Операцията се оказа твърде деликатна. Накрая регистраторът успя да хване дръжчицата с палец и показалец и острието излезе лесно. Бе проникнало на по-малко от сантиметър.
Регистраторът старателно уви късото оръжие в къс намаслена хартия и отбеляза:
— Кръвта е съсирена и тялото е вкочанясало. Смъртта вероятно е настъпила в късните часове на нощта.
Съдията кимна и започна да размишлява на глас:
— Генералът е заключил вратата, свалил си е официалните дрехи, окачил ги е там до вратата и е облякъл домашната си роба. После е седнал на писалището, приготвил е туш и е навлажнил четката. Убиецът е действал малко след това, защото генералът е успял да напише само два реда. Странно ми се вижда това, че почти мигновено, след като е видял убиеца си, острието се е забило в гърлото му. Не е имал време дори да остави четката.
— Има нещо още по-странно, господарю — обади се Тао Ган. — Не виждам откъде е могъл да влезе убиецът, а още по-малко виждам откъде е излязъл — съдията Ди вдигна вежди. — Не може да се влезе другояче в стаята, освен през тази врата. Огледах педя по педя стените, прозорците, отворите с решетките и вратата. Няма таен вход!
Подръпвайки мустак, съдията Ди се обърна към кандидата Дън:
— Възможно ли е убиецът да се е промъкнал миг преди или след като баща ви е влязъл тук?
Кандидатът Дън, който през цялото време бе стоял до вратата с невиждащи очи, се съвзе от вцепенението си и отговори:
— Изключено, ваше превъзходителство! Баща ми отключи вратата пред очите ми. Остана за миг пред нея, докато аз коленичих, за да му пожелая лека нощ. Зад гърба ми беше нашият домоуправител. Когато се изправих, баща ми влезе и заключи отвътре вратата. Никой не би могъл да влезе нито след това, нито по- рано. Баща ми винаги заключваше тази врата и носеше ключа със себе си.
Сержант Хун се сведе към съдията и прошепна в ухото му:
— Трябва да чуем и домоуправителя, господарю. Но даже и да допуснем, че убиецът е влязъл незабелязано в библиотеката по някакъв начин, не виждам как е могъл да излезе след това. Входната врата беше залостена отвътре!
Съдията Ди кимна.
— Вие, изглежда, твърдо вярвате, че убийството е извършено от У — обърна се той към кандидата Дън. — Можете ли да посочите някакво доказателство, че той е бил в тази стая?
Дън се огледа бавно. После поклати тъжно глава:
— У е хитрец, ваше превъзходителство, той внимателно е обмислил всичко. Но аз съм твърдо убеден, че разследването ще извади на бял свят доказателства за вината му!
— Трупът да се пренесе в приемната! — нареди съдията Ди. — Вие, кандидат Дън, го придружете и проверете дали всичко е готово за аутопсията!
Глава 9
Съдията Ди остава сам на местопрестъплението; аутопсията разкрива причината за смъртта.
— Претърси дрехите на жертвата! — нареди съдията Ди на сержант Хун, когато кандидатът Дън излезе.
Сержантът бръкна в ръкавите на робата. От десния извади носна кърпичка и миниатюрен калъф от брокат със зъбочистка и клечица за чистене на уши. В десния откри голям ключ със сложна изработка и картонена кутийка. Опипа и пояса на убития, но там имаше само още една кърпичка. Съдията Ди отвори кутийката. В нея имаше девет захаросани сливи, изящно подредени в три реда по три. Това бе традиционен местен деликатес. Върху капака на кутийката бе залепена червена хартиена лента с надпис „Почтителни благопожелания“. Съдията въздъхна и остави кутийката на писалището. Регистраторът на смъртните случаи измъкна четчицата от сгърчените пръсти на убития. Влязоха двама стражници и отнесоха мъртвия генерал на носилка от бамбукови пръти. Съдията Ди седна в креслото на убития.
— Идете в приемната — нареди той. — Аз ще поостана.
Щом всички излязоха, той се облегна в креслото и умислено се вгледа в рафтовете, отрупани с книги и документи. Само около вратата нямаше полици — там висяха два копринени свитъка с рисунки, а отгоре бе окачена дъска с надпис „Кабинет за размишления“. Очевидно това бе името, дадено от стария генерал на библиотеката му.
След това очите на съдията се спряха върху писмените принадлежности на бюрото. Той се възхити от красивия камък за разтриване на туш, от изящната резба на бамбуковата поставка за четките, както и от червеното порцеланово съдче за вода, върху което със сини йероглифи също пишеше „Кабинет за размишления“. Явно всичко това бе изработено по поръчка специално за генерала. На малка стойка от дялан нефрит стоеше калъпче туш. От лявата страна съдията видя две бронзови преспапиета, и те с гравиран надпис: „Плачещите върби вземат формата си от пролетния вятър, немирните вълни черпят изящество от есенната луна.“ Отдолу се четеше подпис: „Отшелникът от бамбуковата горичка“. Вероятно това е някой приятел на генерала, предположи Ди, който му е подарил преспапиетата, правени по поръчка.
Той взе четчицата, с която бе писал убитият. Беше много елегантна, с дълъг връх от вълчи косми. Дръжката й бе лакирана в червено, с резба, сред която се четеше: „Отплата в здрача на живота“, а отстрани съвсем ситни изящни йероглифи допълваха надписа: „Дълбок поклон в мига, когато приключват шестте цикъла. Обиталището на покоя.“ Значи четката бе подарък за юбилея от друг приятел.
Съдията я остави и вдигна листа, на който покойникът бе изписал с уверена ръка само два реда:
Предговор. Историческите хроники водят началото си от далечното минало. Множество бележити мъже са успели да съхранят за потомството събитията, белязали предходните династии.
Изречението е завършено, даде си сметка съдията. Значи генералът не е бил прекъснат, докато е пишел. Сигурно е обмислял следващото изречение, когато убиецът го е поразил. Той отново взе червената лакирана четка и с възхищение разгледа сложно преплетените облаци и дракони, изрязани на дръжката. Учуди го тишината. Библиотеката бе напълно откъсната от околния свят, никакъв звук не проникваше през стените. Изведнъж го обзе смъртен страх. Седеше в креслото на покойник в позата, която и генералът бе заемал в мига на смъртта си. Сепнато вдигна очи. Целият изтръпна, когато забеляза, че единият от двата свитъка до вратата виси накриво. Усети как леден студ сграбчва сърцето му. Да не би точно там отзад да имаше таен вход, през който бе минал убиецът, за да прониже гърлото на генерала? Завладя го мисълта, че в такъв случай той самият сега е в ръцете на убиеца. Вторачи нетрепващ поглед в свитъка, очаквайки всеки миг той да се отмести и зад него да се очертае злокобна сянка.
С усилие успя да се овладее. Съобрази, че е изключено помощникът му да не е проверил точно най- подходящото за тясна врата място. По всяка вероятност самият Тао Ган бе оставил наклонен свитъка, след като е огледал стената зад него. Съдията Ди изтри студената пот, избила по челото му. Задушаващият ужас бе отминал, но все още не можеше напълно да се отърси от тревожното усещане, че убиецът е някъде наблизо. Той навлажни четката в съдчето с вода и се сведе над писалището, за да пробва как пише. Десният свещник му пречеше. Съдията посегна да го премести и в този миг застина.
Облегна се назад в креслото и замислено се взря в свещника. Изглежда, след като бе написал първите два реда, убитият бе прекъснал, за да придърпа същия този свещник. Не е било, за да му свети по-добре, защото тогава щеше да приближи левия. Несъмнено нещо е привлякло погледа му и той е поискал да го види отблизо на по-светло. В този миг убиецът го е пронизал. Съдията Ди се намръщи. Остави четката за писане и вдигна свещника. Разгледа го най-внимателно, но не можа да открие нищо необичайно и го сложи отново на мястото му. Поклати подозрително глава, стана отведнъж и излезе от библиотеката. На минаване покрай двамата стражници, оставени да пазят в коридора, им нареди да наблюдават през цялото време и да не пускат никого в библиотеката, преди вратата да се поправи и запечата.
В приемната всичко бе готово. Съдията Ди се разположи на импровизираната съдийска маса. Пред нея върху рогозки на пода лежеше трупът на генерала.
