— Защото има остър ум — с унила усмивка отвърна съдията. — Всъщност далеч по-остър от моя. Щом е зърнал плочката с двете нули върху масата, му е хрумнала невероятната прилика с пропуските на стражите при градските врати. Забелязал я е на мига, а на мен ми трябваше доста време да се сетя. Дошло му е наум, че ще е крайно нежелателно довереникът му Ся Куан на връщане в града след вечерния час да доказва самоличността си пред охраната на Южната. И ако след време някои реши да провери кои се е прибрал в града по-късно, било във връзка с убийството на Тун, било с издевателствата над Кехлибар в запуснатата къща, току-виж стражите си спомнили за Ся най-вече покрай белега на лицето. Затова и престъпникът е откраднал плочката от доминото, щом я е зърнал. После е изписал върху нея какъвто номер му е хрумнало, и я е дал на Ся. И Ся наистина я е използвал, когато се е върнал в града, за да докладва на покровителя си за случилото се в павилиона. Преди малко ефрейторът от Южната врата донесе фалшивия пропуск.
— И това е фаталната грешка на престъпника — вметна сержантът.
— Не е толкова фатална. Той няма как да е знаел, че за мен доминото е сериозна игра и че липсата на една плочка няма да ме остави на мира, докато не разбера къде е. Но стига толкова теории. Да се залавяме за работа, защото имаме куп неща да свършим, а времето е малко. Трябва да проведем най-подробно разследване на всичко, свързано с тримата заподозрени, но за зла врага времето не ни стига. Пето убийство не бива да допускаме! Трябва да действаме, но преди да разберем къде е Куан, не мога да сторя нищо. Иди да провериш дали началникът на стражата не се е върнал.
Сержантът веднага тръгна да разпита охраната при входа. Съдията Ди стана от стола и отиде до прозореца. Отвори го и се наведе навън. Със задоволство забеляза, че, изглежда, се бе появил лек ветрец. После умислено се загледа в малката каменна градина. Костенурката безгрижно тътреше черупката си между растенията до миниатюрното езерце със златни рибки. Придвижваше неотклонно тромавите си крака, проточила любопитно врат. Съдията Ди чу сержант Хун да влиза и се обърна:
— Началникът още не се е върнал от стоварището ваше превъзходителство.
— Дано Куан не е избягал — тревожно каза съдията После поклати глава и добави: — Не, едва ли е побягнал. Твърде умен е, за да го направи — той взе ветрилото си от пера на жерав, седна и продължи: — Докато чакаме Куан, бих могъл да ти изложа аргументите си за обвинение срещу него. Така ще знаеш точно в какво положение се намираме спрямо тримата първи от списъка ни със заподозрени.
Съдията уви нова мокра хавлиена кърпа около врата си.
— Допускам — поде той, — че в столицата господин Куан Мин води живот за пример. Но при честите си пътувания дава воля на извратената си природа. Той е много умен човек и държи перверзията си в тайна, възможно най-дълбоко скрита. Дори се е погрижил в хановете, където отсяда, да си създаде име на съвършено нормален мъж, който от време на време се забавлява със здрави и евтини жени от занаята, поръчани по обичайния начин. Покрай интереса си към антики Куан се запознава при посещенията си в Пуян със студентите Тун и Ся. Наема първо Тун, а после Ся като посредници за действителните си удоволствия, които не са нито толкова здравословни, нито толкова евтини. Пак покрай антиките се запознава и с Ку Юанлян. Антикварят Ян ми каза, че Ку понякога купувал от Куан. А Кехлибар е била и помощничка на съпруга си, именно тя е разпределяла и подреждала колекцията му и е водила каталог, така че Куан я е виждал при посещенията си у Ку. Куан пожелава Кехлибар по същите причини, които вече изложих във версията си за доктор Пиен: неистов стремеж за перверзни издевателства над изискани дами. Куан нарежда на Ся да бъде нащрек и щом се отвори възможност по някакъв начин да сложи ръка на Кехлибар, веднага да му съобщи. Преди няколко дни Куан може да е пратил писмо на Ся, че пристига в Мраморен мост вчера сутринта. Предугаждайки желанията на Куан, Ся предварително наема тримата злодеи да отвлекат проститутката Ли, която Куан е набелязал за своя бъдеща жертва, след като я е видял на някой прием тук при свое предишно посещение в града. Вчера сутринта Ся хуква към Мраморен мост. Съобщава на Куан плана си за похищението на госпожица Ли, но и голямата вест: Куан може да има Кехлибар още същата нощ. Ся разказва на Куан за заплануваната среща на Кехлибар и Тун в запуснатата къща по повод продажбата на перлата и добавя, че е готов да отиде наместо Тун. Куан се съгласява веднага, защото така не само ще се позабавлява с Кехлибар, но и ще се сдобие с десет кюлчета злато. Вероятно Куан не се хваща на историята за Императорската перла, но премълчава недоверието си. Първата му грижа е да се отърве от Тун Май. Ся го уведомява, че преди състезанието ще има гощавка за екипажите в Мраморен мост и че там ще бъде и Тун като барабанчик на доктор Пиен. Това решава проблема на Куан. Изпраща на доктор Пиен бележка с молба да се срещнат на джонката му. Пиен отговаря, че е много зает и че може да го посети по-късно следобеда. Това за Куан е добре дошло и той приема поканата на доктор Пиен да го придружи на гощавката, където сипва отрова в чашата с вино на Тун. Ся ще отиде на срещата в запуснатата къща, а после и Куан, Щом Ся му докладва, че Кехлибар е заключена в павилиона. На следващата сутрин Куан ще „открие“ там изтерзаната жена, когато отиде за срещата си с Доктор Пиен, за да разгледат имота. Но понеже Куан е алчен, дава на Ся и наставления, как да манипулира залозите. Накрая му нарежда да отмени уговорката с тримата злосторници, защото помислите му вече са устремени към далеч по-сериозни неща от това да издевателства над една обикновена проститутка.
Съдията Ди замълча. Остана известно време заслушан в засилващия се тътен на бурята. Този път като че ли беше съвсем наблизо.
— А защо Куан е идвал снощи на гемията ви, ваше превъзходителство? — запита сержантът.
— И аз се питам същото, Хун. Обяснението вероятно е желанието му недвусмислено да се засвидетелства, че по време на състезанията е бил в града и че се е върнал в Мраморен мост едва късно през нощта. Моряците на неговата джонка са били пияни, Сун — болен, така че е трудно да се проследи къде точно е ходил Куан. Тъй или инак, Куан задига плочката от доминото, предава я на Ся, после се връща бързо в Мраморен мост. По-късно през нощта отново се среща там със Ся и Ся му съобщава, че всичко е отишло по дяволите: наложило се е да убие Кехлибар и е взел само златото, защото моята поява му е попречила да претърси павилиона за перлата. Куан съжалява за пропуснатите часове с Кехлибар, но пък (което за него вероятно е далеч по-важно) е спечелил десет кюлчета злато. Оттук насетне историята продължава, както и при другите версии: Куан убеждава Ся да иде в пустата къща тази сутрин преоблечен като дърводелец, за да претърси навсякъде за перлата. Самият Куан има напълно основателна причина да бъде там, нали си е уговорил среща с доктор Пиен? След като Ся претърсва целия павилион, Куан го убива. Последното убийство — на старата сводница, е станало както при версиите за Ку и Пиен. Това е.
Съдията Ди избърса лицето си с нов пешкир, а сержант Хун последва примера му. В малкия кабинет беше непоносима задуха. След малко Хун отбеляза:
— Една дреболия в защита на Куан е това, че му прилоша, когато видя трупа на Ся. Не е лесно да се преструваш, че повръщаш така.
Съдията сви рамене.
— Куан учтиво ни обърна гръб, а точно тогава цялото ни внимание бе насочено към прискръбното откритие. Куан спокойно може да си е бръкнал с пръст в гърлото!
На вратата се почука и влезе началникът на стражата.
— Наложи се дълго да почакам, ваше превъзходителство — поде той с доволна усмивка, — но намерих господин Куан. Капитанът на джонката ми каза, че двамата с господин Сун отишли в града на пазар веднага след като обядвали. Господин Сун се върна сам и обясни, че господин Куан останал в квартала при канала. Веднага отидох там, открих го в една малка аптека и го докарах тук. Сега чака в стаята на охраната.
— Чудесно! Къде е доктор Пиен?
— Докторът и съдебният лекар пият чай в архива, ваше превъзходителство. Докторът диктува показанията си за покушението. Ето и писмените показания на господин Ян. Той се върна в магазина си.
Съдията хвърли поглед на двата документа. Подаде ги на сержанта и попита началника:
— Хората ти заловиха ли нападателя?
Лицето на началника помрачня.
— Не, ваше превъзходителство. Разпитаха кого ли не по улица „Полумесец“, претърсиха всяко кътче, където можеше да се е скрил, но не откриха и следа от престъпника.
Началникът тревожно погледна съдията, очаквайки да бъде смъмрен. Но съдията Ди само подръпна безмълвно бакенбардите си и след малко каза:
— Предай на господин Куан, че няма да мога да го приема веднага, защото искам да присъстват и господин Ку и доктор Пиен. Държа разговорът ни да бъде неофициален, поради което реших да го проведа в
