дома на господин Ку. Там е много по-удобно. Прати хора да отнесат доктор Пиен и господин Куан в дома на господин Ку със закрит паланкин. Кажи на господин Ку, че искам да се срещнем в библиотеката му. Кажи му още, че ще дойда, когато приключа с няколко рутинни задължения тук. Запомни ли всичко? — началникът се поклони раболепно, а съдията продължи: — След като оставиш господин Куан и доктор Пиен, върни се незабавно за нови наставления.
Началникът излезе, а сержант Хун попита нетърпеливо:
— Негово превъзходителство очаква при кръстосан разпит виновникът сам да се издаде, така ли?
— Така поне се надявам. А сега имам задача за теб, Хун. Трябва ми една дървена ръка.
— Дървена ръка ли?
— Да. Отскочи до господин Ян и го попитай дали не може да ни услужи. В магазина му не може да не се търкаля някоя счупена ръка от будистка статуя. Обикновено ги правят от отделен къс дърво и после ги добавят към статуята. Трябва ми лява длан, колкото човешка или по-голяма. Нека да я боядиса в бяло, а на показалеца й да надене медна халка с някакъв евтин червен камък. Обясни на господин Ян, че ръката ми трябва като веществено доказателство при срещата с доктор Пиен и господин Куан, която ще се състои довечера в библиотеката на господин Ку.
Мълния озари облепения с хартия прозорец, последва оглушителен гръм. Съдията Ди додаде:
— Иди със закрита носилка, Хун, да не те намокри дъждът. Като се върнеш, ще ти обясня какво съм намислил.
Глава XVI
Четирима мъже си говорят в една полутъмна стая; две бели ръце се показват от мрака
Вече бе мръкнало, когато изпотените носачи свалиха от раменете си официалния паланкин на съдията Ди в предния двор. По стрехите околовръст бяха окачени шест огромни фенера от промазана хартия с големи червени надписи „Дом Ку“. Светлината им озари разтревоженото лице на Ку Юанлян, който се спусна към паланкина, придружен от домоуправителя си. Двамата очакваха от часове в двора пристигането на магистрата.
Съдията Ди слезе от носилката, след него и сержант Хун. Господин Ку ги посрещна с дълбок поклон. Съдията кимна и го заговори приветливо:
— Съжалявам, но неотложни служебни дела ме задържаха в трибунала, господин Ку. Предполагам, че господин Куан и доктор Пиен са вече тук?
— Да, ваше превъзходителство. Започнахме да се тревожим, опасявахме се да не би бурята да ви е настигнала по пътя.
В този миг блесна светкавица, последвана от тътен, и Ку побърза да добави:
— Насам, моля! — и бързо ги въведе в къщата.
По лъкатушния коридор стигнаха до библиотеката в задната част на големия дом. Когато съдията прекрачи прага на библиотеката, със задоволство отбеляза, че помещението е точно както си го спомняше предната вечер. Шест големи стенни свещника, разположени два по два между четирите прозореца осветяваха просторната, оскъдно мебелирана стая. Вляво от вратата имаше голям скрин с изискано подредени прекрасни образци старинен порцелан и чуждоземско стъкло. Стената вдясно беше до тавана в полици, затрупани с книги и ръкописни свитъци. Дебел син килим застилаше пода. В средата имаше тежка квадратна маса от лакиран абанос и четири стола също абаносови. Доктор Пиен и господин Куан седяха около кръглата масичка за чай в най-далечния ъгъл вдясно от последния прозорец.
Двамата веднага се изправиха и пристъпиха да поздравят съдията, като доктор Пиен се подпираше на бамбуков бастун. Съдията Ди със задоволство забеляза, че продължителното чакане в задушната библиотека доста е изнервило двамата мъже. В светлината на свещите лицата им изглеждаха изпити, тънките им летни роби лепнеха за изпотените плещи.
— Моля, господа, седнете — ведро ги подкани съдията. — Радвам се, че изглеждате по-добре, докторе. Но все пак трябва да внимавате, не ходете много — съдията седна до масичката за чай и продължи:
— Много съжалявам, че се наложи толкова да ме чакате, но нали знаете как е в съдилището… — и като се обърна към господин Ку, пресече пороя от любезности, които той занарежда под нос, с думите:
— Сержант Хун ще помогне на вашия домоуправител за сервирането на чая, господин Ку. Доста е задушно тук, но добре, че не сте вдигали щорите на прозорците. Както ми се струва, скоро ще се извие страхотна буря. Общо взето, нямаме основание да се оплакваме от тукашния климат. Като си помисля колко са люти зимите на север…
И продължиха в същия дух с нищо незначещи любезности, докато домоуправителят и сержант Хун поднасяха чая. Съдията отпи и отбеляза широко усмихнат:
— Чаят наистина е превъзходен, господин Ку. Всъщност така и се очаква в дома на човек с толкова изискан вкус!
Доброто настроение на съдията Ди видимо приповдигна духа и на останалите. Доктор Пиен изтри капчиците пот от челото си и запита:
— Има ли нещо ново около разбойника, който ме нападна, ваше превъзходителство?
— Още не, доктор Пиен, но хората ми са по следите му. Не се тревожете, ще го пипнем.
— Най-искрено съжалявам, че покрай мен тревогите ви се увеличават — с покаяние в гласа изрече доктор Пиен.
— Сигурно си имате достатъчно притеснения с това ужасно убий… — докторът се сепна насред думата, хвърли светкавичен поглед към Ку и се поправи: — С другите, по-сериозни дела.
— Да, наистина съм претрупан. А това ме подсеща за причината да ви поканя на настоящия разговор. Господа, помолих ви да се видим, защото ми е нужен вашият съвет — той се обърна към Ку и продължи: — Надявам се, ще ме извините, задето реших да се съберем тук у вас в дните на траур, когато домът ви е потънал в скръб. Но доколкото сте лично засегнат от ужасната трагедия, надявам се, че… — и продължи, без да се доизкаже, щом Ку сведе опечален глава:
— Можете да освободите домоуправителя си, господин Ку. Виждам, че закуските са приготвени на масичката, така че помощникът ми ще ни обслужи.
Съдията Ди изчака домоуправителят да излезе. После се наведе напред и отново поде:
— Винаги съм смятал, че един магистрат трябва да споделя проблемите си с по-видните граждани на управлявания от него окръг, да черпи от техните знания и опит и да се допитва до тях за съвет — усмихна се на Куан и продължи:
— Вярно, че вие не живеете постоянно в града ни, господин Куан, но тъй като често посещавате нашия окръг, си позволих да поканя и вас — и без да обръща внимание на недоумяващия поглед на доктор Пиен, каза:
— Господа, няма да крия, че в момента остро се нуждая от съветите ви. В града ни бяха извършени четири убийства, а аз съм в пълно неведение относно виновника за тези гнусни престъпления. В ход е щателно разследване. Целта на настоящия ни разговор е заедно да набележим мерки, които ще помогнат да открием злодея. Предполагам, че ще мога да се надявам на резултати едва след дни, но това няма толкова голямо значение. Както се казва, бавно, но сигурно.
Куан вдигна тънките си вежди.
— Това означава ли, ваше превъзходителство — запита той, — че ще се наложи да остана в Пуян през цялото време?
— Не е задължително, господин Куан. Нали знаете, случва се с повечко късмет и най-оплетеният случай неочаквано да намери разрешение. Сержанте, да опитаме замразените плодове. И, господа, моля, докато ги вкусваме, да не говорим за работа.
Докато отхапваха апетитните резенчета замразени плодове, които сержант Хун им поднесе в старинни купички от цветен порцелан, господин Ку се поотпусна и им разказа една интересна история за някаква подправена рисунка. После съдията Ди си припомни един забавен случай, с който се бе занимавал, преди да стане съдия. Разказа го тъй увлекателно, че всички се смяха от сърце. Постепенно въпреки задухата в стаята се възцари ведро и спокойно настроение. Сержантът тъкмо се канеше да им налее отново чай, когато съдията Ди се изправи внезапно и каза:
