или наложница. — Ян поклати глава, после вдигна поглед и побърза да добави:
— Но докторът е сдържан и почтен човек, ваше превъзходителство. Никога не дава израз на семейните си проблеми.
— Чух, че имал и финансови затруднения.
Антикварят го стрелна с очи.
— Финансови затруднения ли? Дано не е вярно, защото ми дължи доста пари. Не, не вярвам, той е трезв търговец, а и има добра клиентела, всички знатни хора в града ходят при него на преглед. Грижи се редовно и за първата съпруга на господин Ку.
Съдията кимна. Допи чая си и внимателно остави крехката прозирна чашка на масата. Известно време помълча, поглаждайки дългата си черна брада. Най-сетне рече:
— След като така и така съм дошъл, да ви попитам какво мислите по един друг въпрос. Не може да не сте чували прочутата история за Императорската перла, изчезнала преди стотина години. Имате ли някакво обяснение за тази отколешна загадка?
— Ваше превъзходителство, навремето са претърсили двореца педя по педя. Аз съм убеден, че перлата е скрита от самата императрица. Това е било предлог тя да се отърве от някои съпернички, които са се домогвали до любовта на императора, и да ги изпрати на смъртни изтезания. След като постигнала целта си, императрицата е хвърлила перлата в някой дълбок кладенец или другаде. Зад златните порти на двореца се разиграват стотици трагедии, ваше превъзходителство. Пък и кой ще открадне нещо, което не може да се продаде?
— И все пак да предположим, че перлата наистина е била открадната, господин Ян. Съвсем ли е невъзможно да бъде продадена?
— Не и в границите на империята, ваше превъзходителство. Но ако крадецът е имал близки връзки с арабските или персийските търговци, които отсядат в Кантон, може и да я е продал на някой от тях. То се знае, за нищожна част от реалната й стойност. Тогава търговецът я е препродал в някоя далечна варварска страна. Това би било единственият начин крадецът да се отърве от нея, без да си навлече сериозни неприятности.
— Разбирам. Е, време е да вървя. Тепърва трябва да се подготвя за обедното заседание. Между другото да сте ходили някога в разрушения храм в мандрагоровата горичка?
Лицето на Ян посърна.
— За нещастие не съм, ваше превъзходителство. През гъстата гора няма път, а и местните хора ще възнегодуват срещу всеки опит някой да проникне в нея. Но разполагам с доста подробно описание на храма.
Ян стана, отиде до стойката с книгите и взе един том. Подаде го на съдията с думите:
— Един от предшествениците ви, ваше превъзходителство, е публикувал тази книга поверително.
Съдията Ди я прелисти и му я върна.
— В трибунала разполагаме с екземпляр от книгата — поясни той.
— Доста интересно четиво. Има чудесно описание на мраморната статуя на богинята. Какво не бих дал поне веднъж да зърна тази статуя — замечтано изрече антикварят. — Казват, че била от времето на династията Хан, издялана от монолитен мраморен блок заедно с пиедестала. Квадратният олтар пред нея също е мраморен и именно на него убивали младежите, принасяни в жертва на богинята. Това е безценна реликва. Ваше превъзходителство, не може ли да предложите на министерството по обредите и ритуалите да изсече гората и да възстанови храма? Ако се разгласи, че с разни злокобни знамения богинята негодува, задето храмът й е запуснат, местните хора, струва ми се, няма да протестират срещу такъв план. А храмът може да се превърне в една от историческите забележителности на областта ни.
— Предложението ви е чудесно. Непременно ще го имам предвид. Не ми е приятно в окръга ни да съществува забранена територия, обгърната в тайнственост. Кой знае какво може да се върши там — съдията се изправи и добави: — Е, много съм ви задължен, господин Ян.
Изпращайки съдията, търговецът на антики каза:
— След малко и аз тръгвам за трибунала. На практика всички, свързани с жертвите, са мои клиенти и намирам за свой дълг да присъствам на заседанието.
Глава XIII
Съдията Ди отказва да снеме подозренията от господин Ку Юанлян; пред съда се явява причудлива процесия
Щом стигна в съдилището, съдията Ди се отправи към покоите си в задната част. Беше му горещо, чувстваше се уморен. Набързо се изкъпа, облече тънък бял памучен халат и си сложи една лека шапчица на главата. Така пременен, тръгна към кабинета си. Там го чакаше сержант Хун. Съдията откачи от стената едно ветрило от дълги пера на жерав и седна на писалището, веейки си енергично. Дори за краткото разстояние от покоите до тук отново бе плувнал в пот.
— Е, какво ново? — отривисто попита той сержанта.
— Провървя ми, ваше превъзходителство. В една зарзаватчийница наблизо попаднах на приказлива млада прислужница от дома на Ку. Без особени усилия разбрах от нея, че рано сутринта господин Ку действително е излязъл да поязди.
— Често ли го прави? — веднага попита съдията Ди.
— За пръв път, ваше превъзходителство. Според момичето прислужниците единодушно решили, че Ку е излязъл да се поразсее от мисълта за смъртта на Кехлибар. Добави, че независимо от разликата във възрастта им Ку и Кехлибар много се обичали и че Кехлибар винаги помагала на Ку в грижите около първата му съпруга. Каза, че двамата живеели в истинско разбирателство и щастие.
Хун изчака минута-две съдията да каже нещо, но той остана безмълвен. Изведнъж разтърси рамене и посочи две малки продълговати бамбукови плочки сред книжата върху бюрото.
— Кога пристигнаха? — попита съдията.
— Ефрейторът от Южната врата ги донесе преди две-три минути, ваше превъзходителство.
Съдията ги разгледа с интерес. Бяха почти еднакви по големина и върху всяка бе изписано числото 207. Но докато цифрите върху едната плочка бяха надраскани с непохватно усилие от някой почти неук, почеркът върху другата издаваше уверената ръка на грамотен човек. Освен това напряко на втората имаше съвсем тънка, почти незабележима рязка, която разделяше повърхността й на два еднакви квадрата. Съдията наплюнчи показалец и изтри изписаните цифри. Пъхна плочката в ръкава си и с доволна усмивка заяви:
— Ще я задържа. Другата върнете на охраната. Така, а сега да ти разкажа за посещението си при приятелката на Шън Ба госпожица Горска Теменужка.
— Как изглежда, ваше превъзходителство? — нетърпеливо запита Хун. — Наистина ли е толкова изискана и деликатна?
— Не знам дали това са най-точните думи — насмешливо отвърна съдията Ди. — Тя е монголка боркиня, доста страшничка — и съдията предаде сбито на сержанта разговора си, като заключи: — Вече знаем, че из града шета жесток маниак и че е наемал първо Тун, после и Ся да му доставят жени, с които да задоволява мерзката си похот. И че същият този злодей е отговорен за трите убийства.
— Това ще рече, че можем да изключим първия заподозрян, ваше превъзходителство. Имам предвид господин Ку Юанлян. Да убие от ревност втората си съпруга и нейния любовник, това мога да си представя. Но изключено е според мен човек като господин Ку перверзно да изтезава жени.
— Не съм толкова сигурен, Хун. В очите на всички, дори на собствената си прислуга, Ку е начетен ценител на изкуството и любящ съпруг, но е напълно възможно в душата си да таи извратени страсти. Подобни люде обикновено умеят безупречно да прикриват порочните си наклонности. Затова случаи, свързани с такива перверзни типове, винаги са особено трудни за разрешаване. Единствените, които наистина знаят що за човек е той, са двете му съпруги. От тази гледна точка историята, как госпожа Ку излиза, за да отиде на гости при своя приятелка, и внезапно загубва паметта си, не звучи особено убедително. Ами ако всъщност е бягала от мъжа си, който е имал навика да я бие и да я изтезава? И ако именно отчаянието й от зверските мъчения е причината да полудее? Не забравяй още и белезите по трупа на Кехлибар, които може да водят до същия източник. В този случай би имало смекчаващи вината
