— Такова нещо не съм ти заповядвал! — сухо уточни съдията.
Фън стрелна с гневен поглед дъщеря си. Черна Орхидея цялата пламна и побърза да продължи:
— В едно чекмедже намерих увити в пакетче стихове и писма от младия господар Дън. Написани са така, че много не им разбирам, но схванах оттук-оттам нещо и ми се сториха по-особени. Затова ги донесох да ги покажа на негово превъзходителство.
При тези думи тя извади с тъничката си китка от ръкава вързопче листа и го подаде на съдията с почтителен поклон. Съдията Ди погледна развеселен кипящия от възмущение Фън и набързо прегледа съдържанието на вързопчето. Сложи листата на писалището и каза:
— Стиховете са за забранена любов и са написани с такава разюзданост, че е станало по-добре, дето не си ги разбрала. И писмата са такива. Всичките завършват с „Ваш предан роб Дън“. Очевидно младият Дън ги е писал, за да уталожи страстта си, защото, както виждам, не са били изпратени.
— Ясно е поне, че не са били писани за оная кокона жена му! — отбеляза Черна Орхидея.
Баща й я перна през ухото и викна:
— Не се обаждай, като не те питат, нахалнице! — и додаде извинително към съдията: — Това е, защото добрата ми жена я няма вече, за да я държи изкъсо, господарю!
Съдията Ди се усмихна:
— Когато приключим с това убийство, началник, ще потърся подходящ жених за дъщеря ти. Твърдата съпружеска ръка и грижите по домакинството оправят и най-вироглавите девойки.
Фън почтително благодари на съдията. Черна Орхидея беснееше вътрешно, но не посмя да отвори уста. Съдията потупа вързопчето с показалец и каза:
— Ще наредя незабавно да препишат всичко това. Следобед го върни на мястото му. Добре се справяш, моето момиче! Продължавай да си отваряш ушите и очите на четири, но не бърникай из затворени чекмеджета и шкафове. Утре ще ми докладваш пак.
Фън и дъщеря му си тръгнаха, а съдията изпрати да повикат Тао Ган.
— Това са писма и стихове. Препиши ги внимателно и се постарай да извлечеш от запъхтените излияния някакво указание, коя е дамата, към която са отправени.
Тао Ган прехвърли набързо стихотворенията. Очите му се отвориха широко.
Глава 13
Ю Ки посреща знатен гост; съдията Ди решава отново да огледа кабинета на генерала.
Малкият кортеж се състоеше само от сержант Хун и четирима стражници. Докато носачите преминаваха мраморния мост, съдията надникна през прозорчето и като познавач се възхити на девететажната пагода, издигаща се на хоризонта сред езерото с лотосите. Продължиха на запад край реката. Къщата на Ю Ки се намираше в средата на обширен пуст терен и беше оградена с дебела стена. Тази предпазна мярка, реши съдията, навярно е заради близостта на речната врата. Хората се опасяват от набези на варварите.
Старшият почука и в същия миг двойната порта се разтвори широко. Двама пазачи направиха дълбок поклон пред носилката. Когато съдията слезе в централния двор, към него по стълбите заситни невисок възпълен мъж. Лицето му бе кръгло като луна, с тънки мустаци, очичките му пъргаво се местеха под редките вежди, ръцете шаваха неспокойно, речта му бе припряна. С нисък поклон мъжът каза:
— Недостойната особа, която има честта да се представи на негово превъзходителство, е земевладелецът Ю Ки. Това посещение е височайша чест за жалкия ми коптор. Моля благоволете да влезете!
Ю Ки поведе съдията по стълбите и през високата врата на приемната. Предложи на госта почетното място на голяма, наподобяваща олтар маса, разположена до стената в дъното. Един поглед бе достатъчен на съдията, за да оцени богатата обстановка. Предположи, че масивните старинни столове и маси, както и изящните рисунки по стените са принадлежали на стария губернатор. Докато един прислужник наливаше чай в извънредно тънки порцеланови чашки, съдията заговори:
— Посещението ми не е официално, просто ми стана навик, назначат ли ме за окръжен съдия на ново място, да се запозная със знатните граждани. В настоящия случай удоволствието ми е още по-голямо, защото изгарях от нетърпение да се срещна със сина на един голям държавник, покойния губернатор Ю Шушиен.
Ю Ки скочи от стола и бързо се поклони три пъти на съдията. После седна и подхвана дълъг монолог:
— Безкрайна е благодарността ми за любезните слова на негово превъзходителство! Вярно е, че покойният ми баща беше забележителен човек, бих казал, изключителен! За дълбоко съжаление сега разговаряте само с недостойния син на този велик мъж! Но какво да се прави, единствено небесата даряват с дарби смъртните. То се знае, усърдното учение може да развие и да усъвършенства човешките заложби. Но случи ли се, ваше превъзходителство, да липсва и кълн на заложба, както е с мен, работата от зори до мрак не носи полза. Единственото ми достойнство, ако изобщо мога да си припиша някакво, е, че съзнавам ограничеността си. Аз съм само един бездарник, ваше превъзходителство, затова и никога не дръзнах да помисля, нежели да мечтая, за висш сан. Прекарвам дните си в мир, като наглеждам имотите и земите си в Ланфан.
Ю Ки се разля в захаросана усмивка, потривайки длани. Съдията Ди се опита да каже нещо, но домакинът продължи:
— Срамувам се да разговарям с един начетен мъж като негово превъзходителство. Бездънната ми глупост ме терзае още повече сега, когато един толкова прославен магистрат ми е оказал незаслужената чест да пристъпи моя праг. Смирено моля негово превъзходителство да ми позволи да му поднеса горещите си поздравления за светкавичното справяне с онзи разбойник Шиен Моу. Блестящ подвиг! Всички предшественици на негово превъзходителство свеждаха глава пред това куче. Каква низост! Помня, че почитаемият ми баща често негодуваше срещу принизената нравственост на по-младите сановници. Разбира се, негово превъзходителство е изключение. Искам да кажа, че на всички е известна вашата…
За миг Ю Ки се поколеба и съдията Ди използва момента, за да го прекъсне:
— Покойният губернатор трябва да ви е оставил значително наследство.
— Така е, наистина! Затова е още по-жалко, че съм тъй глупав. Цялото ми време е погълнато от грижи около земята. А наемателите! Негово превъзходителство добре знае какви са наемателите! Почтени хора, разбира се, най-почтените, смея да заявя, но непрекъснато закъсняват с наема. И после, местните прислужници! Каква разлика между тукашните хора и столичаните! Винаги съм твърдял, че…
— Доколкото разбирам — натъртено го прекъсна съдията, — притежавате красив извънградски имот, недалеч от Източната врата.
— О, да! Там земята наистина е добра!
И внезапно млъкна, сякаш вдъхновението го бе напуснало.
— Бих искал — поде отново съдията — да видя някой ден прочутия лабиринт в имението.
— Каква чест, ваше превъзходителство! Каква небивала чест би било това за моята недостойна особа! За жалост имението е в много лошо състояние. Иска ми се да срина къщата и да построя на нейно място нова, но достопочтеният ми баща извънредно държеше на нея и даде изрични указания нищо да не се пипа. Вярно е, че съм само един глупак, ваше превъзходителство, но искам да се придържам към завета на баща си. С това се и изчерпва скромната ми амбиция. След баща ми в имението остана една възрастна двойка да го наглежда. Двамата са много предани и открай време работят у нас, но вече не са в състояние да се грижат за имота. Но нали знаете, по неписано правило такива служители не се закачат. Това е причината, ваше превъзходителство, поради която не съм и стъпвал там, за да не решат старците…
— Много ме интересува лабиринтът — търпеливо продължи съдията. — Доколкото знам, е извънредно изкусно построен. Влизали ли сте в него?
— Не… тоест… не, не съм влизал, не посмях. Откровено казано, ваше превъзходителство, баща ми не обичаше да говори за това място. Единствен той знаеше тайната му и…
— Предполагам — небрежно подметна съдията, — че и вдовицата на покойния губернатор знае тайната?
— О, скръб! — провикна се Ю Ки. — Негово превъзходителство несъмнено знае, че клетата ми майка
