ще има нужда от допълнителна прислуга. Ако вземат Черна Орхидея временно на работа, тя ще успее да научи от останалите слуги неща, които бих искал да зная. Но не мога да предприема нищо без твоето съгласие като неин баща.
— Господарю — тихо отвърна началникът, — и аз, и семейството ми сме ваши роби. При това по- малката ми дъщеря е упорито и оправно момиче и с радост ще изпълни нареждането ви.
Ма Жун неловко се наместваше на столчето си, докато Фън говореше, но накрая не се стърпя и го прекъсна:
— Тао Ган няма ли да се справи по-добре с тази работа, господарю?
Съдията стрелна Ма Жун с очи и отговори:
— Няма по-добър извор на сведения за това, какво става в една къща, от дърдоренето на прислугата. Началник, кажи на дъщеря си веднага да се яви в къщата на Дън! А нашият приятел У вече ще бъде под двойно наблюдение. Иди довечера там, Ма Жун, и започни да го следиш явно. Направи така, че уж се прикриваш, а пък У непременно да разбере, че си пратен от съдилището. Пусни го да се измъкне незабелязано от питиепродавницата. Вложи цялото си умение и опит, този У е невероятно умен и находчив младеж! А истинският съгледвач ще си ти, Тао Ган. Теб не бива да те вижда. Щом се изплъзне от Ма Жун, ти трябва да го проследиш незабелязано и да разбереш къде отива и какво прави. Само ако се опита да напусне града, се покажи и го арестувай.
Тао Ган изглеждаше доволен.
— Това двойно следене вече сме го правили с Ма Жун, господарю — каза той. — Нека обаче преди това да взема рисунката на губернатора и да я навлажня, за да може през нощта подлепката да попие хубаво и да се отдели. Веднага след това тръгваме.
След като двамата излязоха, съдията се посъветва с Цяо Тай и началника Фън какво да прави с хората в дома на Шиен. Реши да отпрати в семействата им съпругите и наложниците. Домашната прислуга щяха да освободят, като съдилището изплати на всеки заплата за един месец напред. Но искаше да разпита още веднъж иконома.
Цяо Тай докладва, че е доволен от дисциплината на войниците. Всяка сутрин ги извеждаше на усилено военно обучение. Додаде още, че ефрейтор Лин умеел да изисква от тях като офицер.
Щом остана сам, съдията се облегна в креслото си. Помисли си, че след толкова години, прекарани заедно, почти нищо не знае за Цяо Тай. Бил е побратим на Ма Жун в зелените гори, но животът му преди това бе пълна неизвестност. Ма Жун му бе разказал всичко за себе си, някои истории дори по два пъти. А Цяо Тай винаги оставаше сдържан и затворен. И ето че прие много присърце военните си задължения в Ланфан и съдията Ди се запита дали не е бил преди това офицер. Реши да разбере в най-скоро време.
Но засега една друга неотложна задача изискваше цялото му внимание. Съдията въздъхна и се наведе над документите за престъпленията на Шиен Моу, които Тао Ган бе оставил на бюрото му.
Глава 11
Тао Ган открива изоставен храм; Ма Жун си намира майстора в едно надпиване.
Ма Жун реши, че няма смисъл да се предрешава. Смени само черната си шапка на офицер от съдилището с островърха шапчица, каквито носят работниците, а Тао Ган нахлупи една по-особена черна шапка. Преди да тръгнат, двамата набързо обсъдиха задачата си в караулното.
— Не представлява никаква трудност да събудя подозренията на този мазач и да го накарам да си мисли, че съм пратен, за да следя да не излиза навън — поде Ма Жун. — Ама знае ли човек какво ще предприеме кучият му син? Какво да сторя, ако излезе и ми се изплъзне?
Тао Ган поклати глава.
— Не, братко, едва ли ще постъпи така. Той няма да знае каква е истинската ти задача, и ще се уплаши, да не би да го арестуваш и да се злепостави в съда. Аз по-скоро се тревожа, че няма да направи никакъв опит да се измъкне и ще си остане у дома, както му е заповядал господарят. Но пък измъкне ли се, няма начин да го изпусна!
Двамата излязоха от съдилището в пълно съгласие един с друг. Ма Жун крачеше отпред, Тао Ган го следваше отблизо. Сержант Хун бе обяснил на Ма Жун къде се намира кръчмата, и той лесно намери „Непресъхващ извор“, която се оказа приятно местенце. Два цветни хартиени фенера осветяваха червените етикети по делвите с вино. Съдържателят пълнеше една оканица, на тезгяха пред него се бяха облегнали двама постоянни посетители и дъвчеха сушена риба от една чиния.
От другата страна на улицата се издигаше една очевидно богатска къща и Ма Жун тръгна натам. Застана под стряхата на портата и се подпря на черното лакирано крило. В горния кат над питиепродавницата горяха няколко свещи. През решетките на облепените с хартия прозорци Ма Жун съзря движеща се сянка. Очевидно У работеше. Ма Жун се наведе и огледа мрачната улица. От Тао Ган нямаше следа. Той скръсти ръце и се приготви да чака часове наред.
Когато двамата щастливи пиячи допиха каната си, портата зад гърба на Ма Жун внезапно се отвори и на прага излезе възрастен господин, придружен от вратаря. Щом видя Ма Жун, той попита:
— Мен ли търсите?
— Не! — тросна се Ма Жун и се подпря на страничния стълб.
— Чуйте, младежо! — ядосано продължи човекът. — Тази къща, видите ли, е моя! И понеже сам признахте, че нямате работа тук, ще ви бъда признателен, ако си продължите по пътя!
— А пък тази улица е на всички! — изръмжа Ма Жун. — Никой не може да ми забрани да стоя на нея.
— Хайде, друм — викна господинът — или ще повикам нощната стража!
— Ела, де! — кресна Ма Жун. — Опитай се да ме изгониш!
Двамата безделници се бяха обърнали да наблюдават свадата. Облегнати на тезгяха, те доволно скръстиха ръце и зачакаха счепкването. Един прозорец на втория кат се отвори и се подаде главата на У, който извика насърчително:
— Удари го по главата!
— Да извикам ли прислугата, господарю? — попита вратарят.
— Тичай да събереш всичките кучи синове! — изрева Ма Жун. — Доведи ми ги тук на крака!
Възрастният господин се поразколеба от това войнствено изявление.
— Не искам разправии пред дома си — сопна се той. — Остави го тоя селяндур да си стои тук, додето му изгният кокалите!
И се прибра, мърморейки нещо под мустак. Вратарят тръшна портата и резетата й хлопнаха отвътре. Разочарован, У затвори прозореца. Ма Жун се отправи с разкършена походка през улицата към питиепродавницата. Двамата пиячи с уважение се отдръпнаха, за да му направят място пред тезгяха. Ма Жун ги изгледа кръвнишки и попита заплашително:
— Надявам се оня стар посерко да не ви е роднина…
— А не, ние живеем в следващата пряка — отвърна единият. — Този мърморко е учител, все нещо му е крив светът.
— Да, ама ние не идваме тук да си изпеем урока — поясни вторият безделник. — Хапваме и пийваме на тезгяха, оттук поне никой не ни гони. Напротив!
Ма Жун гръмко се изкиска. Сложи шепа грошове на тезгяха и викна на съдържателя:
— Една кана, от най-доброто!
Съдържателят дотича чевръсто. Напълни чашите догоре и постави нова чиния със сушена риба и туршия пред тях. После радушно запита:
— Откъде си, странниче?
Ма Жун пресуши чашата си на един дъх, изчака съдържателят да я напълни отново и едва тогава отвърна:
— Кочияш съм при господин Уън, най-големия търговец на чай от столицата. Днес следобед докарахме три коли чай на бали, ще го продаваме отвъд границата. Господарят ми даде три сребърника и ми рече хубаво да си прекарам. Няма да е зле да намеря някоя засукана кучка за тази нощ, но май съм сбъркал махалата?
— Вярно, ако си тръгнал жена да търсиш, си сбъркал посоката — рече съдържателят. — Хубави
