— Пази ми сянка, когато излезем на улицата, миличка — каза тя. — Много съм чувствителна към слънцето, пък и не е редно човек с моето положение да ходи без придружител из града.
И закрачи към изхода, а момичето смирено я последва.
Глава XIV
Съдията Ди излага в задухата две версии пред сержант Хун; началникът на стражата донася вест за ново нападение
В кабинета на съдията Ди старшият писар му помогна да се преоблече в тънък зелен памучен халат. Съдията се разпореди да му сервират обедния ориз в кабинета, а после да му донесат и леген със студени пешкири. И щом началникът на стражата се върне, незабавно да му докладва.
Щом даде разпорежданията си, съдията Ди закрачи из кабинета със сведена глава. Обмисляше последните разкрития. Явно Ся Куан бе наел тримата бандити по нареждане на своя покровител, неизвестния маниак. Дали собственичката на къщата зад даоисткия храм, където е трябвало да отведат похитената жена, го познаваше? Прекалено хубаво и лесно би било, за да се окаже истина. Но пък се случваше щастливо съвпадение да разплете и най-забъркания случай. На вратата се почука. Съдията вдигна глава, очаквайки да види на прага началника на стражата. Появи се писарят, хванал поднос с купичка ориз, супа и блюдо мариновани зеленчуци.
Съдията Ди седна на писалището да обядва. Почти не усещаше какво слага в устата си, мислите му бяха погълнати от трите убийства. Усещаше, че разследването е стигнало до повратна точка, защото най-сетне бе наясно с подбудите на убиеца. Първоначално бе приел за мотив алчността — предполагаше, че престъпникът е целял да задигне перлата и златото. После отхвърли алчността и реши, че злодеят се ръководи най-вече от ревност, което водеше до изводи че историята за Императорската перла е чиста измислица. Сега следваше да отхвърли и ревността, поне като главен двигател, защото вече безусловно бе установено, че в основата на престъпните деяния лежи някакъв извратен порив да се изтезават жени, каквито и да било. Естествено, както доказваха и кражбата на златото, и машинациите със залаганията, все още и алчността не биваше да се пренебрегва като мотив. Но всичко това в момента оставаше на заден план. Като основна първопричина напред излизаше извратена похот. А това не бе никак добре, защото, усетят ли подобни маниаци, че някой пречи на кроежите им, склонни са да прибягват до страшни зверства без оглед на последиците.
Броят на заподозрените се свеждаше до трима, известни на съдията, и евентуално четвърти, неизвестен. Съдията Ди въздъхна дълбоко. Ако престъпникът се ръководеше от някой от обичайните мотиви — алчност, ревност, желание за мъст и прочее, щеше да е ясно каква насока да поеме разследването: старателно и систематично проучване на всичко, свързано с тримата, включително произхода им, семействата, материалното състояние и т.н. Но след като имаше работа с маниак, време за подробно проучване нямаше. Защото нищо чудно престъпникът да убиеше отново, като жертва можеше да бъде всеки. Трябваше незабавно да се предприемат мерки. Само че какви мерки и срещу кого?
Той остави пръчиците за хранене, но не помръдна от писалището, така потънал в мисли, че забрави дори за жегата. Писарят се върна и донесе бакърен леген с пешкири, накиснати в ледена ароматизирана вода. Съдията тъкмо бършеше лицето си, когато се появи началникът на стражата. Щом зърна посърналото му лице, съдията тревожно запита:
— Какво става?
— Къщата намерихме лесно, ваше превъзходителство. В нея е живеел градинарят на стар господарски дом, необитаван от години. Самият дом е напълно порутен, но къщичката на градинаря в дъното на имота е добре поддържана. Единственият й обитател е старицата Мън. Предобед обикновено идвала чистачка да разтреби. Съседите подозират, че там са се устройвали оргии, защото нощем често виждали мъже и жени да влизат и да излизат. Но понеже къщичката е в дъното на запуснатото имение, не виждали и не чували какво точно става. Затова и никой няма представа, кой я е убил.
— Убил!? Защо не започна с това, ама че глупак! Как е била убита?
— Удушена е, ваше превъзходителство — унило отвърна началникът. — Трябва да е имала гостенин, при това малко преди ние да пристигнем, защото чаят в двете чаши, които заварихме на масата, не беше изстинал. Госпожа Мън лежеше мъртва на пода до прекатурения си стол. Около шията й бе усукан копринен шал. Веднага го развързах, но тя вече бе умряла. Наредих да докарат тялото й тук. Сега съдебният лекар прави аутопсия.
Съдията Ди прехапа устни. Четвърто убийство! Овладя се и изрече с равен глас:
— Добре, постъпил си, както трябва. Свободен си.
На прага началникът за малко не се сблъска със сержант Хун. От стражите, охраняващи входа на съдилището, той вече бе научил за новото убийство и бе дотичал да разбере как е станало. Щом влезе, седна и попита:
— Какво означава това, ваше превъзходителство?
— Означава, че имаме работа с невероятно умен и решителен противник, Хун. Да ти кажа какво стана в съда, след като излезе — и съдията разказа на сержанта за подвизите на госпожица Горска Теменужка и заключи: — Престъпникът навярно е видял госпожица Лян да води тримата бандити и жената към трибунала. Тримата мъже той, естествено, не е разпознал, защото пазарлъците около похищението е оставил на довереника си Ся. Но е разпознал госпожица Ли, която е виждал на някое празненство или пир и е бил набелязал за своя следваща жертва. Разбрал е, че госпожица Лян е изненадала похитителите и те ще признаят накъде са водели жертвата си. Веднага е отишъл в къщата и е убил старата сводница — съдията сърдито подръпваше брадата си. После въздъхна дълбоко и попита: — А ти какво успя да научиш?
— Немного, ваше превъзходителство. Говорихме надълго и нашироко с Шън Ба. Той се беше постарал, но успял да разбере единствено, че човекът, който стои зад машинациите със залозите, е свързан с антикварната търговия.
— Пак тази антикварна търговия! Пресвети небеса, като че ли всеки, свързан по някакъв начин с този случай, се интересува и от антики.
— Колкото до Куан Мин, ваше превъзходителство, собственикът на странноприемницата го описа като тих човек, който никога не създава неприятности и си плаща редовно сметките. Заедно проверихме регистъра му и се оказа, че миналата година Куан е отсядал в странноприемницата осем пъти. Винаги идвал неочаквано и никога не оставал повече от два-три Дена. Обикновено излизал веднага след закуска и се прибирал късно вечер. Никой никога не го бил посещавал.
— Кога е бил в странноприемницата за последен път?
— Преди около три седмици. От време на време Куан искал от собственика да му намери жена и винаги уточнявал, че държи да е обикновена проститутка, не скъпа куртизанка, че не било задължително да е хубавица, стига да е чистоплътна, здрава и цената й да е приемлива — сержантът направи физиономия и продължи с примирен тон: — Наминах и през публичния дом близо до странноприемницата, откъдето собственикът обикновено наемал жени за Куан. Говорих с момичетата, които са били с него. От тях не научих нищо особено. Според тях Куан не бил нито по-добър, нито по-лош от повечето клиенти. Никога не искал нещо по-особено, пък и нямало смисъл да се мъчат да му угаждат, защото и така, и така не давал големи бакшиши. Това е — той помълча, после попита: — Защо са ви всички тези подробности за Куан, ваше превъзходителство? Мислех, че…
Прекъсна го почукване на вратата. Влезе съдебният лекар. Поздрави съдията и му подаде един лист с думите:
— Както негово превъзходителство ще разбере от доклада ми, жената на име Мън е около петдесетгодишна. Освен ивицата около врата й други следи от насилие по тялото не открих. Предполагам, че докато са пиели чай, убиецът й е станал от мястото си по един или друг повод и докато е бил зад гърба й, в миг е надянал шала на шията й. Шалът беше стегнат тъй зверски, че коприната се бе впила в плътта, почти бе прерязала дихателната тръба.
— Благодаря. Нека поставят временно трупа в някакъв ковчег и да уведомят най-близките й да го приберат при първа възможност, за да не стои така в тази жега. Господин Ку Юанлян откара ли вече тялото на Кехлибар? Чудесно. Погрижете се и семейството на Ся Куан да бъде известено. Чух, че родителите му
