обстоятелства за прелюбодейството й и намерението да забегне с Тун Май.
Съдията млъкна, като си вееше бавно с ветрилото. След малко продължи:
— След госпожица Горска Теменужка посетих и господин Ян в магазина му за антики. Тъй като госпожица Лян ми каза, че престъпникът е колекционер на антики, исках да понауча нещо за клиентите на господин Ян. Той разказа интересни неща за характера на Ку Юанлян — и съдията препредаде на сержант Хун случая с персийската купа, след което продължи: — Ку съсипва безценна антика заради един нищожен недостатък. Не е трудно човек да си представи как е реагирал, узнавайки, че друго негово безценно притежание, Кехлибар, има най-тежкия за жена дефект, неверността — съдията се смръщи и остана замислен. — И все пак нещо не се връзва. Ако приемем, че Ку е толкова извратен, би ли наел мижитурка като Ся, за да я убие? Нали така се лишава от удоволствието да сложи край на живота й със собствените си ръце? — и съдията припряно поклати глава.
— Едно нещо като че ли действително насочва следата към Ку, ваше превъзходителство. Това, че Ку е наемал и Тун, и Ся да му търсят редки старинни предмети.
— От Ян научих — рязко изрече съдията Ди, — че доктор Пиен и господин Куан Мин също колекционират антики.
Откъм главния вход на съдилището долетя дълбокият звън на големия бронзов гонг, който оповестяваше, че обедното заседание ще започне всеки момент. Съдията стана от стола си със сподавена въздишка. Сержант Хун му помогна да облече официалната роба от тежък зелен брокат и подаде малката черна кадифена съдийска шапчица с крила. Докато нагласяше на главата си шапчицата пред огледалото, съдията Ди каза на сержанта:
— Ще приключа заседанието колкото може по-бързо. Искам веднага след него да отидеш при Шън Ба и да провериш дали е научил нещо около залозите. Можеш да му предадеш, че лично съм казал добри думи за него на госпожица Лян. После иди в странноприемница „Осмината безсмъртни“ и разпитай съдържателя за господин Куан. Колко често отсяда там, за колко време, какви хора го посещават. А още и дали е имал връзки с проститутки или куртизанки и ако е имал, оплаквала ли се е някоя от него. Искам най-подробни сведения за този любезен и невъзмутим търговец.
Сержантът зяпна учуден, но време за въпроси нямаше. Дръпна завесата на входа и съдията Ди влезе в съдебната зала. Докато се качваше на подиума и се настаняваше на трибуната, оживената гълчава в претъпканата зала секна. Сержант Хун се изправи на обичайното си място, отдясно на съдията, сведе се над него и му прошепна:
— Гражданите на Пуян с нетърпение очакват да научат повече подробности за убийствата, ваше превъзходителство.
Съдията кимна и огледа цялата зала. Началникът на стражата и шестима от неговите хора бяха заели отредените им места под подиума с лице към съдията. Държаха в ръце камшици, боздугани, вериги и всевъзможни страховити уреди — неизменните принадлежности на службата им. До трибуната имаше две по-ниски маси с по един писар зад тях, който плюнчеше четчицата си, готов да води протокола от заседанието. На първия ред съдията Ди видя сред зрителите господин Ку и доктор Пиен един до друг. Господин Куан Мин и антикварят Ян стояха на втория. Съдията удари с чукчето и обяви заседанието за открито.
Съдията Ди започна със съобщение във връзка с убийствата на Кехлибар и Ся Куан, без да се впуска в подробности. Каза, че доколкото и двете престъпления са извършени на едно и също място, съдът е убеден, че те са свързани помежду си, и че се провежда най-щателно разследване.
Щом съдията завърши, Куан Мин пристъпи, поклони се и поде:
— На вниманието…
— На колене! — изрева началникът на стражата и вдигна камшика над главата си.
Куан го изгледа възмутено, но коленичи покорно на каменния под пред съдийската трибуна и продължи:
— На вниманието на почитаемия съд се представя Куан Мин, търговец, и има честта да доложи, че е решил да изкара престоя си в града на джонката си, закотвена при стоварището до Западната врата.
— Ще бъде протоколирано — каза съдията Ди. И когато Куан Мин вече се бе изправил, неочаквано додаде: — Сутринта, когато ви разпитвах, не бяхте особено словоохотлив, господин Куан.
Куан погледна съдията, без да трепва, и отговори спокойно:
— Изрично ми бе наредено да бъда лаконичен, ваше превъзходителство.
— Човек може и с малко думи да се изразява точно и ясно, господин Куан. Знам къде да ви намеря, можете да си вървите.
Когато Куан зае отново мястото си сред публиката, съдията Ди огласи току-що пристигнала от столицата наредба относно издаването на документи за самоличност. Докато обясняваше новите правила и изисквания, почувства, че задухата го души. Под дебелата роба целият плуваше в пот. Канеше се да вдигне чукчето и да закрие заседанието, когато към съдийската трибуна се приближиха двама спретнато облечени мъже и коленичиха. Казаха имената си и заявиха, че държат дюкяни. Имали разпра за парче земя. Няколко зрители напуснаха залата. Сред тях съдията забеляза и господин Ян.
Той изслуша многословните обяснения на двете страни. Накрая ги отпрати с обещание да свери претенциите им с поземлените регистри. След тях напред пристъпи собственикът на стара заложна къща и подаде оплакване срещу двама бандити, които се опитали да го изнудят със сила. Последваха и други. Гражданите очевидно бяха оставили всичките си проблеми за след първите пет празнични дни от месеца. Времето течеше. Вече повечето слушатели бяха пуснали съдебната зала, включително доктор Пиен, господин Ку и господин Куан Мин. Наближаваше времето за обедния ориз. Съдията Ди се извърна към сержант Хун и му каза тихичко:
— Само небесата знаят кога ще свърши това. Ти излез и направи каквото ти казах. Ще се видим по- късно в кабинета ми.
Съдията приключваше с последния случай, но в този миг при входа на залата настана неочаквано оживление. Той вдигна с досада очи и в миг изопна рамене на стола си. Към съдийската трибуна приближаваше странна процесия.
Най-отпред вървяха трима яки на вид мъже. Дрехите им бяха разкъсани, очевидно някой не на шега ги бе пердашил. Единият държеше главата си с ръце, по раменете му течеше кръв. Вторият придържаше дясната си ръка с лявата, бледото му лице бе сгърчено от болка. Третият едва плетеше крака, притиснал с ръце корема си. Сякаш всеки момент щеше да рухне, но криво-ляво ситнеше пред госпожица Горска Теменужка, която яростно го ръгаше в гърба с прибрания си чадър. Издокарана с кафявата си куртка и панталон, тя крачеше с невъзмутимо изражение на широкото си бакърено лице. Зад нея се показа закръглено младо момиче в пищна синя роба на едри червени рози. Лявата половина на лицето й бе цялата посинена, окото й — подпухнало и затворено. Когато всички стигнаха пред съдийската трибуна, госпожица Лян изкомандва грубо тримата мъже, които тутакси паднаха на колене. Началникът на стражата изруга и пристъпи към нея, но тя безцеремонно му се сопна:
— Знам как трябва да се държи човек в съда. Ти стой настрана и не се бъркай! — после се обърна към момичето:
— А ти коленичи, миличка, такъв е редът. Ти не си служител на двореца като мен — после погледна съдията и заговори спокойно и отчетливо:
— На вниманието на почитаемия съд. С най-дълбоко уважение пред вас се явява Алтан Цецег Катун, както е кръстена по рождение, на която с императорски указ бе дадено китайското фамилно име Лян и собствено име Горска Теменужка. По професия борец. Тези тримата са дезертьори от военна джонка по канала и понастоящем упражняват хайдутлук. Казват се, от ляво на дясно, Фън, Уън и Ляо. Името на жената от лявата ми страна е Ли, наричана Божур, блудница с разрешително да практикува занаята си. С позволение на негово превъзходителство… — тя се обърна към по-старшия писар и попита:
— Записа ли всичко дотук? — старецът кимна в безмълвно изумление и тя продължи към съдията:
— Явилата се пред вас умолява негово превъзходителство за разрешение да предяви обвинение срещу гореспоменатите Фън, Уън и Ляо.
Съдията мълчаливо се бе вторачил в невероятната жена. След известна пауза каза лаконично:
— Молбата се удовлетворява.
— Както явилата се пред вас си седеше в задния двор на къщата си с обедната порция ориз, поднесена
