил, но докато бъркал за парите на доктора, господин Ян чул виковете за помощ и изхвърчал от магазина си. Мъжът пуснал доктора и си плюл на петите, а господин Ян хукнал подире му. Само че онзи изчезнал в лабиринта от криви улички отвъд канала и господин Ян не успял да го спипа. После се върнал да провери дали доктор Пиен е още жив и в съзнание, и извикал портиера на храма да дойде да ни предупреди — стражникът си пое дълбоко дъх и продължи: — Доктор Пиен настоя да не го вдигаме, преди друг лекар да потвърди, че няма опасни счупвания.
Съдията Ди стана.
— Да идем там. Ти, началник, вземи съдебния лекар и няколко от твоите хора с носилка. Тръгвай, Хун!
Плътни черни облаци все така висяха ниско над главите им. Те бързо закрачиха сред задухата на улицата, като гледаха да се придържат към високия зид на трибунала. Когато наближиха конфуцианския храм, видяха една групичка мъже, струпани до портиерската къщичка. Началникът на стражата грубо разблъска насъбралите се да направят път на съдията Ди.
Доктор Пиен лежеше проснат на земята до зида. Ян тъкмо подпъхваше под главата му сгъната куртка. Шапчицата на Пиен бе отхвръкнала, панделката, пристягаща косите му, се бе изхлузила и по посинялото му лице бяха полепнали сивеещи влажни кичури. Над лявото ухо се виждаше голяма подутина, лявата половина на лицето му бе насинена до кръв. Робата, цялата в прахоляк, беше разкъсана от раменете до кръста. Съдебният лекар приклекна до него, а доктор Пиен промърмори:
— Прегледайте гърдите, таза, дясната ръка и десния крак. Главата ми е наред. Боли ме натъртеното, но не мисля, че слепоочието е засегнато.
Лекарят заопипва гръдния кош на доктор Пиен с чувствителните си пръсти, а съдията Ди пристъпи напред и запита:
