— Нека влезе! — нареди той.
Докато началникът въвеждаше дамата в кабинета, съдията Ди се вгледа внимателно в нея. Беше на около трийсет години, забележителната й красота бе непокътната. Не носеше грим, облеклото й бе простичко. Дамата коленичи пред писалището и изрече плахо:
— Госпожа Ю, по баща Мей, почтително приветства негово превъзходителство.
— Госпожо, тук не е съд — учтиво каза съдията, — тази церемониалност е излишна. Моля изправете се и седнете!
Госпожа Ю бавно стана и седна на едно столче пред писалището. Не знаеше как да започне.
— Открай време съм се възхищавал от покойния ви съпруг губернатора Ю — поде съдията Ди. — Според мен той е един от най-великите държавници на нашето време.
Госпожа Ю се поклони.
— Беше благороден и добър човек — каза тя. — Не бих дръзнала да отнемам от безценното време на негово превъзходителство, ако дългът ми не ми повеляваше да изпълня последните наставления на покойния си съпруг.
Съдията Ди се наведе напред.
— Моля продължете — напрегнато я подкани той. Госпожа Ю извади от ръкава си продълговат пакет и го постави на писалището.
— На смъртния си одър губернаторът ми даде този свитък със собственоръчно нарисувана от него картина. Каза, че това е наследството, което оставя на мен и сина ми. Останалото завеща на заварения ми син Ю Ки. След като изрази волята си, губернаторът се закашля и Ю Ки излезе от стаята, за да нареди да донесат лекарство. Веднага след като излезе, губернаторът неочаквано ми каза: „Случи ли се да изпаднеш в беда, вземи картината и я отнеси в съдилището. Покажи я на магистрата. Ако той нищо не разбере, изчакай да назначат следващ и така, докато някой мъдър съдия не разгадае тайната й.“ В това време Ю Ки се върна. Губернаторът изгледа и трима ни, положи отслабналата си длан върху главата на малкия ми син, усмихна се и издъхна, без да каже нищо повече.
Госпожа Ю избухна в ридания. Съдията Ди я изчака да се успокои и каза:
— Госпожо, и най-дребната подробност от този последен ден на губернатора е важна. Разкажете ми какво се случи по-нататък.
— Завареният ми син Ю Ки — продължи госпожа Ю — взе картината и заяви, че той ще я пази. До този момент винаги се бе държал благожелателно с мен и със сина ми. Но след погребението рязко се промени. Много грубо ми заповяда веднага да напусна къщата заедно със сина ми. Обвини ме, че съм изневерявала на баща му, и забрани на мен и на сина ми, докато сме живи, да прекрачваме прага на дома му. После хвърли на масата свитъка с картината и с високомерна усмивка каза да не съм си забравяла наследството.
Съдията Ди поглади брадата си.
— Госпожо, губернаторът бе много мъдър човек и картината не може да не крие някакъв скрит смисъл. Ще я проуча най-внимателно. Но мой дълг е да ви предупредя, че ще бъда изключително безпристрастен към тайното й послание. То може да е благоприятно за вас, но е възможно и да ви обвинява в прелюбодеяние. И в двата случая ще предприема необходимото, за да възтържествува справедливостта. Оставям на вас, госпожо, сама да решите ще ми оставите ли свитъка, или предпочитате да си го вземете и да оттеглите молбата си.
Госпожа Ю стана и тихо, но с достойнство изрече:
— Умолявам негово превъзходителство да задържи свитъка и да го проучи. Моля се милостивите небеса да ви помогнат да разгадаете тайната му — и се оттегли с дълбок поклон.
В коридора чакаха сержант Хун и Тао Ган, които побързаха да влязат. Тао Ган стискаше в ръце цяла камара свитъци и документи. Сержантът докладва, че имуществото на Шиен Моу е прегледано и описано. Намерени са неколкостотин златни кюлчета и пари на същата стойност. Всичко това е заключено заедно с няколко златни накита в хранилището. Жените и прислугата са преместени в третия вътрешен двор без достъп до другите крила на къщата. Във втория двор е настанена охраната от шест стражници и десет войници под заповедите на Цяо Тай. С доволна усмивка Тао Ган сложи на писалището купа документи.
— Това, господарю — каза той, — са описите и всички сметководни книги, които открихме в хранилището.
Съдията Ди се облегна в креслото си и огледа купчината с нескриван интерес.
— Разнищването на делата на Шиен Моу ще бъде дълга и досадна работа — каза той. — Разчитам на вас двамата да я подхванете. Според мен от този куп ще излязат наяве всякакви незаконни присвоявания на земи и имоти, изнудвания и всякакви други мошеничества. Старейшините обещаха днес следобед да ми изпратят подходящи хора за чиновническите служби и архива на съдилището. Ще има да се поизпотят.
— Те вече чакат в приемната, господарю — обади се сержант Хун.
— Идете тогава да им обясните какво трябва да вършат — разпореди се съдията. — Тази вечер архиварят ще ви помогне да разпределите тези книжа. Искам от вас доклад с предложения за това, как да се справим с безчестията на Шиен Моу. Но ви моля да отделяте всеки документ, свързан по някакъв начин, дори и косвено, с убийството на покойния ми колега съдията Пън. Този въпрос ще проуча лично. А дотогава искам да се съсредоточа в една по-скорошна загадка.
При тези думи съдията Ди вдигна от писалището пакета, оставен от госпожа Ю. Разопакова го и разстла на бюрото свитъка с картината. Сержант Хун и Тао Ган пристъпиха напред и също впериха очи в картината.
Свитъкът бе средно голям, копринен. С ярки цветове бе изобразен въображаем пейзаж с планински зъбери и бели облаци над тях. Тук-там сред групи дървета се виждаха къщички, вдясно пейзажът бе зает от извивките на планинска река. Нямаше нито една човешка фигура. В горния край на картината губернаторът бе изписал със старинен шрифт заглавието й:
Подпис нямаше, художникът се бе задоволил да постави червения си печат. Картината бе обточена отстрани с дебел брокат. По традиция долният й край завършваше с кръгла дървена летвичка, а към горния бе прикрепена тънка метална скоба с кукичка, за да може лесно да се развива и да се окачва. Сержант Хун замислено подръпна брадата си.
— Заглавието май иска да каже — обади се той, — че това е даоистки рай или обиталище на безсмъртни.
Съдията Ди кимна.
— Тази картина трябва да се проучи най-внимателно — каза той. — Окачи я на стената срещу писалището ми, да ми е под око.
Веднага след като Тао Ган я окачи на стената между вратата и прозореца, съдията стана и тръгна към предния двор.
Тук го очакваше приятна изненада. Всичките кандидат-чиновници се оказаха хора, почтени на вид. Той ги приветства с няколко думи и заключи:
— Двамата ми помощници ще ви дадат наставления. Слушайте ги внимателно, защото още утре ще трябва да поемете задълженията си на обедното заседание.
Глава 7
Трима монаси получават заслужено наказание; кандидат за литературните изпити докладва за жестоко убийство.
На следващата сутрин още преди изгрев слънце жителите на Ланфан започнаха да се стичат към съдилището. Колкото повече наближаваше часът на предобедното заседание, толкова по-гъста ставаше
